Арх. Иван Николов: Габрово мина през масите на Проектантска

през 2010 г. напомнихме защо Габрово е наричан Българският Манчестър, Люлката на българското светско образование, защо беше индустриалната гордост на социализма, защо... Пет години по-късно ще погледнем на историята от един по-друг ъгъл. Ъгълът на несбъднатите мечти, на фантастичните проекти, на пропуснатите възможности, на изгубените постижения. Ще погледнем на всичко това не с въздишката „Ех, какво можеше да бъде“, а с очите на истински габровци - че нищо не е изгубено, че всичко все още предстои. Защото един град е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Да помечтаем заедно за бъдещето, спомняйки си миналото в „155 години Габрово град - един по-различен поглед“.
Като начало ще погледнем на града от 700 метра, от тв кулата на Градище. Габрово през очите на Иван Николов - 43 години архитект, гл. архитект, проектант, председател на Общински съвет - Габрово, 6 мандата общински съветник, учител. Арх. Николов има нелека задача - под нас по поречието на Янтра се разстила над 200 кв. км град и от него очакваме да разкаже как се е развивало Габрово през годините, в кои посоки е вървяло, кой го е проектирал, строил, кои са хората, оставили отпечатък върху лицето му.
Условието е разказът да е от друг ъгъл.

Арх. Иван Николов:
„Пропускаме легендите, първия заселник, съществуването на селището по времето на Втората българска държава и се връщаме век и половина назад, ще говорим за това, което се вижда пред нас... Скоро се замислих върху един факт - многото гробища на територията на Габрово. Как са се появили толкова гробища на територията на един град?! Сливен например, който е много по-голям, осмият по население в България, има 2 гробища. Едното, в центъра на града, вече е закрито. И какво се оказа. Тези гробища са на отделните селца и махали, приобщени във времето към градската структура - по един или друг начин. С разрастването на Габрово са вкарани вътре. На Тлъчници има 3, на Русевци - 2, до Изчислителния център – едно... цитирам, защото това са 42-43 гробища в рамките на града.
МНОГОТО гробища подсказват как се е развивал градът.
Първоначално Габрово е бил в сегашния център, около извора Топлика (над Пазара), около пл. „Първи май”. На левия бряг на Янтра отива много по-късно. Разраства надолу към Лъката, тогава едно празно място. После минава през реката, започват махалите по река Синкевица нагоре. Тръгва към Шивара, от Шивара нагоре и събирането му с Бичкинята е станало много по-късно. Разстоянието Шивара - Бичкинята се попълва с промишлени сгради и предприятия. Тунелът, който е зад „Капитан дядо Никола”, е изграден много по-късно. Бичкинята е била самостоятелно селище.
Десетина години след Освобождението правят статистически изследвания върху територията от Стара планина до р. Дунав - Габровски, Османпазарски, Търновски, Еленски, Севлиевски и Ловчански окръзи, тоест областта, която административно тогава е Търновска губерния, и отчитат 27 промишлени предприятия. От тях 22 са в Габрово, 2 – в Бичкиня, 1 – в Златари. Остават две предприятия, които не знам къде се губят из Търновско... Габрово е промишлен град веднага след Освобождението. Бичкиня, Златари са отделни селища.
Голо бърдо например, го помня като „голо”, а не съм толкова стар. Имаше само няколко високи блока в долния му край и горе - едни малки къщи на хора, отчуждени при строежа на язовир „Христо Смирненски”. Там са им дадени места за застрояване. Постепенно Голо бърдо стана един от най-големите квартали на Габрово. Там живее около 40, ако не 50 процента от населението на града. На Трендафил-2 имаше една нива. Когато подхвърлихме идеята, че там може да се застрои квартал, веднага беше възприета от Общината. Възложиха на моята група в Проектантска организация да го направим.
След това се търсеше място за панелите, защото панел не може да се строи на стръмно място. Предложихме Русевци, блоковете, които са вдясно. Теренът там беше много лош като почва, но много добър като изложение - южен, с разкошна панорама. Направихме тия панели там, направихме ги различни от другите, с едни леки доработки, горе с едни скосявания. Те видимо не приличат на панелни сгради.
Липсваха места, а градът растеше и го искаше - бързото строителство и панелите. При Освобождението Габрово е бил 5000 жители, когато става окръжен център – 32-36000, 1975 г. - 75 000, 1985 г. - 81 000.
Строяхме нови квартали, за да поемат придошлите хора от Търновския, Плевенския, Добруджанския, Кърджалийския, Старозагорския район.
