Проф. Райчо Иларионов, ректор на Техническия университет в Габрово:

    - Г-н Иларионов, с какво се похвалихте в отчета си в областта на научната дейност?
    - В областта на науката университетът стои добре – имаме необходимия академичен персонал, който произвежда необходимата научна дейност. Имаме достатъчно статии с импакт фактор, разпознаваемост на много от публикациите, имаме и проекти, по които работим.
    Тази година съвместно с Техническия университет в София подготвихме проект за Център за компетентност по мехатроника и чисти технологии за около 24 милиона лева по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Надяваме се да има положителен резултат за нас. Ако наистина го спечелим, ще имаме доста големи възможности за закупуване на оборудване, за назначаване на млади специалисти, за разработване на различни технологии и протипи, които директно да тангират с бизнеса.
    Целият този проект е за научно подпомагане и развитие на бизнеса. Имаме много асоциирани партньори по проекта и дано да имаме шанс за по-голямо разгръщане на науката.
    По тази оперативна програма има и центрове за върхови постижения. Ние участваме в един такъв център, организиран от Техническия университет в София, Софийския университет и някои от институтите на БАН и се надяваме и този проект да бъде реализиран и това да ни даде възможности за извършване на доста научни изследвания в интерес на бизнеса. Имаме и две заявки по европейската програма „Хоризонт 2020“ и се надяваме и там да успеем. Така че работим, пишем проекти, канени сме от много наши партньори и да се надяваме, че в научен план в края на годината ще имаме по-сериозни резултати.
    - Вие се стремите непрекъснато да осъвременявате оборудването в лабораториите на Университета, помагат ли ви спонсори за тази цел?
    - Ние наистина се стремим лабораторната база за обучението да бъде близка до изискванията на фирмите и където можем, сключваме такива договори, защото се стремим да учим студентите на техниката, която се използва във фирмите. Много от тях ни предоставят и софтуер, и техника.
    Наскоро получихме от фирмата RobCo S.W.A.T. софтуер за офлайн програмиране на индустриални роботи. В областта на автоматиката ние се опитваме да сме в синхрон с философията, заложена от Европейския съюз -  да обучаваме нашите студенти на дигитално управление на роботите, заети в промишлеността.
    Естествено бъдещето е в роботизираните системи и ние се подготвяме като създаваме необходимите условия. Имаме закупени роботи, но създаваме условия не само в областта на автоматиката, а и за обучение в машиностроенето, което да е близко до изискванията на бизнеса. Закупили сме машини с цифрово-програмно управление, имаме необходимите софтуери. Създадохме една голяма лаборатория, в която от едната страна са компютрите, на които студентите се учат технологично да програмират, а от другата страна са машините с ЦПУ и всеки студент, който създаде модел за технологично изпълнение, може да го пусне на машината с ЦПУ и да види какво е създал.
    Идеята за компютърно проектиране в машиностроенето е заложена отдавна. В момента се опитваме всички машинни инженери да преминат през това обучение, независимо в каква специалност са. Защото фирмите искат всеки един млад инженер да има умения по компютърно проектиране и използване на машини с ЦПУ. Дано в близките години се усети резултатът от това обучение и във фирмите, които използват нашите кадри.
    Мисля, че един голям процент от тези, които завършват Машинния факултет, вече могат да програмират и да използват машини с ЦПУ. Нещо повече – ние направихме вечерно обучение на 20 студенти по желание на бизнеса. Това са хора от фирми в Габрово, Дряново, Севлиево, които учат вечерно в събота и неделя. Те са изпратени от работодателите си и се забелязва, че са доста съвестни, знаят за какво идват, интересуват се и се изграждат като специалисти. Такива инициативи ще имаме и занапред.
    През тази година ще се опитаме също да направим една група, която да задоволява интересите на работодателите от машиностроителните предприятия, които имат крещяща нужда от специалисти инженери, които да се занимават с машините с ЦПУ – тяхното програмиране, поддръжка, настройване и т. н.
    - Какви са постиженията в международното сътрудничество?
    - В областта на международното сътрудничество сме сключили 12 нови споразумения с университети от Европа, в които нашите студенти и преподаватели могат да се обучават, стажуват и преподават.
    Например с университета в Шмалкалден, Германия имаме договор за двойни дипломи и осем наши студенти са на обучение там. Такива форми искаме да направим сега и с университета във Висмар, Германия. Очакваме ректора да дойде тук за 24 май.
