Край на договора без неустойки е справедливото решение в казуса с телекомите

Договорите може да са индивидуални, но клаузите не са индивидуално договорени

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. Текстовете са от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в раздела, с който е транспонирана европейската Директива за неравноправните клаузи в потребителските договори, напомнят от некомерсиалната платформа "Ние, потребителите".
Поводът е публично обявеното вчера намерение на Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) да започване на преговори с Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка с индексацията на цените на мобилните услуги по действащи договори.
В съобщението АТИ настоява, че индексацията е законна понеже "условията в договорите са прозрачни и предварително известни, тъй като са част от индивидуалните договори и общите условия, които всеки потребител получава, а общите условия са и публично достъпни на интернет страниците на операторите.". В подкрепа но тезата си цитира решение на Съда на Европейския съюз с решението по дело С-326/14 и приключили без установяване на нарушения.
Договорите може да са индивидуални, но клаузите не са индивидуално договорени. Освен това, обстоятелството, че са публично обявени и контролният орган не се е произнесъл за неравноправност, не означава автоматично, че те са равноправни. Особено когато потребителите не могат да влияят върху тях, какъвто е случаят.
В защита интереса на обществото следва да бъдат направени следните допълнения:
1. Има една съществена разлика между казуса, по който съдът в Люксембург тълкува правото на ЕС и действителността в България, установява РС - Пловдив по дело, заведено от гражданин във връзка с индексацията на абонаментния му план по договор с един от трите телекома. „Съдът на Европейския съюз постановява решение за практика на компанията - майка на българския телеком в Австрия и се оказва, че нейните общи условия са различни от тези на дружеството в България. В Австрия, за разлика от България, в договорите на абонатите е предвидено не само увеличение на цените заради повишаване на годишния индекс на потребителските цени“, но и че телекомът е „длъжен да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали“, пише в решението на българския съд на първа инстанция. Предвид инфлационните процеси в България, дописването на клаузата за индексацията с възможност за намаляване на цената при дефлация няма да защити интересите на българския потребител в настоящия момент.
2. Съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
3. Относно твърдението на АТИ, че "клаузите ясно определят кога и с колко операторите могат да променят цените си" следва да се посочи, че потребителят няма как да предвиди каква ще бъде инфлацията и с колко ще бъдат индексирани цените така, както дори самият телеком не може да направи това. В противен случай той е щял да конкретизира повишението, а не да го обвързва с индекса на инфлацията. Тази аспект на казуса препраща към чл. 143, ал. 2, т. 19 клаузата е неравноправна, ако не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
4. Акцентирането от страна на АТИ, че "при първата обявена от операторите индексация през 2021 г. КЗП постановява единствено, че операторите нямат право да приложат непосредствено индексите за две години и потвърждава законосъобразността на индексацията в останалата й част, а при съдебния контрол на акта не се достига до изводи за неравноправност на клаузите за индексация”, не потвърждава, че клаузата не е неравноправна. Тези обстоятелства свидетелстват по-скоро за бетонирането на клаузата от първоначалния изглежда неправилен подход на тогавашния председател на КЗП Димитър Маргаритов, който след като вече не беше ръководител на институцията започна да развива тезата, че клаузата е неравноправна. А това, че при съдебния контрол на акта, с който се забранява индексация за две години наведнъж, съдът не достига до изводи за неравноправност, е следствие на обстоятелството, че във въпросното дело от него не е изискано прогласяването на клаузата за нищожна.
В допълнение, с Решение 5166 / 20.12.2023 Районен съд - Пловдив прогласява индексациите на цените за нищожни и разпорежда връщане на заплатеното: https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2024/02/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2.pdf
Преди дни приключи общественото обсъждане на регулатора във Великобритания, който след получени 800 жалби от потребители в средата на декември м.г. обяви възможността да забрани клаузата за индексацията. Предстои произнасянето през пролетта: https://www.ofcom.org.uk/news-centre/2023/ban-on-inflation-linked-mid-contract-price-rise
„Ние, потребителите"

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Закон и ред

Към началото