Габровската промишленост се развиваше страхотно, предприятията имаха нужда от много работна ръка, трябваше веднага да се осигурят на хората места за живеене и някъде трябваше да се построят тези жилища, За къщи място няма. Градът е с труден терен и с история, което затруднява новите решения, и започнаха да се усвояват нови терени. Отначало панелите се караха от Ловеч, след това се изгради Домостроителният комбинат в Габрово и започнахме да работим с една по-нова номенклатура, много по-добра от ловешката. Годишно са изграждани по 1200 апартамента. Сега не можем да ги построим за 10 години.
С индустриализацията и развитието Габрово започва да приобщава.
Някои населени места не са логично приобщени според мен. Ябълка например. Далеч е, дълбоко в планината, няма как да е градски квартал, но е станал - за да се ползва с редовен градски транспорт, да има социално значение. Там ще живеят хора, които работят в „Петко Денев”. На Демиев хан например проектирахме и строяхме жилищни блокове за хората, които работят в „Еловица”...
Това огромно строителство, бих казал цяло Габрово, мина през масите на Проектантска
Проектантска организация е създадена през 1948 година. Основите полагат софийски проектанти. И габровски, разбира се. Две десетилетия преди това Габрово е имало трима архитекти със собствени фирми. Забележете, в един такъв малък град - трима архитекти, проектиращи, с отделни собствени фирми и то водещи проектанти. Рядко срещана възможност за едни малък град – три проектантски фирми! Малко градове са имали и главни архитекти като арх. Никола Кротев, завършил в Белгия. Тези фирми, особено едната, са станали такива специалисти в проектиране на промишлено строителство, че почти всички промишлени сгради на България са минали през нея. Това е фирмата на арх. Никола Гръблев, който открива архитектурно бюро в Габрово през 1925 година. Негови творения са сградите на „Майчина грижа” (днес Мол Габрово), Воден синдикат „Грамада” (Енерго-ПРО), Старопиталището и Парахода на Пенчо Семов, пансиона на Девически манастир „Св. Благовещение” (съборен 1959 г.), старата градска баня, много от къщите на ул. „Радецка” и кв. Баждар. Много уважавани и авторитетни архитекти са Драгомир Драганов (Лъвчето) и Стефан Хаджистойчев. Тези фирми са поставили основата на Проектантска. Започнали са в сградата на Червен кръст. Самите проектанти проектират Проектантска, която сега е Областна управа. Кънчо Бонев е архитектът, инж. Хари Гунчев – конструктор. Строят със собствени сили, работят заедно с работниците, правят изкопи, дават бригади.
Проектантска започва да израства в новата сграда. В нея бяха застъпени всички видове специалности – нещо много важно, за да може тя да функционира. Имахме много силна геоложка група, две сонди, което е богатство. Сега няма кой да ти направи геоложко проучване, трябва да отидеш в Плевен. Начело на групата беше доц. Ланджев, Бог да го прости, Петко Димов, Асен Табаков и Димитър Балтов. Четирима геолози - висшисти, можещи. Лошото е, че архитектите в началото бяхме малко. Само 6 проектиращи архитекти при 140 души Проектантска организация. И много стабилни техници. По-малките жилищни сгради техниците сами ги разработваха, иначе нямаше как да успеем. Всякакви видове поръчки за строителство получавахме - и държавно, и частно, и кооперативно. Имаше период от време, когато ръководството на Проектантска не смееше да поема големи, отговорни обекти, не поемаше риск. Дойде Илия Илиев за директор и нещата се промениха.
Инж. Илиев с балканджийската си корава глава пое риска и започнахме да поемаме по-големи обекти.
Тогава поехме „Орбита” (Б.р. Този огромен, несбъднат хотел ще бъде следващата тема.) Тогава създадохме градоустройствена група, създаде се група за нови панели с повишена топлоизолация, с отворена фуга... Рискът основно беше на инж. Илиев. Той реши да излезем на по-високо ниво. Дотогава градоустройството се проектираше или в София, или в Пловдив. Илиев даде старт.
Преди него арх. Костадин Коев създаде стандарта на Проектантска, създаде дисциплината, личностите. Където и да отидат хора от Проектантска, си проличава, че са подготвени. Колкото техници отидоха в Общината, веднага си личат. Не говоря само за Габрово, Това се отрази на града и на самочувствието.
Много сме се учили от арх. Иван Нанев – на отношение към работата. Арх. Нанев създаде оня манталитет у нас, че когато попаднем в друга среда, си проличава. Беше водещ проектант, архитект, личност, която обединяваше архитектурната част на мисълта. Много интересни личности работиха в Проектантска. На 21 март тази година имахме среща, събрахме са над 130 човека от Проектантска.
Не работехме само за Габрово, а и за областта, имаме проекти в Плевен, Русе, Пазарджик, Свиленград... Севлиево също, Дряново, Трявна. Травна имаше статут на град с исторически облик и го бяха превзели от София.
