В Габрово Петър Морозов създава над 80 акварела, офорти и акватинти, на които запечатва възрожденския град

 Петър П. Морозов - един от най-известните художници от първата половина на ХХ век.
В днешно време той е позабравен и малко познат.
Но всеки е виждал епичните картини „Хвърковатата чета на Бенковски“ и „Спасяването на Самарското знаме при Стара Загора“, които бяха неразделна част от учебниците по история.
През Руско-турската война с руската армия идва в България Петър Игнатович Морозов, роден в Белая Церков, недалеч от Киев. Когато частта му минава през Русе, той вижда една красива българска девойка и се влюбва в нея. Зарича се, че ако остане жив, след войната ще се върне и ще се ожени за нея.
Мечтата му се осъществява. С жена си Елена имат четири деца – Петър, Лукерия, Никола и Прокопий. Бащата - потомък на няколко поколения руски художници, открива в Русе работилница за стилни мебели, които сам проектира и изработва.
Дарбата на бащата се наследява от първородния му син Петър, роден на 6 септември 1880 г., който рисува от малък. На 12 години нарисувал портрет на руския консул в Русе, за което получава 5 лева.
На 17 години постъпва в Държавното рисувално училище в София, където учи при известните художници Ян (Иван) Мърквичка и Ярослав Вешин. След завършването на академията (той е бил в първия й випуск) Петър Морозов учи и при чешкия художник Йозеф Питер (1881-1925), който по това време преподава графични техники в Рисувалното училище, а след това постъпва в Школата за изящни изкуства в Париж, където специализира при известния метр Юбер (Hubert). Тук той се запознава и овладява до съвършенство техниката на офорта и неговата разновидност - акватинтата, която дава възможност за цветно репродуциране с ефекта на акварел. Тъй като е възможно да се отпечатат повече копия, за оригинал се смята само ръчно подписаният от художника екземпляр. Тази доста сложна техника на печатната графика е въведена в България за пръв път от него и той е един от най-ярките й представители. Морозов използва тази техника, за да рисува романтични пейзажи с български старини и архитектурни забележителности. Той е и голям майстор на офорта. До днес Морозов си остава един от най-добрите майстори на цветната акватинта и монотипия (гравюра, изпълнена само в един отпечатък).
Най-добрите офорти и акватинти на Петър Морозов са откупувани от Андрей Протич за Народния музей и днес те са притежание на Националната художествена галерия в София.
Първата си изложба Морозов прави в родния си град Русе през 1899 година, а в началото на ХХ век става член на дружеството „Съвременно изкуство“.
В първата си изложба пред софийската публика през 1906 година художникът отново се представя с пейзажи, портрети и композиционни картини.
През 1909 година рисува впечатляващата си картина „Боят при Стара Загора - спасяване на Самарското знаме“, а картината му „Хвърковатата чета на Бенковски“, рисувана същата година, е издадена като пощенска картичка в тираж 25000 броя. Това платно на Морозов е купено в началото на века от тогавашната галерия „Царски манеж” (на мястото на днешната Народна библиотека). Според непотвърдени данни „Хвърковатата чета на Бенковски” се озовава в галерията „Манежа”, след като е била откупена лично от цар Фердинанд. За нея той плаща на художника със златни наполеони.
Критиката (а може би и завистта) в лицето на придворния художник Георги Евстатиев намира кусур в платното – според него било невъзможно краката на всички коне в картината да са вдигнати във въздуха по този начин. Авторът Морозов е засегнат – композицията му е метафорична, той е искал да покаже полета, летежа на конната чета на Бенковски. Забележката на Евстатиев го амбицира и той рисува нова картина, на която краката на конете са вече „канонични“.
Новата версия купува от него царски офицер. Морозов му дава писмо, в което обяснява мотивите си за промените в творбата:
„…От царския доставчик на шоколад - господина Велизара Пеев, получих донесение, че последната ми картина, закупена от НВ, е била обект на критики от г-н Евстатиева. Последното ме натъжи дълбоко и ме накара да направя некои сравнителни бележки. В последващи срещи и приказки реших да направя вариант, па белким млъкнат онези които не само не могат да възприемат светлите идеи и величавий болгарски дух, но и всечески пречат на рисувателното изкуство у нас. Е ли бех некой наблюдател на животни, щях да обърна внимание на такива незначителни бележки, че е невъзможно конете да препускат по този начин.
Ще бъда радостен да споделя, че съм показал новата чета на близките ми - Пенчо Койчев, Елина Пелина и Божинов. Те бяха всячески възторжени от дялото ми“.
„Хвърковатата чета“ с „правилните“ крака на конете напуска България със семейството на царския офицер, престоява години в Германия, след което се завръща през 1980 г. отново в София. (На 1 декември 2016 г. тази авторова реплика беше предложена на търг от столична галерия с начална цена 50000 лв.)
