Теодосий Теодосиев:” Физиката е не само мъдрост, в нея има и поезия. Трябва да се научим да бъдем по-истински” Препоръчана! Автор на материала Вела Лазарова Фотограф Вела Лазарова Дата на публикуване 06.11.2019 00:00:00 Дата на обновяване 06.11.2019 00:00:00 Брой прочитания : 1605 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × T.TРµodosiРµv-06-11-19.JPG Теодосий Теодосиев, прочутият учител от Казанлък, когото всички наричат Тео и води Специализираната си школа по приложна математика и физика, която подготвя победители в многобройни международни олимпиади, гостува в Габрово в навечерието на Деня на народните будители. - Г-н Теодосиев, какво казва на зрителите документалният филм? - Филмът „Формулата на Тео” е заснет преди четири години и половина. Тежък труд на режисьора Николай Василев и оператора Борислав Георгиев . Те ни следваха по лагер-школи, олимпиади, балкани, походи. Продължителен процес - повече от година и половина с 200 часа суров материал. В документалния филм се вижда моята малка дъщеричка, когато е била на четири години и половина, а сега е на девет. Филм за надеждата. Той има смисъл, че ще остане за поколенията. - Детството ви е свързано с Габрово? - О, да. Майка ми Христина Чубрикова е габровка. По баща е от рода Чубрикови от Бичкинята, от който е и автомобилния състезател Илия Чубриков. Цигуларят Минчо Минчев е братовчед на майка ми.По майчина линия тя е от рода Баракови. В моето семейство сме четири деца и като най-голям са ме изпратили при моите прабаба и прадядо, които да ме гледат докато майка ми се занимава с останалите деца. Всички деца спяхме с майка ми на един креват… Мизерията прави човека. И четиримата израснахме уважавани хора с университетско образование. Явно, по един закон на Мърфи - имали сме необходимия минимум неблагоприятни условия. Един от най- ранните ми спомени е лято на ливадата в Бичкинята, където козата ме влачи, бабата кълне козата, но аз не изпускам връвта. За мен семейството беше като светото семейство. Трудно може да се намери сега в България семейство, в което никога по никакъв повод не се е повишавал тон. Моят дядо, свещеник Христо Попсерафимов служеше в църквата „Св. Иван Рилски” на Бичкинята. Тя е разположена на един хълм. Тогава нямаше такива големи сгради, а малки къщички и едни криволичещи пътечки. В градините - нацъфтели цветя. Като в някои ренесансови картини. Спомням си за едно приказно детство. Моят дядо поп сам си коси ливадата, сам оре нивата, сам си гледа пчелите. Сутрин ходи в църква, изкарва си утрината. Рисува. Беше великолепен майстор - художник. Той също е бил учител по математика и рисуване. Ходил е на война, където без малко не е загинал. Както разказваше от 600 души рота останали само пет човека живи. Като излязъл от дупката (окопа), в която били залегнали, а те били дупка до дупка докато пълзял наоколо свистели куршумите. И се обрекъл на Господ, ако остане жив, да стане свещеник. Учител по математика и рисуване той бил убеден, че Господ го обича и нищо лошо не може да му се случи. Казваше ни: „Одрин лесно го превзехме…”(б.а. Балканската война 1913 г). Той беше живата история със спомени и отпреди Освобождението. - Откъде идва изборът ви на точните науки? - Разбира се, той идва от майка ми и баща ми, за което съм им много благодарен. Има една песен на Владимир Висоцки „Балада за детството” - „спасибо вам светители … что вы мои родители…”.Огромна благодарност, дълбок поклон, че имах великолепни родители, великолепни учители. Моята учителка от първи клас Костадинка Димитрова е още жива. Моята учителка по физика от прогимназията и гимназията г-жа Вълкова това лято й празнувахме 94 г., а и много други учители по химия, литература… Винаги съм смятал себе си за човек на изкуството. Като човек хуманитар попаднах между хората на точните науки. И може би това е ключът към успеха на моята школа. - На какво учите вашите ученици? - Формулите са на последно място. Ние учим повече за нравствения абсолют отколкото за физичните закони. Защото това е