„Закони има, но... Трябва да има някакви граници и в съдебните битки, иначе делата се превръщат във фарс”

Емилия Калоянова очевидно е разочарована от българската съдебна система

Учителката Емилия Калоянова, преподавателката от СОУ „Васил Левски“ в Севлиево, нападната и удряна от майка на ученичка: „Сега разбирам защо хората не искат да губят време и нерви в съдебни битки... Разочарована съм! Благодаря на всички, които ме подкрепиха в трудните моменти“ - споделя преподавателката от СОУ „Васил Левски“ в Севлиево

Делото срещу майката побойничка, която преди две години нападна и би преподавателка в СОУ „Васил Левски“ в Севлиево приключи окончателно. В края на 2017-та година тричленен състав на Окръжния съд в Габрово потвърди решението на севлиевските си колеги, според което виновната майка – Румена М., бе наказана с десет месеца лишаване от свобода – условно, с три години изпитателен срок. Предявеният от преподавателката Емилия Калоянова граждански иск за обезщетение бе уважен в размер на 2000 лева. Потърсихме потърпевшата учителка за коментар на преживяното...“
Благодаря за възможността да изкажа моето лично мнение относно инцидента, сполетял ме на Богоявление преди две години, съдебното дело, което последва и наскоро излязлата окончателна присъда на виновната Румена Мехмедова.
Сега, както и през онзи януари, когато разговарях с журналистите от всякакъв ранг, подчертавам, че правя достояние на обществеността детайлите от случая не защото търся съчувствие или си правя евтин PR (да, и в това бях обвинявана), а защото смятам, че подобни наболели проблеми касаят не само учителската гилдия, а и цялото ни болно общество. По онова време обвинявах колегите, които като мене са преживели подобни ексцесии, за това, че премълчават и смятах, че това им поведение показва липса на житейска позиция по въпроса. Днес, след потвърдената от Окръжен съд - Габрово присъда, си мисля, че хората имат право като си мислят, че така и така нищо няма да стане – защо да губят време, усилия и нерви. И е жалко, защото точно това безверие подхранва агресията, недосегаемостта и арогантността на престъпниците на всякакво ниво. Не е вярно често чуваното твърдение „Нямаме закони“. Аз се убедих, че закони има, но се тълкуват различно от различните представители на съдебната система. Народният представител в настоящето Народно събрание (и също бивш учител и адвокат) Иглика Събева се интересуваше редовно от хода на делото и когато разговаряхме й казах: „Както вървят нещата няма да се изненадам, ако накрая мен изкарат виновна!“. Уважавам професията адвокат и съм наясно, че те се борят за своите доверители, но….не на всяка цена. Трябва да има някаква граница дори в съдебните битки, иначе делото се превръща във фарс!!!
Още в досъдебното производство беше редуцирана моята претенция за средна телесна повреда. Благодарна съм на д-р Сиромахова, която следеше възстановяването на окото ми, че успя навреме след инцидента да диагностицира получената схиза на кръвоносен съд в него и спешно да ме препрати за лазерни манипулации в специализирана очна клиника в София. Трябваше да се повторят три пъти, през месец. Болезнени са много, но не може да се сравни с душевната болка, която изпитах, когато в съдебната зала майката на обвиняемата заяви, че съм нарочила дъщеря й, за да имало кой да ми плати операциите! А те бяха спешни и по клинична пътека и не съм платила за тях нищо, освен болки…
Експертното лице беше достатъчно коректен лекар, за да признае, че е изследвала при експертизата само роговицата (външно) окото и не е изследвала вътрешността.

А и не е имала апаратура, за да го направи и не е чувала даже за схизата и лазерните интервенции. Вторият експерт заяви, че моето заболяване (миопия) не било във връзка с инцидента. Това е така, имам късогледство от дете, затова и нося контактни лещи! А въпросната схиза не се коментира и съдията прецени, че вещите лица били изчерпателни. Който е поне малко наясно с очните болести, може да си направи изводи. За останалите пояснявам, че подобна схиза се получава от силен удар в главата (понякога от високо кръвно и други болежки, които аз нямам!) При мене се прояви непосредствено след удара под формата на замъглено петно в периферното зрение. Толкова по медицинските въпроси!
Относно присъдата: условният срок за подсъдимата е дори под минимума определен от законодателя (който е 1 година) при условие, че категорично и свидетелите доказаха, че нейното неконтролирано грубо нахлуване в сградата на училището е било многократно, заплашвайки и обиждайки охранителите. То е рецидив, а не плод на майчинска загриженост и афект. А за сумата, с която ме обезщетяват…Аз съм духовен човек и за мен парите не са толкова важни. Разходите по лечението ми бяха почти компенсирани от застраховките, които имах и сумата, с която ме подпомогнаха от учителския синдикат към „Подкрепа“ (за което съм благодарна!). Тежи ми другото…
Нормално е човек да се сравнява и съизмерва с онова, което го заобикаля в обществото. Правя го и аз. Факт е, че в случая, искаме или не, мерната единица за наказание отново са парите (или за възмездие, ако ви звучи по-добре). Спомняте си случая с камериерката, ритната от пиян турист в коридора на хотела. Не казвам, че е по-маловажен или че е боляло по-малко (макар изобщо дори за лека повреда да не се споменаваше). Но… няма свидетели, а аз бях пред погледа на деца - мои възпитаници, и трябваше да намеря сили в себе си (за което се гордея), да превъзмогна всичко и да продължа да им преподавам. Увредено зрение, навехната ръка, психотравми. И знаете ли - в европейската държава, от която бил туристът не извиняват поведението, че е бил пиян – веднага работодателят го уволнил. Както се казва - кога ще ги стигнем…… ( по Тодор Колев). Камериерката беше обезщетена, забележете със сумата 4500 лв! Сравнявам с моята и въздишам…
През ноември същия Районен съд-Севлиево постанови обезщетение от 3500 лв. на гражданин, който бил обижда на публично място от някоя си госпожа. Не че е нормална постъпка, но се говори само за вербална агресия! Ами прочетох го в местен вестник и пак… въздишам. Какво да направя - сравненията са неизбежни, а разликите – зашеметяващи. Кого да обвинявам?
Въпреки разочарованието и обидата, с която сега, след произнесената присъда, се опитвам да се справя, бих искала да благодаря на всички, които ме подкрепяха в онези, а и сегашни, трудни моменти – непознати, които ме спираха по улицата и ме поздравяваха за смелостта, други непознати, които ми пишеха писма отдалече и на онези повече от 500 човека не само от нашата страна, но и от чужбина, които се включиха в електронната подписка в моя защита, която беше представена в съда! И ако сега ме попитате „Струваше ли си?“, макар и с наранена душа ще отговоря : „Ами да, струва си, заради тези хора, които все още вярват в неща, приоритет на държавата, заради надеждата, че можем да изрежем гнилото, за да процъфти читавото. И заради лукса да си позволя да имам идеали и мечти в свят, в който засега все още достойнството и съвестта като че ли са в затъмнение. Позволете си го и вие!