Оригиналната картина е притежание на Националния военноисторически музей. Съществува и трета авторова версия, която се намира в Посолството ни в Букурещ.
В съществуването на няколко еднакви картини от един автор няма нищо изненадващо, защото особено в началото на миналия век художниците често са го практикували. Нарича се „авторскa реплика” или „авторска репродукция” и се смята за оригинал.
Като пощенска картичка в много голям тираж е издадена и рисунката му „Първата целувка“, изключително популярна по онова време. За да може да преживява, той създава и множество еротични картички, които по това време са много търсени. Всяка берберница и кафене в началото на ХХ век се считали задължени да украсят стените си с разголените момичета на Морозов.
През 1911 година Морозов става съсобственик на Тръпковата галерия, създадена от художника Тръпко Василев предишната година.
В същата 1911 година Атанас Дамянов започва да издава вестник „Утро“ – флагманът на българския печат до 9 септември 1944 г. „Главата“ на вестника е нарисувана от Петър Морозов. Той е и първият фотограф-репортер на вестника.
Купен му е фотоапарат „Gaumond“ - най-модерният по това време, като с това се слага началото на българската фотожурналистика. Тежка е била работата на фоторепортера по онова време - с двайсетина килограма фотоапарат и стъклени плаки в раницата си той е трябвало да отразява различни събития.
По време на Балканските и Първата световна войни Петър Морозов е мобилизиран като военен художник. На фронта той създава стотици графики, рисунки, офорти и акватинти, отразяващи ежедневието на войника. Голяма част от тях се намират днес в колекциите на Националния военноисторически музей в София.
През есента на 1916 г. композиторът Михаил Шекерджиев (родом от Габрово) и поручик Константин Георгиев Попов създават марша на 23-ти пехотен Шипченски полк, в който служат предимно габровци. През 1916 г. полкът е на позиция в планината Галичица (Македония) край Охридското езеро.
Тук Шекерджиев се запознава с подпоручик Константин Попов и много харесва стихотворението му – за два дни написва музика към него и песента „Велик е нашият войник“ поема своя славен път. Сформират малка група изпълнители ентусиасти. Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на Рибарския площад в сърцето на Охрид, в подножието на Самуиловата крепост, в съпровод на военен оркестър от Австро-Унгария. Петър Морозов присъства на вълнуващата сцена. Вдъхновен от този величав момент, той създава една от най-значимите си военни маслени платна – „Сянката на Самуила“. На нея са изобразени строените на площада в Охрид войници, които пеят марша, а пред тях – величавата фигура на цар Самуил, който ги поздравява.
Петър Морозов, наред с Александър Балабанов, Александър Божинов, Елин Пелин и др., е сред създателите на първия български хумористичен вестник „Българан“.
През 1920 година в София е основан Домът на изкуствата. Сред неговите учредители са талантливи писатели, артисти и художници. За пръв председател на Дома е избран Стефан Киров, подпредседател – Елин Пелин, а секретар е Петър Морозов. През същата 1920 година Морозов е сред учредителите на Дружеството на независимите художници. До голямата си изложба в София през 1921 г. той прави 15 изложби.
Всички те се отличават с големия брой картини, изпълнени във всички видове техники на изкуството. Творчеството му се отличава с голямото си родолюбие – създава стотици реалистични творби във всички жанрове: исторически, битови и обредни сцени и портрети. Огромен брой акварели, акватинти, офорти, пастели и маслени пейзажи, които пресъздават старинни, изпълнени с духовност български манастири и църкви, къщи и улици на възрожденски градове, пазари, часовникови кули, уютни дворове от всички краища на Родината. Множеството портрети и други картини говорят за неговото голямо трудолюбие и силна воля. Неговите пейзажи имат и документална стойност, тъй като са запечатали архитектурни паметници, отдавна съборени и забравени.
Той отделя голямо внимание на небето и облаците в своите пейзажи, което се отбелязва от изкуствоведите като „морозовско небе“.
Морозов рисува и илюстрации и корици на книги и списания, между които се открояват книги на приятеля му Елин Пелин, както и списанието „Вик на свободни хора“, издавано от Йосиф Хербст.
Самият той публикува множество статии по проблемите на изкуството, както и отзиви за изложби (най-често в литературния „Развигор“, създаден от Александър Балабанов). Забележителни са неговите графични и живописни образи на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Евгения Марс, Дора Габе, Кирил Христов, портрети на съпругата му и автопортрети. На него дължим портрета на отец Матей Преображенски - Миткалото, изпълнен по единствената негова фотография, която днес е изгубена, както и впечатляващ портрет с въглен на Христо Ботев.

Петър Морозов имал широка клиентела и добри доходи от графиката. Негови ценители били повечето дипломати, между които и папският нунций Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан ХХІІІ).
Известният художник много харесвал Габрово. Често идвал в града, отсядал в хотел „България“, но се хранел при Казаса (Христо Н. Казасов, известен габровски гостилничар и общественик). По някои сведения в Габрово Морозов създава над 80 акварела, офорти и акватинти, на които запечатва възрожденските габровски улици, къщи и мостове. Днес повечето от тях са в неизвестност.
„...Град Габрово е един от най-любимите ми български градове. Следя живота му. Познавам града от 1897 г. и не мога да пресметна колко пъти съм го посещавал и черпил сюжети за изкуството си от неговия романтичен вид...“ – пише художникът.
Изявен привърженик на запазването на възрожденския облик на града, той излиза с остри критични статии в местния печат във връзка със събарянето на старинния Конашки мост и с паметниците, които по това време се издигат в Габрово.
От 15 до 22 март 1936 г. в Габрово се провежда т. нар. „Гостоприемна седмица“. Организирана от Габровската община и стопанските субекти в града, тази изява има за цел да популяризира индустриалния подем и да покаже габровските традиции. Тъй като БДЖ прави значително намаление на цените на билетите, тази габровска инициатива се посещава от хиляди граждани от цяла България. Всички влакове, които пристигат в града, са препълнени. Десетки домове дават подслон на гостите, в посрещането, упътването и развеждането им из града са ангажирани всички общински служители, учители и ученици от горните класове и много граждани. Множество културни прояви ангажират тяхното внимание. Оркестър свири по цял ден на площадите на украсения град и създава празнична атмосфера. Посетителите имат възможност да посетят и самите фабрики и занаятчийски р аботилници, да се запознаят с производството и да си купят на изгодни цени желаните стоки на място.
По време на тази гостоприемна седмица и известният художник Петър Морозов организира своя изложба в малкия салон на Театъра. Тук той представя над 200 творби от цикъла „Приказна България“. Изложбата, проведена от 10 до 29 март 1936 година, предизвикала голям интерес и „...картините привлякоха цяло Габрово да посети тази хубава изложба, каквито въобще рядко се организират в провинциалните ни градове...“ - пише очевидец. И тъй като цените са били сравнително достъпни, повечето картини са откупени от посетителите. Априловската гимназия също купува няколко творби.
В Габрово Петър Морозов прави голяма изложба и през 1940 година.
Над 40 са изложбите на художника в страната, но се организират и изложби в чужбина - в Прага, Загреб, Белград. С голям интерес се посрещат от американската преса изложбите му във Вашингтон, Кливланд и Чикаго. Типично по американски, вестниците отпечатват биографията на художника, поместват репродукции на картините му, а критици не пестят похвалите си.
Петър Морозов рисува големи платна в цял ръст на цар Борис ІІІ и сестра му княгиня Евдокия. Не бил близък с царското семейство, но бил канен като почетен гост на всички прояви в Двореца. Този факт се оказва пагубен за него, защото след 9 септември 1944 година е заклеймен като „царски художник“, което затворило пътя му към общите художествени изложби. За да излезе от това положение, Морозов рисува голям маслен портрет на Георги Димитров, седнал в кресло. Портретът е изключително сполучлив и се превръща в „официален“. Рисува и графиката „Откриване на Мавзолея и поклонение пред тялото на др. Георги Димитров на 11 декември 1949 година в София“. Това спомага властта да се смили над него.
През 1920 година Петър Морозов създава семейство с доста по-младата от него Цветана, която била много красива. Имат двама сина – Дориян и Боян.
Дориян Морозов е роден на 12 май 1921 година в София и тук получава основното образование в американското училище и средно в италианската гимназия. Изучава графично изкуство в Лайпциг и архитектура в Дрезден и София, където се дипломира (1949). Участва в проектирането на Партийния дом в София, на хотели по черноморските курорти. Назначен е за шеф на Задграничното проектантско бюро на Главпроект в Сирия. Няколко години по-късно от Сирия емигрира в САЩ (1965 г.) където развива голяма дейност. Проектира централния площад на Лос Анджелис. Съпругата му е също архитект, имат две дъщери. Освен архитект, той е и изявен поет, художник, скулптор и урбанист. Последното десетилетие посвещава предимно на художествено и поетично творчество. Освен родния си български, владее и още седем езика: английски, немски, френски, италиански, испански, руски и арабски. Живее в град Верона, щат Ню Джърси (САЩ).
Малкият син – Боян Морозов, също наследява артистичната дарба на баща си, но е доста буен и загива в автомобилна катастрофа. Има един син, който също се казва Петър Морозов.
Художникът Петър Морозов умира в София на 22 януари 1951 г.
    Всички снимки и репродукции са от печатни издания