Йова Христова посочва къде е къщата на светеца в Дебел дял

Йова Христова посочва къде е к

Бояна Пенчева

Оцени тази иформация:

( 1 вот)

Йова,

Йова Христова, наследник на Св. Лазар Български - Дебелдялски, посочва къде е къщата на светеца и разказва различна от житието версия за гибелта на светеца. Нейните сведения се потвърждават от икона, рисувана през 1870 година.

КЪЩАТА, в която се е родил ЛАЗАР НЕДКОВ

Къщата на Лазар е в местността Трънките, източно от обора, под пътя, след табелата за входа в село Дебел дял, отдясно. И още по-точно - източно от сеновала на бившия Стопански двор (виж снимката). Тези места се знаят на кого са.

РОДОВОТО ПРЕДАНИЕ, РАЗКАЗАНО ОТ Йова ХРИСТОВА

Лазар останал рано без майка и баща му Недко Енчов се жени втори път. Имал двама братя, преродени. Те се казват Димитър и Тодор. Не се знае втората майка откъде е, както не се знаят имената и на двете жени на Недко – на починалата му майка и мащехата. Втората жена не се отнасяла добре с Лазар и момчето избягва от селото. Не се знае как е пътувал, как е стигнал в това турско село Сома, да се отдалечи чак в Анадола.

В Сома се представя за пастир. Бил слушлив, чорбаджията много го уважавал и Лазар го уважавал. По рождение бил кротък. Харесал го чорбаджията и му дал възможност да си завъди стадо - 40 свои овце. И Лазар се заселва там. Бил хубав момък, харесвали го туркините и на бея дъщеря му - също. Правила тя все някакви загадки към него, да се сближат. Казала на баща си, а на момчето подмятала: „Лазаре, Лазаре, не ни паси тревите, не ни мъти водите...” Лазар не отвръщал на задявките. И момичето решава да си разкъса шалварите, а на баща си казва, че на Лазар кучетата й надират дрехата. И почнали те да го привикват. Държали да ги оженят, но Лазар бил непреклонен. Не искал да приеме другата вяра, а без това било немислимо да стане събиране между младите. Завеждат го в съда, разпитват го. После го арестуват и започват да го измъчват. Стягат главата му с въжета, после го горят. На нашата икона има как го горят с железата. Накрая го слагат в огън. Но той издържа на всичко и не се предава. И тогава го доунищожават. Обесват го.

Ние изчислявахме поясите колко са от баща му, тоест колко сме отдалечени във времето през поколенията. Много съм се интересувала за имената на майката и мащехата. Питала съм бати Петър Иванчов, но той не знае. Бати Петър е внук на дядо Братован. Дядо Енчо, дядо Братован и моят прадядо Христо са трима братя. Те идват от бащата на Св. Лазар – втори пояс. На татко (Христо Енчов) е прадядо дядо Недко (бащата на Св. Лазар). Прадядо Христо Недков и дядо Братован са по-близки към бащата на Св. Лазар – втори пояс. Прапра е дядо Недко. На тати е прадядо дядо Недко.

Леля Кера, жената на бати Петър, беше дала интервю в добрички вестник, но според мен информацията не е вярна. В него тя казва, че къщата на Св. Лазар е там, където е на дядо Недко (Нечито). Тя е далеч от същинското място и е строена много по-късно. Къщата на Лазар е в местността Трънките, както вече казах. Така ми е казал и моят баща - Христо Енчев Недков, че къщата на Св. Лазар е в Трънките. Думите на баба Гана (леля на моя баща, сестра на дядо Енчо) също потвърждават това.

Мама Кина (Кера) беше силно религиозен човек, много четеше религиозна литература. Имаше връзки с различни манастири, пишеше си писма с Рилски, Соколски манастир, те й изпращаха поздравления.

Аз нямам братя, имам четири сестри. Но чичовците (на баща ми братята) имат момчета, те продължават рода по мъжка линия. Единият - Иван Енчов Недков, почина. Но другият – на чичо Минко Енчов Недков синът му, се казва Енчо. Фактически Енчо продължава рода - син на чичо Минко. Баща ми е роден през 1905 г., а чичо Минко - 1925 г., с голяма разлика. Тати се жени, на сватбата на тати баба била бременна с чичо. На баба са й умрели четири деца след баща ми - Иван, Пенка, Еленка и още едно момиче. И тогава баба ражда чичо Минко. Но преди него ражда леля Яна. Тя е женена в село Смиловци.

