Д-р Николай Големанов: „Петранка Колева завеща семейната библиотека на Априловската гимназия”

Petranka-Koleva.jpg
Petranka-Koleva.jpg

На 29 януари т. г. в София почина учителката по литература в Априловска гимназия, неин зам.-директор и директор, дългогодишен главен редактор в научно-информационния център „Българска енциклопедия“ към БАН Петранка Колева.

Тя е и един от авторите и редакторите на „Кирило-Методиева енциклопедия“, както и на енциклопедията „Априловски свод“, посветена на образователната история, миналото и съвременното духовно наследство на Габрово.
За изпълнител на завещанието на Петранка Колева е определен роденият на 23 декември 1932 г. в Габрово специалист по вътрешни болести и кардиология д-р Николай Големанов, който е бил директор на габровската МБАЛ „Д-р Тота Венкова“.
За приятелството с Петранка Колева, за нейното завещание, за човешките й качества е разговорът с д-р Николай Големанов.


- Г-н Големанов, били сте приятели с г-жа Петранка Колева, директор на Националната Априловска гимназия и учител по литература в нея?
- Не само. Ние сме родени в един двор. Врата до врата. Семействата ни бяха приятели. Първата ни снимка заедно с нея е пред едновремешната фабрика на Беров в Северната индустриална зона, когато сме били на 2 години. След това бяхме съученици в гимназията, като студенти бяхме в приятелска компания. Тя е състудентка с моята съпруга, завършиха заедно гимназията. Петранка Колева си дойде в Габрово, а съпругата ми отиде по разпределение в тогавашния Толбухин.
А след това семействата ни бяха практически непрекъснато заедно. Тя и съпругът й са ни разписвали. Когато през 1972 година отидохме с моята съпруга в София, тя постъпи в „Българска енциклопедия“ при БАН, където вече работеше Петранка. Така че ние през целия си живот сме били много близки и мога да кажа най-близки приятели. Това приятелство беше цяло богатство.
- Наистина има приятелства, които много дават на човека, амбицират го да върви непрекъснато напред. Има и други – които дърпат човека назад.
- Нашето беше от първите и остана докрай. Жалко, разбира се, че смъртта му сложи край, но то си остана и в спомените като едно богатство. Самият аз почти в професионален порядък помагах много на Петранка, когато пишеше „Априловски свод“. Тогава тя още не беше овладяла компютъра и й помагах – заедно сме набирали повече от половината от статиите (написано е и в библиографското каре на „Априловски свод“). Съпругата ми, която беше специалист по български език и литература, беше наясно с това. А самият аз разбрах какво представлява Петранка Колева, когато започнах да набирам нейните текстове.
- Като учител г-жа Колева беше изключително прецизен човек.
- Библиографският апарат на нейната книга отговаря на всички най-строги изисквания на науката към проучванията на материала, не само с прецизност, а с всички изисквания, на които трябва да отговаря една научна публикация. Тя нямаше научни степени, но това изобщо не пречи на нивото й и на перфекционизма, с който работеше.
- Вие сте изпълнител на нейното завещание?
- Да, защото в София тя нямаше близки роднини. В Габрово е имала далечни роднини, с които практически не е поддържала връзка, откакто е в София. След като почина нейният съпруг Петко Тотев, аз се постарах да остана до нея, да помагам с каквото мога.
- Бихте ли информирали габровската общественост за завещанието на г-жа Петранка Колева?
- През миналата година тя написа своето завещание. Направих консултации с юристи как трябва да бъде съставено то, написахме го и го оставихме на съхранение в Нотариална кантора в София, както изисква законът. А то съдържаше следното – тя завещава (Петко вече беше починала) своята част от габровското жилище на Петко, тъй като неговата сестра наследява 1/6, на Априловската гимназия. Имахме устна договорка с нея и с Петко, докато той още беше жив, че цялата им библиотека ще бъде предадена на библиотеката на Априловската гимназия.
- Знаете ли от колко тома е библиотеката на Петранка Колева и на Петко Тотев?
