Васил Николаевич Рашеев - многозаслужилият, деен изпълнител на Завета на Васил Априлов и дългогодишен попечител на училището в Габрово

Когато през 1794 г. татарското селище Хаджи бей е превърнато във военно-търговско пристанище, то е преименувано в Одеса. Обявено за независимо пристанище (1817-1859), населението му е освободено отначало за десет, а по-късно за двадесет години от данъчни задължения. И Одеса бързо се оформя като важен административен и стопански център на Южна Русия. Наред с жителите му руснаци, евреи, гърци, арменци свое място намират и българите, за които Одеса е не само средище за „материално възмогване”, но и за обществено-културна дейност, център за участие в националноосвободителните движения.
През 1810 г. в Одеса пристигат братята Никифор и Васил Априлови, Васил Н. Рашеев, Спиридон Стомоняков, всички от Габрово. Градът се превръща в естествена среда на българската емиграция, обособила се в отделна колония. Търговията с Одеса се улеснява от корабоплаването по река Дунав, откъдето лесно се достигало до вътрешните български земи. Като посредници в търговията на местния руски пазар габровските търговци създават в Одеса търговски кантори, чрез които осъществяват трайни икономически връзки с търговците в Габрово.
Своя търговска кантора в Одеса открива и Васил Николов Рашеев (Василий Николаевич Рашеев) (ок. 1821, Габрово - 3 януари 1907, Одеса).Той е племенник, сестрин син, на Николай Степанович Палаузов, съратника на Априлов. В Габрово учи в килийното училище на даскал Иванчо Калинчето. „Когато бил на 14 години -  отбелязва Боянка Герова, - турци изклали семейството му. По покана на вуйчо си малкият Васил заминава за Одеса. За известно време учи в Ришельовския лицей. С него пристига и братовчед му Николай Христофорович Палаузов. Благодарение на вуйчото, двете момчета получават добро образование.”
Докъм края на 40-те години Васил Рашеев работи при вуйчо си. После започва самостоятелна търговия, издига се до търговец в първа гилдия (фирми с оборот 100000 - 300000 рубли) и потомствен почетен гражданин на Одеса.
Общуването на Рашеев с Васил Априлов започва с пристигането му в Одеса. Светослав Миларов отбелязва в очерка си за габровския благодетел, че в дюкяна на Палаузов той разпитвал 12-годишния Рашеев къде и как учат габровските деца и разказът за школото на даскал Калинче вероятно е повлиял на решението му да отвори модерно училище в родината си. Рашеев посещава няколко пъти Габрово като пълномощник на одеските директори на Габровското училище.
Още през 1845 г., когато Габровското училище изпитва първите сериозни трудности (Калист Луков напуска училището и Цвятко Недев Самарджиев сам го ръководи три години), Васил Априлов и Николай Палаузов изпращат свои доверени лица - Николай Христофорович Палаузов и Васил Н. Рашеев. Престоят им е от 1 юни до 9 юли. Те се запознават с училищните работи и съставят нов Правилник, т. нар. Узаконения за Габровското училище, разширяват кръга на училищните настоятели (избрани са 4 „школски надзиратели”), обсъждат с тях и местните първенци построяването на нова училищна сграда (мястото, финансирането и др.), посрещат новия учител Христодул Костович от Самоков и руския славист В. И. Григорович. Един от надзирателите (Христо Цанков) оспорва завещанието на Тотю Йовчев за Габровското училище, поради което Рашеев го отстранява. Това отбелязва в записките си за новоизбраното настоятелство в Кондиката за решенията и деянията на Габровската община. Други по-важни разпоредби били: училището да помага на други учебни заведения в Българско; въвеждат се ваканции: коледна, великденска и лятна; да се отстраняват нередовни посещения и напускания на учениците, родителите да се задължават да дават писмено обещание, че не ще вземат децата си, докато не изкарат пълния курс, освен при болест и пр.
Това посещение на младите Априлови пратеници е с добри последици за училището. Увеличава се броят на учениците в училището и стаите стават недостатъчни. Замисля се строеж на нова сграда за училище и Васил Априлов решава сам да дойде в Габрово и да започне събирането на средства. Годината е 1847. И макар че габровската общественост проявява отзивчивост и средствата се събират, след смъртта на Априлов (2 октомври 1847 г.) училището започва строежа едва през 1851 г. За да следи строежа на новото училище, няколко пъти в Габрово е изпращан Васил Рашеев. „Така твърде рано той свързва името и дейността си с училището в Габрово, за да му остане предан като душеприказчик до края на живота си.”
