„Респектира качеството на селектираните спектакли"

Д-р Аглика Стефанова-Олтеан е театрален историк и критик. Завършва театрознание в НАТФИЗ и магистратура по лингвистика към Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж. Защитава дисертация на тема „Мелодрамата през погледа на теорията“ към БАН, в която анализира не само класическата мелодрама, но и нейните съвременни наследници – латиноамериканските сериали. Специализирала е социална антропология в Университета на Барселона, а постдокторска стипендия получава от Новия Европейски Колеж в Букурещ. Гостуващ преподавател във Федералния университет на Санта Катарина (UFSC), Бразилия. 
Работила е като драматург в Народния театър „Иван Вазов“, а също и в театрите на Варна и Русе. Като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН е работила върху проекти, свързани със съвременната българска драматургия, теорията на жанровете и френската драматургия на българска сцена. 
Автор е на книгите „Мелодрамата през погледа на теорията“ (2000) и „Жанрови полета в българската драматургия през 90-те години на ХХ век“ (2004). Съставител е на антологията „Нова българска драматургия на ХХI век“ (2006) и на юбилейния албум „100 години Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна“ (2021). Автор на многобройни статии за театъра в български и чуждестранни издания.
Член на Обществото на независимите театрални критици. През 2017 и 2019 г. води международните семинари за млади театрални критици, организирани от Международната асоциация на театралните критици (IATC) в рамките на Театралния фестивал за младия зрител в гр. Яш, Румъния. 
Обича театралната полемика, интензивния обмен на идеи, оригиналните аргументи и нестандартното мислене. Вярва, че изкуството е преди всичко свобода. Старае се никога да не забравя думите на Виктор Юго: „Няма нито правила, нито модели.“
Живее и работи в град Клуж, Румъния. За България пише в портал „Култура“.
Д-р Олтеан бе любезна да сподели впечатления от IX Международен фестивал на мелодрамата „Соло Акт“.

– Г-жо Стефанова, Вашите първи впечатления от „Соло Акт“?
– За първи път съм в Габрово и съм приятно изненадана от много сериозната селекция. Направи ми впечатление, че в програмата има много нови и добри текстове на български автори, например пиесата на Здрава Каменова „Хитът на сезона“ с режисьор Благой Бойчев, “Боже мой” от Теа Денолюбова, постановка на Стоян Радев в Народния театър. Другият текст, който приятно ме изненада, е “Виктория” на Йордан Славейков, който е и режисьор на спектакъла с участието на Деница Даринова. Много се радвам, че имаме драматурзи, които работят в този жанр – монодрамата. 
– В програмата на фестивала имаше и постановки от чужбина?
– Да. От Румъния „Йона“ от Марин Сореску. Авторът е много известен румънски писател и драматург. Режисьор е Матеа Марин. Моноспектакъл на Александру Бетеринге беше със субтитри. Видяхме един много философски текст с библейска препратка  към персонажа Йона, погълнат от кита, който мечтае да излезе и види слънчевата светлина и че „Все някой ден ние ще видим слънцето“. Засяга се и темата за мястото на човека в света, за смисъла на живота, за самотата, която отеква като ехо на брега на морето. 
Спектакълът „Гоя“ бе за художника, който в края на живота си полудява. Моноспектакъл и режисура на Зияк А. Соколович от Хърватия, който поставя въпроса за човека на изкуството, за смисъла да се твори и свободата на творчеството. Много интересна бе музиката на Вельоко Ненадич, която подчертава емоционалното състояние на героя. Актьорът Зияк Соколович прикова нашето внимание.
– Вашият поглед към показаните спектакли?
– Интересни текстове, много интересни актьори. Изключителен е познатият ни Мариус Куркински в моноспектакъла „Нашенец“ по разкази на Чудомир.
Много ми хареса актрисата Деница Даринова от „Виктория“ на Йордан Славейков. С удоволствие ще следя развитието є в бъдеще. От началото фиксира вниманието на публиката и не го изпусна до края на спектакъла. 
Много ме впечатли и Здрава Каменова в „Хитът на сезона”, Весела Бабинова в „Пистолет в торнадо“. 
Открихме една много добра певица Йоана Сиракова в „Били Холидей“ в третия ден на фестивала. 
Може би спектаклите  „Виктория“ и „Били Холидей“ биха се чувствали по-добре в по-подходящи пространства (бар, защо не) с изпълнение на музикалните парчета. А и те са създадени за такава среда и там живеят. За да могат да се разгърнат в естествената си среда. За всеки спектакъл може да се каже нещо добро, защото всички показани имат качества.
– Какво откроява фестивалът на монодрамата в Габрово?
- Създава една много добра креативна атмосфера. Срещите на творците след спектаклите са много полезни.
Хубаво е, че двама колеги от фестивала в Бакау, Румъния, бяха тук на фестивала. Останаха изключително впечатлени от няколко спектакъла и дори се уговориха с някои от творците да ги поканят да сътрудничат, да режисират нещо. Чудесно е, че се осъществиха международни контакти между „Соло Акт“ и колеги в Румъния. Те бяха много впечатлени от града с Музея на хумора и сатирата, Регионалния музей на открито „Етър“ и има хубави зали... въобще „Габрово е стархотен град“.
– Публиката очакваше поредното издание на „Соло Акт“.
– Много съм впечатлена. Салоните са пълни. Гледа се с изключително внимание. Много добронамерена публика. Щедра на аплодисменти и цени доброто качество. Не търси само комедийното. Харесва и неща като двете философски  пиеси от Хърватия и Румъния.
Виждам едни хора, които се интересуват от задълбочена драматургия, от задълбочено общуване с изкуството.
Отново отбелязвам, че ме респектира качеството на селектираните спектакли. Не са правени компромиси при селекцията. Организацията на фестивала е перфектна. Габрово е с много и добре организирани зали за спектакли.
Отнасям впечатление от младите актьори, които с удоволствие ще следя и в бъдеще. Виждам едно ново поколение, което идва със страхотна заявка. С изключителен творчески потенциал. За чужденците езикът не бе бариера „Емоцията стигна до мен“