Анна Кейт Брейнард: „Много съм впечатлена от чудесните хора тук, от красивата природа, от вкусната

НАДЕЖДА ТИХОВА

През тази учебна година Анна Кейт Брейнард от Хъндсфилд, Алабама в САЩ е помощник-учител по английски език в Националната Априловска гимназия. Тя е четвъртият поред стипендиант на програма „Фулбрайт“, спонсорирана от фондация „Америка за България“, която преподава на габровските ученици през последните 5 години, в които НАГ е част от междуправителствената програма за образователен обмен между България и САЩ. Анна избрала да дойде в България, защото се интересува от богатите ни традиция и история. Тя е завършила педагогика в университета в Мемфис през май 2016 година и сега е само на 23 години. Една година тя е преподавала в Мемфис, а три седмици - в Чехия. С Анна разговаряхме за работата й в НАГ, за Габрово и за България.

- Обикновено за американците една страна от Източна Европа си е екзотика и предизвикателство. Като всеки чужденец, който попада в друга държава, предполагам, че в началото сте получила културен шок. Кое е това, с което най-трудно свикнахте?

- Най-трудното беше, че не знам достатъчно български език. Трябваше да разпитвам случайни и непознати хора, докато стигна до мястото, където съм се запътила или искам да отида. В Съединените щати можеш много лесно да намериш всякаква информация направо в Интернет, а тук трябва да разпитваш.

- С какво Ви изненадаха българските деца, учениците? Казват, че съвременните деца са много умни и интелигентни, но за сметка на това им куца дисциплината, по-трудно им се задържа вниманието, трудно се работи в съвременното училище.

- Впечатли ме, че нивото на владеене на английски език е доста добро и достатъчно високо. Тук дисциплината е различна спрямо тази в Америка. Тук има по-малко правила и могат да се налагат по-малко наказания. Правилата по-малко се спазват и учениците се чувстват твърде близки с учителите, особено с класните ръководители, каквито няма в Америка. Докато в САЩ са по-строги и дистанцията между учител и ученик, и респекта са по-големи. Но в крайна сметка и тук, и там учениците са едни и същи.

- Как успявате да задържите вниманието на децата? Как се отнасят към Вас?

- Зависи от класа, но държа да ги активирам, да ги стимулирам да говорят и пишат повече и по-свободно. Децата се интересуват от разликите между моята страна и България, между образователните системи на двете държави.

- В САЩ образователната система действа на проектен принцип. Децата се учат чрез разработването на проекти, за които сами търсят информация и практическо приложение. Вие как преподавате тук, по каква система?

- Наистина в училищата в САЩ децата правят много проекти. Те се предизвикват да създават нещо, много се държи на анализите на всичко, което се създава и представя. Моята система на преподаване тук е като им представям някаква информация, на нейната основа искам тяхното мнение, тяхното творчество в развитие на темата. Освен това онова, което са научили в другите часове, по другите предмети, да го използват чрез английския език.

- В това училище децата са подбрани и по-интелигентни. Любознателни ли са, любопитни ли са? Задават ли Ви въпроси?

- Интересуват се, определено. Разпитват за ежедневието ни в Америка, за учебния процес в нашите училища. Аз работя и с по-малки деца – от трети и четвърти клас, допълнително в основното училище „Неофит Рилски“. Те са изключително любознателни, любопитни. За повечето от тях аз съм първият чужденец, с когото се срещат.

- Каква ще бъде Вашата полза от пребиваването Ви тук? Какво полезно ще отнесете от България?

- Престоят ми тук ще ми е полезен след като се върна в Америка, когато поискам да продължа обучението си в магистърска програма. Важно да знам нещо за друга част от света. Опитът ми тук ще бъде включен в препоръките ми. Най-много съм впечатлена от чудесните хора тук, от красивата природа, от планините и много вкусната храна. Всичко ми харесва – миш-маш, мусака, кисело мляко, баница, шопска салата.

- А какво разказвате на Вашите приятели когато им се обаждате оттук?

- Разказвам им смешни случки – как съм се загубила или объркала някъде. Но основно им казвам, че тук много ми харесва. Вече посетих доста места – Велико Търново, Бургас, София, Русе, Ловеч и други градове. В много от тях има мои сънародници като помощник-учители – около 30 човека по линия на програма „Фулбрайт“ и поддържаме с тях контакти и се посещаваме взаимно.

- Вие сте треньор на отбора по дебати в НАГ и благодарение на Вас децата спечелиха много награди в регионално състезание в Бургас. Как успяхте да ги подготвите толкова добре?

- В много часове след училище бяхме заедно с тях и се упражнявахме повече от един месец. Те сами си избраха и намериха материалите, които ще представят. Подготвяха се и сами вкъщи. Не на последно място принос имат и всички колеги, преподавали английски език, които са създали основата, над която ние надграждахме.