В началото на март 1848 г. Рашеев отново пътува за Габрово, където остава до 16 май. Той осведомява габровци за завещанието на Априлов, предава на сестрата Кера Априлова предвидената за нея сума, проверява състоянието на училището, помага да се назначи отново за учител от 1 септември 1848 г. на Христодул Костович, активизира подготовката за издигане на новата училищна сграда. Избира се място, което притежателите му Илия Видинлиев, Петър Родев и училищният надзирател Петко Манафов и братята му „харизват” за строежа. Училищните епитропи съобщават на одеските душеприказчици: „Мястото вече се избра за новото училище, за което и г. Василий Рашейов ще ви каже по-тънко, защото с неговото настояване, който избра това място за най-добро, и ние го намерихме благословно за по-добро от Дечковата къща (където учат тогава учениците). Това място с пари не беше възможно да се закупи” – пише Цоньо Петров в книгата си „Никола Ст. Палаузов”, Габрово, 2000 г.
На 31 март 1850 г. Васил Рашеев за трети път е в Габрово със задача да уточни подготовката на строителните материали - какви да бъдат, откъде и как да се доставят. В писмото на габровските селоначалници и школски попечители, изпратено по В. Рашеев до Николай Ст. Палаузов и Матвей Милованов, се съобщава: „Почтеното Ви от 20-марта прияхме с голяма радост от г. Василия Николаюва Рашеева, който ни събра в училището и като Ви прочетохме писмото, и колкото ни доказа устно, отвори ни с умните очи, та се запалихме много за новата япия (сграда) и в една седмица събрахме помежду си помощ 30 (тридесет) хиляди сос ония, що са написаха в 1847 лято”. Рашеев донася от Одеса и предава на настоятелите 1 714.28 сребърни рубли. При завръщането си спазарява в Галац тухладжията Иваница Тодоров, който през юли отива в Габрово и започва изработката на много доброкачествени тухли за строежа. До Галац Рашеев е придружен от Цвятко Самарджиев и Георги Д. Хесапчиев. На 21 май 1850 г. тримата присъстват на освещаването на надгробния паметник на Априлов, поръчан от душеприказчиците.
Рашеев проявява безпокойство за училището и в писмо до училищния настоятел Андрея Д. Хесапчиев пише: „Няма новини от училището на кой ред се намира” и препоръчва: „За школото да не ви мързи, моля ви да се стараете”.
На 28 март 1851 г. Рашеев за четвърти път е в Габрово, когато донася плана за училищното здание. На 18 април 1851 г. в негово присъствие габровци полагат основите на сградата, бъдещата Априловска гимназия. Името на Васил Рашеев е записано на плочата, вградена в темела на бъдещата сграда: „… с предстоятелството на главните надзиратели г. г. Николая С. Палаузов и Матвея Милованов в Одеса, определени от… В. Априлов, дойде г. Василий Н. Рашеев из Одеса, пълномощен надзирател и попечител на училището, и положи основанието му с настоятелството на (в)сичката община габровска, лет. Христ. 1851 год., апр. 18-ти”. Строежът се забавя с повече от двадесет години.
Времето на Кримската война (1853-1856 г.) създава редица затруднения в дейността на душеприказчиците и на училищното дело в Габрово.
На 1 юли 1853 г. в Одеса умира Николай Ст. Палаузов. В писмо до училищния настоятел Петко Манафов в Габрово Н. Хр. Палаузов съобщава, че според завещанието на покойния Н. Ст. Палаузов за душеприказчик е назначен неговият син Константин Н. Палаузов, а той е определен за негов съветник и наставник и моли поради „несигурните времена да не се изпращат училищните сметки”.
През 1854 г. Рашеев се оженва за една гъркиня. Д-р Петър Цончев отбелязва, че тогава в Одеса почти всички габровци се женят за гъркини, а не за рускини. Синът Александър Рашеев по-късно е почетен японски консул в Одеса.
