За петък Венета Георгиева-Козарева: „Габровският хумор ни е подсказал темата на „Благолаж“

„Уникален е „Благолаж“!“ Това е точната дума, колкото и да звучи нескромно“
НАДЕЖДА ТИХОВА
За седемнадесети път през тази година на 21 май в Дома на хумора ще се проведе традиционната Националната среща-наддумване „Благолаж“, която ще събере сладкодумци от всички краища на страната. Повече от 30 години необикновената надпревара в уникалното събитие привлича млади и стари. От Дома на хумора вече обявиха и темата на тазгодишното наддумване - „Апетитът идва с яденето“. Заявки за участие, включително и на българи от чужбина, се приемат до 20 април. Повече подробности за „Благолаж“ научаваме от Венета Георгиева-Козарева от Дома на хумора и сатирата – основен организатор на събитието.
- Обявихте темата на наддумването – „Апетитът идва с яденето“. От кога датира тематичното очертаване на „Благолаж“?
- Обикновено се пита „Какво е новото?“. Всяка подобна проява, която има устойчивост във времето е устойчива и традиционна тъкмо за това, защото спазва някаква повторяемост. Но разбира се съвременният „Благолаж“ е много по-различен - има нови участници, ново време, от оня първи „Благолаж“ през 1985 година. Различното преди всичко е това, че има ясна тема. Всъщност тематичното очертаване не е много ново. Имаше Национална среща, посветена на политическия виц в първите години на демокрацията. Имаше посветен „Благолаж“ на кметския хумор, защото тогава бяха много известни със своето оригинално и вицово държание доста кметове в страната, включително и от областта. Имаше наддумване, посветено на арменския хумор в България – на какво се смеят арменците и на какво се смеем ние, мислейки за арменците. Имаше „Благолаж“ с хумор за ловците и риболовците, или насочен срещу пороците, срещу пиянството и алкохолизма... Т. е. темите са били винаги актуални, винаги свързани с важен и дори болезнен проблем за обществото. Една наглед благовидна тема като „Дом, семейство, род, родина“ само на пръв поглед предразполага към някакво веселие. Тази тема беше обявена когато буквално във всеки дом имаше някой, заминал за чужбина. Тази година е посветена на една човешка битност, на едно човешко занимание, на един човешки грях. Защото както има хранене, така има и лакомия и преяждане. Темата „ Апетитът идва с яденето“ е избрана още след приключването на предишния „Благолаж“.
- Всъщност темата може да се подразбира и в преносния й смисъл...
- Да, тя може да се разглежда и от такъв ъгъл. Всяка тема може да бъде тълкувана и в реалния си контекст, и в преносния. Даваме възможност на всички, които желаят, да се втурнат и в тази посока. Габровският хумор е един от източниците, който ни е подсказал темата. Например изложбата „Корените на габровския хумор“ в Дома на хумора донякъде илюстрира част от тази тема.
- Какви хора участват в Националната среща-наддумване?
- Обикновено като стане дума за български комичен фолклор, някои си представя, че тук се събират баби и дядовци, облечени в народни носии. Това е заблуждение. Фолклорът не е привилегия и територия на отделни възрастови групи, защото по този начин бихме изолирали градския фолклор, детския, младежкия, студентския, професионалния... Това че ние се радваме, когато някой зевзек дойде облечен както са се обличали дедите му или дете дойде с народен костюм, това прави само приятно впечатление и е едно свежо допълнение към срещата. Не е задължително и участниците да разказват на диалект. Понякога един шоп „Добър ден!“ да ти каже на шопски, вече ти е смешно, но ние не ограничаваме говоренето на диалект. Разбира се, когато това се случва, трябва да се превежда за публиката, а понякога и за останалите участници.
„Благолаж“ винаги е имал участници на детска възраст, на много млада възраст и това е нормално. В последните срещи се разшири дотолкова младежкото участие, че вече „Благолаж“ протича в две части като първата е изцяло детска и младежка, а втората част е на старите, мастити сладкодумци. Изпълненията могат взаимно да се слушат и така по своеобразен начин става и предаването на традицията. По-ценното, което много ни радва, е семейното, фамилното участие. Участват сестри, майка с детето си, баба с внука си и т. н. Тоест това влечение към фолклорното говорене, претворяване, интерпретиране от различни поколения в едно семейство не е измислица на фолклористите и етнолозите. То съществува. Това е народната мъдрост, изразявана още в безписмените времена. А можем да твърдим, че има един траен интерес към този тип общуване и към фолклорното говорене.
- Може ли да се каже, че Националната среща-наддумване е нещо уникално?
- Да, категорично. Няма такъв конкурс в Европа, а и не само. Убедили сме се в това след като присъствахме на един международен семинар в Гърция през 2002 година. В него участваха представители на 10 европейски държави, които се занимават със съвременни форми на предаване, на интерпретиране на фолклора, но по съвършено друг начин. След това Домът на хумора беше поканен на учредяването на една федерация по разказвачество в Осло. След това една преподавателка – доцент по разказвачество Хайди Далсвен от Осло, дойде тук, чрез превод се докосна до „Благолаж“ и разказа една своя любима история. А миналата година при нас дойде и професионална разказвачка от Щатите, която направи запомнящо се изпълнение и дори си тръгна с награда. Тя беше много впечатлена от участието на деца и също сподели, че този начин на поднасяне на хумористичен фолклор не е познат и не се практикува и в Америка, и където тя е ходила в други страни. Какво да кажем, освен: „Уникален е „Благолаж“!“. Това е точната дума, колкото и да звучи нескромно.
- Вероятно „Благолаж“ е замислен като едно своеобразно продължение на Биеналето – освен хуморът и сатирата в различните изкуства, да се покаже хуморът и сатирата и в народната традиция и фолклора.
- Националната среща-наддумване „Благолаж“ тръгва в едно време, (заслуга на тогавашното ръководство е, че поема този риск), когато не се афишира открито интересът към политическия виц, но в същото време се санкционират всички, които разказват политически вицове. Така че и в това отношение има принос Националната среща. По замисъл още когато Домът на хумора е градял своята структура, винаги е търсел смеховата култура във всички родове и жанрове изкуства и след като представя толкова широко изобразителното изкуство, избира се и фокусът български фолклор, защото има габровски хумор. Ако нямаше габровски хумор, нямаше да има и Дом на хумора, както и този разговор. А габровският хумор присъства и чрез „Благолаж“.