- Не бих могъл да кажа, защото нямахме възможност да инвентаризираме книгите в нея. Но това е много голяма и ценна библиотека, тъй като има поредици от издания на руските класици, събирани през изминалите времена. Практически и всички академични издания на българските класици, много книги на руски език, значително количество на френски език – Петко работеше с френски. Всички тези книги, когато отворихме завещанието в нотариалната кантора и заведох там директорката на гимназията, си бяха по местата. Не е имало възможност да ги инвентаризираме. Книгите са наистина много – за едно лично жилище това са огромен брой. В техния дом книгите бяха навсякъде. Аз си мисля, че това е един значителен принос към библиотеката на гимназията и там те ще бъдат използвани, защото ще бъдат на разположение на учениците, а и на преподавателите.
Освен това книгите, които бяха написали заедно с Петко, е отделна история, за която искам да Ви разкажа. След 2004 година всички те са издадени на техни разноски. Те нямаха цена и нито една от тях не е продадена. Всички бяха раздадени безплатно на библиотеки, на читалища и т. н. След смъртта на Петранка останаха много от тях. Тогава ние с моите деца ги инвентаризирахме и разпределихме. Дадох на Пенка Пехливанова (съпругата на Илия Пехливанов) опис на тези книги и опис къде какво е раздадено след смъртта на Петранка. Сега по памет мога да възстановя институциите, на които те са дарени. Това са Националната библиотека в София, библиотека „Априлов - Палаузов“ в Габрово, библиотеката на гимназията, където отиде най-голямата част от книгите, библиотеката на клуб „Приятели на Алеко Константинов“. Петко беше в ръководството на този клуб и много е направил за увековечаване паметта на Алеко Константинов не само като турист, но и като писател.
Десет пълни комплекта от книгите бяха предоставени на хората, които участваха в тържеството на 25 февруари т. г., месец след смъртта на Петранка, посветено на двамата. То беше посетено много добре и всички книги, които предоставихме там, бяха взети от хората. И други книги бяха раздадени на отделни лица, на читалищни библиотеки и т. н.
Първата ни работа след смъртта на Петранка беше да съберем архива на двамата, който е изключително богат. Те нямаха време да го подредят, а и нямаха и сили – това е професионална и тежка работа. Но прибрахме всичко в кашони и го предадохме на Националния музей на литературата, в който работи Елена Алекова, която много помагаше на Петко при издаването на книгите му. Директорът на Музея благосклонно разреши архивът да бъде приет и ще възложи обработването му на габровка, която в момента работи там. Тя ще бъде натоварена с професионалната обработка на архива и със съхранението му в Националния музей на литературата.
За да приключим с книгите, сега продължава предпечатната подготовка на книга с отзиви за Петко. Работата по този ръкопис Петранка завърши три непълни денонощия преди да почине. Две денонощия, след като предаде книгата за печат, тя почина.
След отбелязването на 40-те дни от кончината на Петко, от началото на август 1918 г., тя не е излизала от апартамента. А днес съм убеден, че работата по книгите на съпруга й крепеше Петранка в този живот. И когато приключи, просто се предаде.
Петранка Колева имаше качества, които не се срещат у всеки човек. Най-важното от тях беше абсолютната и безкромпромисна отдаденост на каузата. И тя, и Петко с неговото увлечение по Българското възраждане не само като книжовност, а въобще, бяха пример на хора, които са посветили живота си на това без остатък. Единственото, което беше встрани, но много условно казано, беше отдадеността им на туризма, на природата. На разходката. Нямаше уикенд, в който, когато са били в София, а и в Габрово, да не са излезли сред природата поне единия от почивните дни. Много често сме ходили и заедно. В това отношение те бяха изключително отдадени. Оттам е увлечението на Петко и по защита на българската гора.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото

Следвай ни