    Имаме нови идеи за общи магистърски програми пак с двойни дипломи с Митвайда в специалността Индустриален мениджмънт. Имаме 4 договори с Германия за съвместно обучение на докторанти, на които ние издаваме дипломите. Също такъв договор имаме и с университета в Кавала, откъдето подготвихме трима дипломирани докторанти. Обучават се още трима от Гърция.
    Нашата идея е в международен план да разгръщаме сътрудничеството си, да обменяме опит, да работим съвместно по проекти, да създаваме общи учебни програми с двойни дипломи и да бъдем отворени както за чуждестранни студенти, така и за преподаватели.
    Що се отнася до чуждестранните ни студенти, в момента те са малко. Искаме да създадем възможност за обучение на студенти от Украйна и на бесарабски българи от Молдова, но и това не е много лесно, защото най-големият проблем е тяхната издръжка.  Но интересът е голям и дано през тази година успеем да приемем студенти от там.
    - Условията в университетските бази се подобряват с всяка изминала година. Предстоят ли нови ремонти?
    - Всяка година се стремим да обновяваме нашия сграден фонд. Преди две години спечелихме проект по фонд „Козлодуй“ за 1 156 000 евро и направихме саниране на Първи и Шести корпус, променихме навсякъде отоплението на газ и сега навсякъде е топло с изключение на Ректората и библиотеката, които се отопляват от ТЕЦ.
    В момента правим проект по програма за обновяване на Втори корпус заедно с аулата и всички спортни съоръжения. Разработваме архитектурния проект, одобрени сме на първо ниво и ако го спечелим, ще имаме почти цялостна завършеност на обновлението на сградите на университета.
    В студентското общежитие в старата Партийна школа, което се стопанисва от нас, също направихме доста неща. Сградата е санирана и топла. Миналата година инвестирахме около 80 хиляди лева за нови бойлери, обновяване на интериора, направата на етажни кухни. Нашето общежитие е на цена 45 лева на месец, а другото – на Сирмани, което се стопанисва от „Студентски общежития и столове“ е по 90 лева на месец. Нашето общежитие е пълно и се радваме, че създаваме добри условия за студентите. Освен това успяхме да подобрим инфраструктурата и около сградите – асфалтирахме, подредихме зелените площи и се опитваме с красиви неща да възпитаваме студентите, които се учат при нас.
    - Как доближавате обучението до производството?
    - Това, което университетът се стреми да прави, е така нареченото бизнес ориентирано обучение. Всички студенти, които се учат в редовната форма на обучение, се опитваме да ги адаптираме към фирми, с които сме сключили договор за стажове и практики, както и с възможност  да работят там през лятото, а накрая всеки студент да може да разработи дипломната си работа. Тя е решаване на определен инженерен проблем на самата фирма, която може да направи своя извод дали да остави този млад специалист на работа или да го пусне на свободния пазар. Всичко това се прави с идеята всички, които завършат, да имат реализация.
    Знаем, че има силно търсене на инженери, но има и друг проблем. Всеки завършил инженер се опитва да си намери работа, но ако му предложат друга за повече пари, той зарязва образованието по специалността си и отива да работи за повече пари.
    - През тази година влезе нов начин на финансиране на университетите. Има ли подобрение за университета?
    - В момента ситуацията във висшето образование е кризисна. Аз съм ректор вече шеста година. Когато започнах, минималната работна заплата беше 280 лева, сега е 460 лева. В същото време от първата година досега бюджетът, издръжката, която ни предоставя Министерството на образованието, е намаляла може би с около 20-30%. Това се дължи основно на намаляване броя на студентите.
    От друга страна се въвеждат нови критерии, които министерството вкарва. Имаме голям проблем с икономическите специалности в Стопанския факултет. Политиката сега е да не се обучават студенти по икономическите специалности във ВУЗ-ове като нашия, а това да се прави само в специализираните в тази област университети. Ние имаме 4 икономически специалности – Икономика на търговията, Публична администрация, Стопанско управление и Социални дейности. Тези специалности имат своето регионално значение, защото много студенти нямат необходимите средства, за да отидат да учат в София, в Свищов или Варна. Ако погледнете в Общината, в Областната управа, в банките и неправителствените организации има много наши бивши студенти, които са завършили тези икономически специалности. А и факултетът навърши над двайсет години от създаването си, има необходимите кадри и не е толкова лесно да го унищожиш, за да спазиш политиката на Министерството на образованието. От една страна заради хората, които работят там, а от друга  - заради регионалната значимост на тези специалности.
    Голям е проблемът и с обучението на инженерните кадри, защото подготовката им от средното образование не е на необходимото ниво. За сегашното поколение инженерното образование е тежко и не е от предпочитаните специалности