50 години ТУ - Габрово Доц. Димитър Петров: „За Техническия университет изминалите 50 години са път на съграждане, утвърждаване и развитие”

Работил е като електротехник в ТЕЦ „Бедек“ (1963), Азотно-торовия завод в Стара Загора (1970). За близо четири десетилетия в ТУ - Габрово израства в сферата на преподавателската и научноизследователска дейност - старши асистент (1972), главен асистент (1976), защитава дисертация по специалност „Техника на високите напрежения“ (1981), доцент по теоретична електротехника (1984). Специализации във ВМЕИ - София (1975), Ленинград (ЛПИ - 1979 г.). Преподавани дисциплини: Теоретична електротехника, Основи на електротехниката и електрически измервания, Електротехника и електроника, Електротехника. Извънреден доцент: ВВВУ „Георги Бенковски“ - гр. Долна Митрополия, Технически колеж - гр. Ловеч. Научноизследователска дейност в областта на: Пренапрежения в електроенергийните системи, автоматизирани електрозадвижвания. Автор е на 53 научни публикации и 9 учебни помагала. Участие в научноизследователски проекти: 3 национални и 5 университетски.
Бил е зам.-директор по научната дейност на ИПКК (1986-1987), зам.-ректор по учебната дейност (1987-1993), декан на факултет „Електротехника и електроника“ (1995-2004), зам.-ректор по научната дейност (2004-2008).
Член е на Съюза на учените в България, IGIP (Международна организация по инженерна педагогика, Австрия), IEEE - САЩ (Организация на инженерите по електротехника с най-активен български клон - Варна).
Продължава да участва в учебния процес на ТУ - Габрово.

Вела Лазарова

„Баща ми Петко Ненков е бил строител, а майка ми Стояна Ненкова - домакиня. Основното образование завърших в Плачковци. В училище ми вървеше математиката и учителят ни Димо Пиперков ни насочи с Бончо Стефанов да продължим в Механотехникума в Габрово. Кандидатствахме и бяхме приети - той „Двигатели с вътрешно горене“, а аз „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ (1956 г.). Директор бе инж. Гроздан Грозданов, а класен - Петко Дянков. Бяхме буйни момчета. Спортувахме. В трети курс се бяхме запалили с мой съученик да ставаме авиатори, но не ни приеха. Дипломирах се през 1961 г. В живота трима съученици от Механотехникума защитихме дисертации - Георги Хинов в Германия, доц. Пенчо Георгиев и аз в ТУ-Габрово. След казармата работих една година в ТЕЦ „Бедек“ - Трявна с идеята да уча. Две години бях студент във ВМЕИ - София, специалност „Електрически машини и апарати“ (1964).
След втори курс, началото на 1970 г., продължих в ЛЕНИНГРАДСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ ИНСТИТУТ “КАЛИНИН”,
специалност „Електрозадвижване и автоматизация на промишлени устройства“.
В учебната ни подготовка (базовите дисциплини, руски език) имаше разлика, което отначало ни създаде трудности. Наред с обучението прочутият Ленинград (Санкт Петербург) ни даде много с богатия си културен живот. Обикнахме балета. Бяхме редовни посетители на прочутия „Театър имени Кирова“. Зимата бяхме из залите на музеите, Петродворец, парковете на другите дворци (без входна такса), а пролетта - юни, когато цъфтят люляците и започват белите нощи, незабравими остават разходките из „северната Венеция“, по брега на Нева. С интерес наблюдавахме как през нощта от 2 до 4 часа са вдигнати мостовете, за да преминат корабите от Балтийско море към Ладожкото езеро. Често сме оставали от другата страна.
Изчакваме докато мостовете се спуснат, за да се приберем... От октомври до март, когато е много студено, заливаха спортните игрища с вода и ги превръщаха в ледени пързалки. Там се научих да карам кънки. Обикновено от 10 часа вечерта до 2 часа през нощта бяхме на ледената пързалка. Тримата българи завършихме с отличие. Бяхме ученолюбиви, увличахме и руснаците от нашата група. В института имаше закрити факултети за чужденци (радиоелектроника и др.). Моят курсов ръководител проф. Александър Сергеевич Ковчин е бил на фронта при блокадата на града по време на Втората световна война. С преподавателите в лабораториите много се работеше по различни изследвания на проекти. В случая студентите дори получавахме възнаграждение - стимул. Именно от времето в Ленинградския политехнически институт се бях запалил по преподавателската дейност.