Градът се строеше от строително-монтажния комбинат
СМК беше много мощна строителна организация, с много техника, много кранове, коли, транспорт, база, бетонни, варови възли... огромно предприятие с много хора, строяха много и апартаментите пак не стигаха.
Споменах, че софиянци дойдоха да стартират работата в Проектантска, както и че не е лесно да се гради град с история, какъвто е Габрово. Софиянци не са стъпили на празно.
Илия Кожухаров - два мандата кмет на Габрово, полага основите
Управлява града два мандата, от 1922 до 1935 година. До Кожухаров е нямало водоснабдяване, за канализация да не говорим. Той поема риска. При неговото управление е поставена фигурата на Рачо Ковача в Янтра, построени са Халите, градската баня. Земеделското училище, Грамадата... Мостът „Игото”, който беше преди години, по негово време се прави. Наистина предишният мост - Конашкият от 1749 г., познат ни от рисунките на Феликс Каниц, е интересен, но на него не могат да се разминат две каруци. Историята е едно, потребностите на времето - друго. Когато дошъл френският посланик - мисля, че беше г-н Етиен дьо Понсен, възкликнал: „Ах, аз искам да видя оня мост, от гравюрата на Каниц, а тук виждам един европейски мост, който виждам всеки ден!”
Не е прав френският посланик
На моста на Каниц едва могат да се разминат два катъра с дисаги. Но и мостът на Кожухаров от 1935 година не ставаше - с ей толкова тротоарчета. Като кмет Кожухаров залага пробиването на улицата край реката - „Юрий Венелин”, която се реализира по-късно.
Друг, който оказва сериозно влияние и слага отпечатък върху града, е арх. Карл Кандулков - архитект на града и два мандата кмет (1959-1966 и 1971–1976). Негови са Домът на културата, Домът на хумора, Летният театър, блок „Дунав”, Спортна зала... Високият „Дунав” е на пловдивски проектанти. Но Кандулков го залага. Той беше с 5 етажа по-висок, но имаше проблем с асансьорите, после се откри, че има проблем с фондирането, защото се фондира на ръба на речната тераса и се наложи да се свалят няколко етажа. Кандулков разработи един проект, който в момента започва да се реализира с крайбрежната улица „Аврам Гачев”. Кандулков искаше да разположи покрай реката парк – от моста „Игото” надолу след бензиностанцията, след Текстилния техникум крайречен парк със скулптури.
Градът има нужда да се обърне към реката, да не е с гръб към нея.
Защото старите къщи, както се вижда, имат тоалетни, които са се изливали директно в реката. Това не е наша измишльотина, цяла Европа е така. Къщите, които са надвесени над реката, изливат мръсни води и нечистотии в нея.
Не мога да пропусна сред знаковите за Габрово строители да спомена Нено Недялков. Аз говоря само за хората, които са ни напуснали. Не говоря за тези, които са тук и работят за града. Недялков управлява общината от края на 1983 г. до есента на 1988 г. Той изгради допълнителното водоснабдяване от Сапатовец, тролейбусните мрежи. Негов заместник беше инж. Богомил Белчев и покрай него усвои много от начина на управление на една Община. После пролича при кметуването му. Недялков от ранни зори отиваше на обекта. Той нямаше затворена врата, нямаше приемен ден, час. В Общината ли е, дойде ли човек – влиза, ще го приеме. До него винаги можеше да допреш, нямаше значение какъв си. Нено Недялков донякъде пречеше на някои хора, беше им като трън. Както и Карл Кандулков.
Цитирах френския посланик, ще се позова и на съседите. Една гръцка делегация от Кардица беше смаяна колко много обществени сгради имаме, при тях такова нещо няма. Надали трябва да казвам, че обществените сгради са знак и за културното ниво на града, те говорят много за развитието на културата, образованието. По-малки обществени сгради сме правили доста в Проектантска. По-големи сме проектирали и не са се реализирали по различни причини или ги проектирахме по-късно и не остана време да се реализират с настъпването на промените след 1990 година.
През 1988 година направихме една изложба за годишнина от създаване на Проектантска организация, изложба на проекти, които си харесваме, в залата на Проектантска. Всеки сложи своите най-добри. Цял ден вдигахме, редихме едни пана и накрая сядаме изморени с арх. Иван Иванов и аз се ударих по главата: „Иване, знаеш ли, от тези прекрасни проекти нито един не е реализиран и няма да бъде реализиран!”.
Всеки архитект има нереализирани, моите са една трета...”
* * *
Днес спираме дотук. Нереализираните проекти и пропуснатите възможности - следващата събота.