Търговските работи на Васил Рашеев още отначало тръгнали добре. В края на 50-те години той вече е завързал търговски връзки с Цариград, Галац, Букурещ и Българско. От одеските търговци той бил първият, който много спомогнал за развитието на добри търговски отношения между България и Русия. В България той най-много внасял говежди кожи, за кожарите в Габрово, Севлиево, Търново и Ловеч, освен това риба, захар. През 50-те години на XIX век търговецът Иван Андреев Парлапанов внася от Одеса краве масло и големи дървени каци. Предварително добре осолените риба и хайвер се пренасят в дървени каци. В писмо от 30 май 1863 г. Васил Рашеев пише на известния български търговец в Румъния Евлоги Георгиев, че средно в Одеса се продават 15000-20000 пуда хайвер годишно. „От тях - отбелязва той - през моя ръка за страната ви излиза почти всяка година около 1000 варела.”
„Благодарение на Васил Рашеев, завоювал важни позиции на руския пазар, умението му да съчетава обема и интензивността на стоковото обръщение – отбелязва Даниела Цонева – с формирането на търговската печалба, икономическите връзки на Габрово и Одеса са важен момент от стопанското развитие на селището. Участието на габровските търговци в руско-българския стокооборот съдейства за развитието на местния пазар, допринася за разширяване на занаятчийското производство, за натрупване на парични средства и укрепване на търговския капитал. Българските търговци в емиграция способстват и за приобщаване на българските територии към европейската икономика.”
През 1860 г. Васил Рашеев извиква от Габрово сестриния си син Спиро (Спиридон) Ив. Стомоняков в Одеса, който дава да учи в местното търговско училище и след това го оставя на работа в кантората си.
През 1866 г. Васил Н. Рашеев е утвърден за душеприказчик, на мястото на Николай Никифоров Априлов - братов син на Васил Априлов, който не изпълнява задълженията. Създадената традиция, още от 50-те години на XIX век, в габровското училище да се изпращат за учители завършилите в Русия стипендианти се спазва неотменно от душеприказчиците и отговаря на клаузата в параграф 16 от Завета на В. Е. Априлов.
Обществената ангажираност на Васил Рашеев намира проявление и във връзките с революционното крило на българската политическа емиграция. Одеското българско настоятелство (ОБН) поддържа тесни връзки с Г. С. Раковски, който успява да привлече някои от одеските дейци към революционните начинания. „Одеският революционен комитет – отбелязва Николай Генчев - се формира като поделение на ОБН и се явява средоточие на революционната емиграция в Южна Русия. Този комитет е представляван от Николай Тошкович, Васил Рашеев и Филип Тотю. Основната цел е набавяне на оръжие и боеприпаси, средства за тяхното закупуване.”
Израз на икономическите възможности и разбирания за стойността и значението на книгите, грижата за развитие на българската грамотност е, че името на Васил Рашеев присъства в списъците на спомоществователите на няколко издания. За активната му позиция към българското просвещение и книжнина той е сред упълномощените членове на Одеското българско настоятелство за участие в първото годишно събрание на създаденото през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество (БАН).
От 1871 г. основен проблем, с който се заемат попечителите на училището от Одеса, е изграждането на нова училищна сграда. Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев редовно поддържат контакт чрез писма до Габровското общинско управление. Васил Рашеев е съпричастен за развитие на българското образование и след Освобождението. Документи сочат, че 300 франка и 2500 рубли са предадени от него на Евлоги Георгиев през 1880 г. „в събирането на средства за изграждане на български университет”.
С особено внимание душеприказчиците съдействат при подготовката и честването на 100-годишнината от рождението на Васил Априлов. През 1889 г. те изпращат портрет на Априлов и брошури „с описание на живота и деятелността му”. Голям маслен портрет на Васил Априлов е нарисуван в Одеса по поръчка на Н. Хр. Палаузов и В. Н. Рашеев, подарен на габровското реално училище (копие от него се съхранява в ХГ „Христо Цокев” – Габрово). Габровската гимназия в деня на честването, 20 юли 1889 г., получава името „Априловска”.
По идея и със съдействието на душеприказчиците осем години по-късно, на 2 октомври 1897 г., по случай 50 години от смъртта на Априлов, от Галац в Габрово са пренесени тленните му останки и надгробният паметник.
Попечителите на училището Васил Рашеев и Николай Хр. Палаузов развиват активна дейност през 1889-1890 г. за издръжка на ученици от Габрово, учещи в Русия.
Васил Н. Рашеев умира на 3 януари 1907 г. в Одеса. До края на живота си той е един от изпълнителите на Априловото завещание. Отначало е член на институцията на душеприказчиците, по-късно касиер и ръководител. Проявява високо чувство за отговорност, посвещава много сили и време за достойно продължение на Априловото дело.