Стюарт Максуел: “В Шотландия използваме културата за развитие на икономиката”

Стюарт Максуел: “В Шотландия и

Стане ли въпрос за икономическа криза в България, най-напред се орязват бюджетите за култура - и на местно, и на национално ниво. Този факт е забелязан и от Стюарт Максуел, член на Шотландския парламент, един от гостите на проведената преди дни в Габрово

Темата бе „Насърчаване на културния и творческия сектор като ключови фактори за повишаване на местната и регионалната конкурентоспособност и привлекателност“. Максуел впечатли участниците във форума с презентацията, която показва как от вложена 1 лира стерлинга в Единбургския фестивал се печелят 61. Според него културата е бизнес, с помощта на който Шотландия е преодоляла икономическата депресия след Втората световна война.

Със съдействието на известния габровски преводач Божидар Стойков г-н Максуел разказа как се случва това и пред репортер на „100 вести“.

- Г-н Максуел, как ще коментирате темата за използването на културата като икономически инструмент?

- Ние използваме културата за развитие на икономиката. Нашият опит показва, че това е много успешен модел - вкарваме в културата пари и получаваме реална печалба. Културата е инструмент и за връзката между отделните групи на обществото, и за развитието на обществото като цяло. Ние показахме как в тежки икономически времена се разширява кръгозорът и мечтите на хората, че може да има нещо по-нагоре, нещо по-добро.

- Как оценявате случващото се в България?

- Виждам, че много упорито се стремите, но икономическата ситуация в България е много трудна! Най-лошото у вас е, че както на национално ниво, така и на местно във време на криза се подрязва бюджетът за културата. И това е най-погрешната стъпка, която може да се направи! В Шотландия също са много трудни времената, но бюджетът за култура се запази, не се намали, независимо от трудностите. Аз разбирам, че е много трудно да се обяви на обикновените хора защо трябва да се запази бюджетът за култура в тези трудни времена. Но ако им се обясни, защото трябва да се инвестира в културата, това ще донесе реални ползи за обществото.

- Това са процеси, които не се случват толкова бързо. Колко време трябваше в Шотландия, за да се осъзнае, че инвестираните в култура средства се връщат най-бързо?

- Много, много години и съвсем не беше лесно. След Втората световна война хората, които имаха визия за тези неща, основаха и започнаха да развиват Единбургския фестивал. Поради големия успех и други градове в Шотландия осъзнаха, че от това има полза и започнаха да развиват културна политика. Много е важно хората да разберат другите практики и да могат да ги усвояват и да има децентрализация на цялата работа.

Примерът беше много заразен в Глазгоу - аз съм роден в този град. Там имаше голям упадък на корабостроенето, на текстилната промишленост, на металообработването, на машиностроенето. Тази депресия започна да се преодолява, благодарение на културните събития, които започнаха да се организират в този град. Много хора в началото мислеха, че това е абсолютно прахосване на пари. Те казваха, че трябва да се инвестират пари за построяването на нови фабрики. Но през последните 20 години всички хора в Глазгоу разбраха, че това е правилният начин – да се инвестира в култура, а не във фабрики.

В Глазгоу има фестивал, който се провежда през целия месец май, с различни дейности. През 90-те години на миналия век Глазгоу беше културна столица на Европа. Тогава жителите му разбраха, че това слага началото на нов начин на живот, отваря нови работни места и е от всеобща полза.

- Как реагираха представителите на индустриалния бизнес?

- В началото голяма част от тях мислеха, че това е абсолютно прахосване на пари. А сега бизнесът категорично подкрепя културата. Много от частните фабрики инвестират собствени средства в градското развитие на културата. Разбра се, че културата помага за възраждането на икономиката и разкриването на нови работни места.

Преди години поради това, че икономиката на Глазгоу западаше, градът беше мръсен, разхвърлен и хората бягаха оттам. А сега се случва обратното – те се натискат да идват в Глазгоу, защото градът разцъфтява и се възражда благодарение не културата. И понеже има голямо предлагане на работна ръка, сега предприятията в Глазгоу могат да си избират по-квалифицирани кадри, има голям избор и те вземат каймака от квалифицираните кадри. И така тези по-квалифицирани хора променят имиджа на града в положителна посока. И това е много добре за бизнеса.

- Как възприехте Габрово и кое от видяното в областта на културата може да се развие в културен продукт?

- За кратко време бях в Габрово. Но категорично Габрово трябва да развие старата градска част. Много от градовете в Шотландия, в това число и малките, са успели да запазят централната си градска част, която е характерна за града. И ако започнете да цените повече своето минало от архитектурна гледна точка, това ще бъде много добре за градския имидж и ще привлича повече туристи. И най-важното – ще покаже, че местните хора много държат на градската среда, запазват я и я развиват. През 50-те и 60-те години имаше много стари сгради в Глазгоу и са започнали да ги събарят. Но властите навреме са се сетили, че трябва да ги запазят и да ги подновяват. И това много е помогнало за запазване на облика на Глазгоу.

Това не е станало за една нощ, но хората са започнали да осъзнават колко е ценно наследството и колко е необходимо и ценно да го запазват за следващите поколения. Това е първото нещо, което са осъзнали, че трябва да се запази наследството, да се обърнат към миналото и да го надграждат.