В началото на 1970 г. се дипломирах и се завърнах в България
По разпределение от МНО през март започнах работа в АТЗ - Стара Загора като ръководител на група по проекти в отдел „Електро“. Не спирах обаче да се интересувам от Висшия технически задочен институт в Габрово. Явих се на конкурс по теоретична електротехника и
от 17 октомври 1970 г. съм асистент във ВОЗИ - Габрово
Четирима инженери бяхме новите асистенти - сегашните проф. Пенчо Владимиров, доц. Георги Венков, доц. Димитър Петров и доц. Любомир Генчев. Наскоро се отдели катедра „Електрически машини и апарати“, в която преминаха проф. Владимиров и доц. Генчев. Ръководител на нашата катедра „Теоретична електротехника“ за кратко бе доц. Димчо Цветков (от ВМЕИ - София), който бе и зам.-ректор по нучноизследователската работа (НИР), след него бе проф. Борис Митов, също от София. Тогава в института се обучаваха до трети курс задочниците на всички технически ВУЗ-ове в България.
Водили сме занятия сутрин от 8 до 10 часа вечерта. Бяхме млади асистенти и не ни тежеше да подготвяме и лабораторни упражнения. Николай Колев бе започнал първи да чете лекции - теоретична електротехника на редовно обучение. Ние с Илия Станев водихме упражненията. През 1968 г. бяха влезли в специалностите - редовно обучение - „Електроника“ и „Механично уредостроене“. От 1972 г. четях лекции по електротехника на втората специалност, които водих до пенсиониране (2010 г.).
Нашата катедра бе една от първите в института.
Проф. Весел Савов, първият ректор, бе преподавател по теоретична електротехника.
През 1975 г. ръководител на катедрата бе проф. дтн Людмил Генов, който допринесе много за развитието й. По-късно бях негов аспирант, под чието ръководство разработих десертация „Изследване на пренапреженията в електроенергийните системи за високи и свръхвисоки напрежения посредством електронно-изчислителни машини“ (1981 г.). Вече действаше учебният корпус на Баждар (1972 г.). През 1980 г., когато бе завършен корпус 1 (НУК, Интеграла), там на втория етаж се премести нашата катедра. През 1983 г. бяха закупени програмирани калкулатори за една зала. Николай Колев, много прецизен в работата си колега, разработи за тях програми, използвани в учебния процес. В електротехниката операциите са доста сложни. На провежданите олимпиади по теоретична електротехника между техническите ВУЗ-ове (1977-1983 г.) нашите много добри студенти, които работеха с желание, се класираха на първите места Бе време, когато много разработки се внедряваха в промишлени предприятия на Габрово (ЕТЗ, ДМЗ „Янтра“, ЗЧП „Импулс“ и др). Тогава студентите добиваха практически навици, които в момента липсват. От 1984 г. съм доцент.
Като зам.-ректор по учебната дейност (1987-1993) всичко бе централизирано - учебните планове, програмите се определяха от министерството, условията за кандидатстване, приема на студенти и пр.
След 1990 г. се направиха промени в учебните планове - отпаднаха идеологическите дисциплини. Появи се социология. Разкрита бе специалността „Промишлен мениджмънт“, на границата между инженерните и икономическите специалности, съвместно с „Балканкар“ - София. По това време бе разкрит и Българо-датски колеж (1992 г.).
По решение на Академичния съвет за кратко институтът носеше името ТУ „Васил Априлов“ - Габрово. Тогава издадените дипломи на завършилия випуск трябваше да се сменят. След две години специалността „Промишлен мениджмънт“ се преименува на „Индустриален мениджмънт“.
От юли 1995 г. институтът официално е преобразуван в Технически университет - Габрово
По решение на Народното събрание 15 висши училища и институти се преобразуват в университети. Това бе възможност за разширяване на образователната структура и научното развитие. На основата на академичната автономия ръководството на университета предприе инициативи, правилници и правила за дейност за разширяване на неговата структура и създаване на по-благоприятни условия за израстване на научно-кадровия потенциал. Включително и за присъждане на почетното звание „Doctor Honoris Causa”.
Инж. Цоньо Ботев, възпитаник на университета, осигури апаратура от Германия за оборудване на лаборатория за нуждите на факултет „Електротехника и електроника“.
Декан на факултет „Електротехника и електроника“ (1995 - 2004 г.)
Факултетът бе с пет специалности редовно обучение. Извършена бе първата акредитация на специалностите на факултета и на самия факултет.
Отново се наложи промяна на учебните планове заради утвърдени от министерството задължителни предмети. Към края на първия мандат (1998 г.) се въведе тристепенното обучение - бакалавър, магистър, доктор. Започва прием на магистри. През 1999 г. платеното обучение под формата на такси е законово въведено за всички студенти.
Като зам.-ректор по учебната работа (2004-2007), при ректор доц. Илия Немигенчев, зам.-ректор по учебната работа доц. Кирил Киров, зам.-ректор по международното сътрудничество доц. Дешка Маркова се открои организацията на
Международната конференция „УНИТЕХ“,
чието начало бе през 2001 година. С нея се утвърди връзката между академичната наука и бързо развиващите се технологии. Това е форум на университетски преподаватели и научни работници от страната и чужбина. Издава се сборник с научните доклади. Въведена бе електронната заявка за участие в конференцията.
Започна организирането и на студентски научни сесии, които също продължават и до момента. През 2005 г. сме едни от четирите ВУЗ-а в страната: ТУ - София и Варна, Университета по хранителни технологии - Пловдив, които имат право да провеждат обучение на консултанти по енергийна ефективност. При нас бяха обучени доста фирми.
Наши добри специалисти по програмните продукти за оценка на сгради са доц. Мария Райкова и гл. ас. д-р Пламен Цветков.
Нашият университет е с утвърдени традиции. 50 години не е малък срок - път на съграждане, утвърждаване и развитие. ТУ - Габрово разполага с изградени база, преподавателски състав, реализации. С фирма АМК има много добро партньорство. Много наши завършили студенти работят във фирмата. Управителят на „Импулс“ е наш възпитаник. Други се реализират в „Цератицит“, Холдинг СТС, „Мехатроника“, „Стемо” и др.
Като зам.-ректор поддържах тезата за научно стимулиране на разработки, които имат приложение в производството. При тях студентите отиват да участват на място в предприятието. Днес това се симулира, моделира се на компютър. Преди години се провеждаха практики в държави с университети в партньорство: Прага - Чехия, Бялисток - Полша, Ниш - Сърбия, Митвайда и Лудвигсбург - Германия. Трябва да се засили практическата подготовка, за да могат студентите да се реализират като инженерни кадри. Обликът на университета трябва да се дава от инженерните специалности. Да се развиват на по-високо ниво.
Продължавам да поддържам контактите с колеги от университета, Центъра за следдипломна квалификация. Това, че последните 20 г. се занимавах повече с административна работа, ми пречеше да развивам научната си дейност. Бих отбелязал, че системата се изражда, когато се самопроизвежда, т. е, когато преди четири десетилетия ние постъпвахме в института като асистенти, бяхме завършили различни висши училища у нас и в чужбина (София, Киев, Ленинград, Москва, Полша, Чехия, Германия и др.). Всеки от нас носеше някои особености на завършеното висше учебно заведение. През последните години прави впечатление, че в инженерните специалности асистентският състав е от завършили ТУ - Габрово. За съжаление, сега тези, които учат в чужбина, не се връщат в България, за разлика от нас. В нашите лаборатории все още има уреди и апарати, на които пише: „Сделано в СССР“.
В личен план техниката винаги ме е привличала. Още от средното образование винаги съм се интересувал от практическата страна на електротехниката. В дисциплината, която водим - теоретична електротехника, търсим практическа насоченост. Въпреки че в съвремието доминира електрониката, енергийната система - производство, пренос, разпределение, консумация на електрическа енергия са все неща, свързани с областта на електротехниката. Много важно е в бъдеще да се укрепват връзките на университета с промишлените фирми.“