Стоян Цонев: „Най-ценното в планината е приятелството”

Стоян Цонев Стоянов е роден в село Горна Росица (1939). В семейството на Цоньо и Марина Стоянови израстват двама сина - Стоян и Митко, запалени по техниката. Бащата е строителен работник.
Стоян Цонев завършва ТМЕТ „Д-р Никола Василиади” с новата тогава специалност Текстилни машини (1958) и втория випуск на ВОЗИ - Габрово (ТУ - Габрово), специалност Текстилна техника (1972).
Като специалист работи близо четири десетилетия в машиностроителния бранш в Габрово.

- Г-н Цонев, лято е. Какво правите на Узана?
- Обичам планината. Вече две десетилетия съм свързан с дейността на някои обекти в местността Узана - старата хижа, почивна станция „Еделвайс“, Общинският информационен център, който работи целогодишно. В местността има осем ски-писти с различна дължина, всички са съоръжени с влекове. Курортният комплекс е най-големият ски-център за цяла Централна Северна и Североизточна България. Привлекателен е и със своята запазена природа и множество туристически маршрути.
Местността Узана се намира на границата на двата парка - Природен парк „Българка” и Национален парк „Централен Балкан”, което я превръща в удобен изход към тях. През 1991 година учени от БАН използват шест математически метода и изчисляват къде се намира центърът на България. Днес Географският център на България е включен в „100-те национални туристически обекта”.
В географско отношение местността е част от Шипченска Стара планина. Най-високият в тази част на планината връх е Исполин (1524 м). От Узана до Исполин е един час по горски път. Обичам сутрин да тръгна от Узана на зазоряване и да посрещна изгрева на Исполин, откъдето се открива страхотна панорама - на изток е връх Свети Никола с Бедеците. За съжаление, хоризонтът е покрит с ветрогенератори. На север остава град Габрово с язовир „Христо Смирненски“. На запад се откроява масивът Триглав, на юг се вижда язовир „Копринка“, цялото Казанлъшко поле със селищата Хаджи Димитрово, Шейново, град Шипка.
Най-старото наименование на Узана е Вътро поле. Името Узана е от турската дума uzun - дълъг, просторен. Преди 140 Години, на 24 декември 1877 г. руските войски и българското опълчение начело с генерал Скобелев настъпват през Узанската поляна и Химитлийската пътека на юг към село Шипка. Преминаването на Балкана е при минус 20 градуса. Днес целият преход на юг е туристически маршрут.
- Организираното туристическо движение в Габрово е свързано също с местността Узана, нали?
- Наистина то свързва своето съществуване и развитие с местността Узана, с излетите до нея, строителството на хижата и по-късно превръщането на местността в курортно селище.
Преди 107 години, на 10 август 1910 г. десетина любители на природата начело с Никола Калчев - учител в Априловската гимназия, Кольо Конкилев - индустриалец, Паскал Паскалев - адвокат, и Стефан Недевски основават туристическо дружество „Узана”. През 1931 година е построена първата хижа „Узана” на 1200 метра надморска височина в едноименната местност със собствени средства от габровските туристи. През лятото на 1937 година е направена първата копка на новата хижа близо до старата, подарен проект на известния столичен архитект Стефан Олеков. Казват, че е наблюдавал изграждането й. Новата сграда е тържествено открита на 8 август 1940 г. по случай 30-годишнината на туристическо дружество „Узана”. В средата на 50-те години е направена и надстройката на хижата.
На 6 януари 1944 г. в хижа „Узана” полагат клетва партизаните от Габровско-севлиевския партизански отряд, даже за известни години хижата е преименувана „Партизанска” с уредена музейна сбирка.
Няколко години по-късно в хижата е въведена планинска спасителна служба.
През 70-те и 80-те години на XX век са построени повечето почивни станции в местността. През юли 1979 г. в местността Узана е проведен Петият национален туристически събор, в който вземат участие 20 000 души от цяла България.
- Вас кога Ви привлече планината?
- В детството имахме кон с каруца и с баба и дядо, когато ходехме до Кръвеник, където се правеха големи чествания за загиналите партизани, сред тях и чичо ми Атанас Влаев, можах да видя колко различна е природата на планината. А там, където съм роден - в село Горна Росица, на хоризонта се открояват върховете Мазалат и Ботев. Мечтаех си да стигна до хоризонта, да видя какво се открива от него.
Като ученик в Механотехникума с един - двама съученици пеша от Габрово ходехме на излети в Балкана. Стигахме и до Узана.
- Как бе тогава в прочутото Техническо училище?
- Беше гордост да си негов възпитаник. В началото на 50-те години на миналия век, когато учех в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади”, бяха бедни години. Първата година даже ходехме на училище с непълна униформа. Имах само една куртка и един панталон. Строго се спазваха училищният ред и дисциплината. Учителите ни бяха забележителни личности. Математикът Цончев - Маката бе един от тях. Едър мъж, завършил образование в Одеса. Там се оженил за Катя. Завършил образование и я довел в Габрово като преди това, за да я впечатли, й казал, че баща му има две мелници. Малката им къща била на ул. „Юрий Венелин“. На въпроса й: „Къде са мелниците?“, той й показал мелниците за кафе и черен пипер…
Той бе известен с това, че държеше много на работата вкъщи. Проверяваше дали сме повторили в тетрадката предаденото в училище. При него научихме математиката. Христо Христов - другият математик, пишеше много двойки през учебната година, но накрая никой не остана в същия курс. Перо Станков - индустриалец, един от съдружниците на Копчената фабрика (Капитан Дядо Никола), преподаваше по текстилна техника. Стефан Петков - Ланга, полски възпитаник, ни преподаваше по машинни елементи. Беше много прецизен в чертането.
Възхищавахме се на чертежите му на черната дъска. Александър Керков - диригентът на училищната духова музика, продаваше закуските в училищния бюфет. Кифличките струваха 9 стотинки, а ние давахме 10 стотинки и бай Сашо, един от известните габровски зевзеци, беше нарязал една кифла на 10 парченца и ни добавяше по едно парченце до 10 стотинки.
В края на учебната година на тържеството в двора на училището идваха и други габровски зевзеци с техните коронни номера - поетът Сливков, ваксаджията Марио, който се пъчеше с арията на Каварадоси от операта „Тоска” на Пучини…
И от един не много изявен курс накрая завършихме курса като първенец на училището. Повече от половината ни курс са висшисти. По традиция на всеки пет години на 24 май Механотехникумът ни събира на срещи на випуска. Винаги участваме в празничното шествие.
- Израстването като професионалист не Ви ли отдели от туризма?
- Не, разбира се. Завърших, както отбелязах, втория випуск на ВМЕИ - Габрово, който до есента на 1972 година бе Висш общотехнически задочен институт (ВОЗИ). Състуденти ми бяха бъдещите изявени стопански ръководители Пеньо Рачев, Христо Даков, Димитър Янчев и др.
Развитието ми на машинен инженер съвпадна с годините на развитие и подем на машиностроенето в града. Работил съм в Инструменталния завод „Болшевик”, който разкри нови цехове за металорежещи и мерителни инструменти, в базата на „Текстилмаш“, разширеното електротелферното производство - цехът в село Буря, „Новотекст“ - институтът за развойна дейност на текстилните технологии и др.
Паралелно с работата вървеше и дейността ми в Туристическо дружество „Узана”.
В средата на 90-те години бях секретар на дружеството, когато председател беше д-р Петър Петров, и след това станах хижар на Узана.
- Имаше ли трудности пред дружеството в годините на прехода?
- Имаше и то много. В един момент останахме без помещение. Ходил съм при кмета Николай Дачев по този въпрос. Няколко години дружеството просъществува в сградата на кино „Янтра” (до Гарата), когато предадох секретарството на инж. Илия Илиев.
Когато отидох в хижа „Узана”, базата беше в не добро състояние - стари железни легла, нарове в таванската част. Много от имуществото беше разграбено… Двадесет години по-рано (1979 г.), за Националния туристически събор е имало последна голяма реконструкция и обзавеждане на хижата.
Лека-полека нещата взеха да се подобряват. Легловата база достигна 80 места. Не можехме да вдигнем цената за нощувка, защото щяхме да загубим и малкото туристи. Посещението бе драстично намаляло. Габровци почти бяха спрели да идват.
- На какви туристи разчита Узана?
- Най-вече на туристи от съседни и по-далечни райони - Велико Търново, Горна Оряховица, Русе, Варна, Бургас.
В местността Узана действат хотелите „Прима С”, „Импулс”, „Географски център”, „Еделвайс” (бивша на завод „Буря”), „Балканци” (бивша хижа на Община Габрово), „Географски център” и др.
През 2009 година с решение на Общински съвет - Габрово беше одобрен Подробен устройствен план на курортен комплекс „Узана” - Община Габрово. В местността има над 16 обекта. Девет от тях са категоризирани и осъществяват туристическа дейност, останалите са ведомствени. Един от обектите е общинският Посетителски информационен център, който работи непрекъснато през годината. Създадени бяха рекламен филм, мултимедиен диск.
Ски-пистата е оборудвана с влек от партньорския град Тун, Швейцария. Това е една от добрите писти за по-напреднали скиори. Най-посещаваната писта - „Емар”, е с три нива (по трудност) под местността Черната могила, също хижата на „Горско стопанство” , която е с поддържана писта.
- Кога е най-посещавана Узана?
- Обикновено около 3 март се пълнят всички бази. Тогава са организираните туристически ски-походи. Заедно с калоферци от туристическо дружество „Хайдук” правим ски-поход „На свободата”. Преходът е от Калофер до връх Шипка.
Всяко лято, през юли НС на БТС организира поход връх Ком - нос Емине с водач Начо Иванов от село Васил Левски, Карловско. Много са индивидуалните пешеходни и коло туристи, участници в скоростното пробягване по този маршрут.
В Габрово от колоездачния клуб „Исполин” момчета се качват на едноименния връх. По туристическите маршрути се движат и мотористи, което не е регламентирано и не се одобрява от много туристи.
През декември с падането на снега пристигат скиорите.
- На какво Ви научи опитът на хижар?
- Това е трудна професия. Особено поддържането на една хижа. И все пак това е по-лесно при хижите, до които се достига с превозно средство. В тази част на планината зимно време труднодостъпни са хижите Козята стена, Васил Левски, Мазалат. Хижарят посреща и изпраща туристите. В трапезарията винаги има горещ планински чай. Много от туристите предпочитат да отдъхнат в хижата. Ако са в група, да се разположат, да хапнат, да попеят.
За всяка Нова година преди празниците хижа „Узана” организира Коледно тържество. Интересни са срещите на туристите ветерани от цяла България, организирани от ЦС на БТС със съдействието на хижарката Милена Ботева и Атанас Сидеров, председател на туристическо дружество „Узана” в Габрово. Незабравим спомен е честването на 100 години Туристическо дружество „Узана” в хижата.
Сега за тържествата на Шипка по случай 140 години от Шипченската епопея са организирани четири туристически лъча, включени в програмата на националното честване. Основният лъч е от Узана до Паметника на свободата. Вторият лъч е от Соколски манастир. От юг - третият лъч е от храм-паметникът в град Шипка. Четвъртият е от Бивака към върха.
- Какво хоби има туристът хижар?
- За мен това е фотографията. Не изпускам фотоапарата от ръка. Редовно, няколко пъти седмично пускам албуми - снимки от района на Узана, във Фейсбук. Главно от природата на планината, събития, походи - зимни и летни. Узанската поляна е с много голямо биоразнообразие. Има ендемити - растения, които се срещат само там. Характерни за региона са широколистните букови гори. На Узана и в Географското сърце на България, както и в целия район на Централна Стара планина е царството на бука. В южната и западна част на поляната има залесени иглолистни видове - обикновен смърч, бял бор, дугласка ела.
- А какво е планината за Вас?
- Без нея не мога. Ако има нещо, за което да съжалявам, това е, че не съм се занимавал с алпинизъм.
Харесвам мисълта на пътешественика Николай Рьорих - известният руски художник, писател, поет, че когато планетният Създател оформил земната твърд, дал на хората равнините да се изхранват и добруват. Тогава Майката на света го попитала: „А когато златото покори душите им, какво ще правят силните духом?”. Той отговорил: „Да им дадем крила още е рано. Ще направят злини. Ще им дадем планините. За едни ще бъдат мъчение, за други - спасение”.
Най-ценното за всички любители на природата и пътешественици при изкачване в планината, покоряване на върхове е не само физическата подготовка, силата на духа, а приятелството, другарството. Една прекрасна възможност за споделяне на естетическата наслада, която планината предлага. Възпитание в любов към нея.