по-важно. Това е една вселена на морала, която е по-важна от вселената на материята. Без нея ние ще се самоунищожим. Наистина това са неща по-важни от математика и физика, взети заедно. И много повече се радвам, че моите ученици са ме накарали да заставам повече пред картините на Сезан отколкото това, че сме ходили на олимпиади да печелим медали, взети заедно. - На много от вашите ученици се носи славата им, достигнали са вече световни върхове. Птички продължават ли да излитат? - Така е наистина. Нашите таланти са навсякъде по света. Птичките продължават да излитат. В момента пак имам такива. Много хора си мислят, че умните са избягали от България, а тук са останали глупаците. Не сме глупаците тук. Българската майка продължава да ражда великолепни деца. Има идея една къща в Тревненския балкан, в Бъзовец да е нещо като скит, нещо като Магнаурската школа, в която да се прави наука…Децата поставени в творческа обстановка. Формулата е интензивно натоварване по 150 задачи на ден. Първите години на детството са много важни. Детето преди девети клас трябва да е прочело 1000 книги. В Америка се смята, че да си станал нещо са необходими 20 хиляди часа… Въображението се развива от четене на книги. В момента имам един малък Сашко, който направи международен проект. Моят ученик Теньо Попминчев е професор по физика в Калифорния, САЩ, работи на два континента, номер едно в света на рентгенови лъчи и ако някой някога получи нобелова награда - това ще бъде той. Едни и същи задачи, едни и същи критерии за оценяване ги даваме тук на нашите ученици в нашата школа по физика и той ги дава там на студенти физици в Калифорния. И малкия Сашко всяка седмица побеждава американските студенти. - От какво ни идват бедите днес след като има толкова надарени млади хора ? - Морален дефицит. Оттам ни идват всички нещастия. Не достига възпитание. Образование имаме, но възпитание не достига. Това е големия проблем на българина. Но това не е от сега. В това си имаме традиции. Някога цар Борис Покръстител кръщава българите в православие… От сега нататък ще бъдем в съюз с Византия… И какво само 30 години мир с Византия. Отива си царят, идват синовете му и понеже много им се искало да разграбят Константинопол започват много войни. Тогава сме били менте християни, после сме били менте нацисти, след това менте социалисти и сега сме менте демократи… Ние не сме толкова окаяни. Можем да сме от свръх елита на света. - Вашето послание от върха на постигнатите успехи, на полученото признание? - Да се учим да бъдем малко по-истински. При мен са истинските неща. Един наш колега казваше така: „Има шестица, шестичка и шестиченце…Много се лъже в училище, в университета. Много се лъже в България. И затова всичко ни е менте. Преглежда те менте лекар … може да умреш. Това е смъртно опасно за всички ни. Затова трябва да се научим да бъдем по-истински. - Тогава накъде гледа оптимизмът ни, а и балканджиите тук сме оптимисти? - Е, и аз съм наполовина габровец. Най-щастливите ми години са оттук. Тук съм захранен, закърмен с козе млекце… баба ми даваше габровски ягодки в паничката.. Дядо поп беше на повече от 90 години и беше ходил на Соколския манастир и обратно. Разликата е, че вярващият човек има някой момент на съмнение в това, което не разбира. Аз имам претенции, че разбирам … Възпитанието, не образованието ще ни върши работа цял живот… Много важни и трудни неща има. Човек трябва да се научи да преодолява и трудните неща. Народният будител е човек склонен да дава всичко. Да прави нещата всеотдайно. Да пости, да се лишава, който може да живее с един лев и без един лев на ден. Да работи и да дава нещо на хората от сърце без да чака нищо насреща. Това е истинската енергия - вдъхновение за работа. Баща ми казваше: „Да оставиш хората да те използват”. Търпение, смирение. Уча моите ученици да довършват нещата докрай. Моите ученици знаят, като някоя мантра - най-доброто нещо е търпението, най-тежкият грях е гордостта. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара