Защо само „през турско” Габрово печели битка за пътя през Шипченския проход

    На 17 октомври 1871 г. е открит жп тунелът „Мон Сени“ в Алпите, свързващ Франция и Италия. Тунелът е дълъг 13,7 километра и преминава на 1500 м надморска височина. По това време Османската империя крои планове за прокопаване на тунел под Босфора. Днес, 142 години по-късно, Турция откри тунела „Мармарай”, дълъг 13,6 км, а правителствата на Франция и Италия имат готовност за строителството на нов тунел „Мон Сени“, но вече на по-ниско надморско равнище (500 м) и дълъг 56 километра.
    Къде сме ние: Вече 120 години българите „се канят” да пробиват едно тунелче от 3,2 км под връх Шипка (не под връх Свети Никола), а габровци не само мечтаят, но водят и битки за този проект – засега с незначителен успех.
    ПЪРВА БИТКА. С назначаването на Митхад паша за валия на Дунавския вилает (1864 г.) започва значително пътно строителство. Д-р Петър Цончев свидетелства: „За шосето през Балкана е имало два проекта – през Габрово или през Трявна.Още в края на 60-те години габровци правят всичко възможно шосето да мине през Габрово. Габровската община не спира своето ходатайство не само пред властите в Търново и Русчук, а действа направо и пред правителството в Цариград. В резултат на тези усилия проектът през Трявна е изоставен и правителството решава в началото на 1871 година да започне  направата на шосето през Габрово. И наистина, на 13 май 1871 г. Габровската община уславя инженера М. Снеготински за 2550 гроша да проучи проекта до Шипченския предел, да надзирава и ръководи строежа в участъка от гр. Габрово до Хаджицонев мост, който е бил определен да изработи самият град в срок до м. август същата година.