Леля Яна е оставят на пътя, който я намери, да я харижат на него, за да спрат децата на баба да й мрат. Оставят я на пътя свита. И който я намери, я вдига и внася вкъщи. И тоя човек много се уважава после.

Аз като взема да обяснявам за рода, никой не ме слуша, затова трябва да се записва, защото се забравя.

От прадядо Христо идват 7 деца. Четири - баба Деша, баба Неделя, дядо Минко и баба Галя, са заварени. И още три - баба Гана, баба Велика (Сукменския род) и дядо Енчо - са истинските трима. Баба Гана, баба Велика и дядо Енчо идват трето поколение по пряка линия на Свети Лазар.

По дядо Братованова линия съм питала дядо Иванчо Братованов, баща на бати Петър. Но той не се задълбочаваше. „Аа, Йовке, не ги зная!“, и се смеше. И моята стринка Елена, жената на Петър, същата беше – тя не се интересува. Завършила Стопанско училище, учена беше, но не се задълбочаваше. Работеше в Комисарството. Да ти направи документ, разбираше. Обаче съм й обяснявала нещо по 5 пъти, не го запомня. Не може, значи не се интересува. „Йовке, не ме интересува, как беше”.

Ама тати като почина, аз все човърках бати Петър да ми разкаже. Те идват от преродените братя на Св. Лазар. Тогава кака Кера ми каза, че дядо Братован имал сестра някъде по Железния мост, на Враниловци. Възрастен човек, който починал скоро, казал, че тази жена на Враниловци, дошла от Дебел дял, е от рода на Св. Лазар.

Оказа се, че секретарката на Инициативния комитет по изграждане на храма Галя Гълъбова е от този род. Дядо Братован почина на 101 години. Дядо Енчо - на 100 години. Ей го Енчо сега, правнукът му, ще стигне скоро до 92 години. Той живее до Строителното училище в Габрово. Икона на Св. Лазар трябва да има у тях. Има три такива икони. Дядо Енчо, стогодишният, е брат на нашия прадядо Христо.

Едната икона беше у дома. Мама (Кера Пенчева Христова) я занесе в село Трънито, беше с крила от двете страни. Да е на свето място.

Другата беше у дядо Недко. Дядо Недко има 4 дъщери. Като продават дъщерите къщата, чичо Еньо взема иконата. Недко и Еньо са братя – синове на дядо Енчо, стогодишния.

Помня нашата икона, специално стоеше в иконостаса. Трябва да е сега на Трънито в църквата. Мама ми е казала – отляво, като влизаш в църквата, там да я търся.

Свякото на дядо е убит с кол и жена му баба Гана (сестра на дядо Енчо) не се жени втори път. Баба Гана остава с три деца – Мария Христова, Марина Христова, едно момиче починало и бати Недко Христов. Те са комшии със свекървата. Баба Гана беше много гласеста – много пее и много плаче. Така е, млада остана без мъж, с три деца.

Мястото в Трънките, където е къщата на Лазар, го взема баба Гана. Тати много обичаше леля си - баба Гана. Тя го спасява от едно прасе в двора. Татко бил малко дете, ядял някаква ябълка и свинята се впуснала да захапе пъчичката му. Баба Ган се развикала и го отървала. Тя обичаше и тати, и мама.

Моята майка беше много любопитна, обичаше да знае - каквото купи, каквото чуе. Мама искаше да прави параклис на гробищата заедно с бати Христо Тодоров. Те починаха наскоро - мама наесен, бати Христо по Коледа.

Навремето нашият прадядо Христо искал да прави параклис на Кладенците, една местност тука в селото. Помня, тати викаше: „Ей тез камъни дядо ти ги е прекарвал да прави църква“. Там имаше една череша на слога между Цвятко Тотев и нашето място отгоре. Мама казваше, че тази череша е осветена от прадядо Христо. Викали попа и попът отчита мястото. Изкопава се дупка и се заравя маслото, светеното. Аз тъй съм заровила сега масло, когато правихме нашата къща. Казала съм къде е заровено, на мястото има плочка.

Като стана ТКЗС-то, изрязаха круши, череши... и много хора пострадаха. То на Кладенците е голямо място - 10 декара. Отгоре на равнището, над резервоара е искал прадядо да прави параклис. Кладенците е много хубава местност. Сега там има барбекю и екопътека.

Какво още да кажа... Поръчала съм на кмета Райчо, когато умра, да преспя тук, в новата църква...

Страниците подготви Бояна Пенчева

със съдействието на

Инициативния комитет