Проф. Радослав Радев: “Това, на което животът ме научи, е да обичаш това, което правиш”

Вела Лазарова

 

В началото на 70-те години ВОТЗИ- Габрово приближава своето десетилетие. За това време той успява да се развие в нормално функциониращо висше учебно заведение с цялостно изградена инфраструктура. Макар и най-младо висше техническо учебно заведение, в него учат около 2500 студенти. Над 50 процента от тях са на редовно обучение. Института завършват над 600 дипломирани инженери. От академичния състав са излъчени първите кандидати на науките и хабилитирани преподаватели. Все повече назрява необходимостта за статута на института. На 29 септември 1972 година излиза Указ № 224 на Държавния съвет на НР България за преименуването на ВОТЗИ - Габрово във Висш машинно-електротехнически университет (ВМЕИ). Официалното обявяване е на 30 септември 1972 година. На организирано тържество е положен мемориален камък за ознаменуване на събитието и символизиращ предстоящото строителство на студентски комплекс. „Рано сутринта на високата поляна над кв. Баждар - отбелязват доц. Цоньо Петров и ст. преп. Виньо Колев в „История на Техническия университет“, - в района на който се извисяват корпусите на бъдещия студентски град, се събира множество от преподаватели, студенти, ученици, граждани. Сред официалните гости от София са председателят на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, председателят на Българската академия на науките академик Ангел Балевски и др. Слово произнася ректорът проф. инж. Венцислав Маджирски.“

Габровският институт става самостоятелен в подготовката на инженерно-технически кадри. 

Габрово - 

университетски град

С преименуването на института ВМЕИ - Габрово се обособява като четвърти самостоятелен институт в системата от висши технически учебни заведения в страната. Новият статут му предоставя възможност окончателно да оформи своя профил, да утвърди специалностите, като ги допълва с нови, да изгражда облик на съвременен технически ВУЗ.

Моят избор - техниката

„Христо Комитов, бащата на майка ми, беше занаятчия коларо-железар. Неговият баща Станчо Николов (Комитата) от с. Пройновци е бил опълченец. 

Техниката ме влечеше още в детството. В Механотехникума завърших специалност Електрообзавеждане на промишлени предприятия. След казармата се двоумих каква специалност да кандидатствам и записах Радиотехника. В деня на конкурсния изпит, който се провеждаше в Габрово, при нас дойде един много симпатичен мъж, който се представи - доц. Николай Наплатанов, и съобщи, че в МЕИ - София се откриват специалности Автоматика и Автоматизация на промишлеността и че можем да променим вече заявеното желание за кандидатстване. След класацията от изпита записах новата специалност - Автоматизация на промишлеността, в МЕИ - София (1963). По-късно проф. Николай Наплатанов, чиято съпруга е габровка и бе рецензент на доцентурата ми, заедно с Богомил Гъдев направиха много за укрепване на нашия институт. 

В новосъздадената катедра „Електроника“

След като завърших МЕИ - София, се завърнах в Габрово. Не след дълго започнах работа в Завода за часовникови прибори „Импулс“ (1968 г.). Директорът инж. Тачо Тачев издигна ЗЧП като степен на производство. Първият човек, когото срещнах в завода, бе колегата, бъдещият проф. Илия Станев. Няколко месеца работихме заедно, докато отиде асистент в института. Веднъж в завода бе дошъл Димитър Гиргинов, който вече бе асистент, и каза, че има обявен конкурс за хоноруван асистент. Кандидатствах и в края на 1969 година станах такъв по автоматика и телемеханика (в новата сграда на Механотехникума). Следващата година започна набирането на редовни асистенти за новите специалности. Една голяма група влязохме в катедра „Електроника“ - Христо Караилиев, Любен Цеков, Илия Немигенчев, Петко Петков, Радослав Радев, Стефан Милчев, Денчо Батанов (1970 г.). Студентите бяха около 60 души. Ръководител на катедрата бе доц. Петко Кънчев от МЕИ - София. Специалностите бяха две. По това време асистент Евгений Скопалик се премести асистент в катедра „Механично уредостроене“. През 1971 година  катедрата се пренесе от сградата на Механотехникума в новия Корпус 2 (аулата) в квартал Баждар. Падна голямо пренасяне на материалите от паркинга до втория етаж... 

Следваше битката за оборудване на лаборатории. Знаех, че в завод „Импулс“ има закупена техника - детайли, които не се използваха. Иван Султанов от отдел „Капитално строителство“ на Окръжния народен съвет ни ориентира как да се пренасочат за института. 

През тази година доц. Петко Кънчев ми възложи да започна да чета лекции („Теория на автоматичното управление“). Хабилинираният преподавател от София не бе дошъл. Самият аз, асистент на няколко месеца, трябваше да застана пред студентите, които в онези години бяха много любознателни, проявяваха старание. Те бяха привличани да работят по научните изследвания на отделните преподаватели: при проф. Тодор Тодоров - разработки по инвенторите, Димитър Гиргинов - в областта на информациите, при мен - теория на управлението, при Немигенчев - усилватели, и др. Така научната работа на студентите бе свързана с тази на преподавателите. От моите студенти израснаха доц. Петко Жечев, доц. Митко Малинов във Варна, гл. ас. Веселина Василева. 

През 1973 година бях редовен аспирант в МЕИ - София. Последва специализация в МЕИ - Москва (1975 г.). Тогава имах възможност да посетя прочутото Новодевическо гробище, където са погребани много руски царе, генерали, поети, писатели (Антон Чехов, Николай Гогол и много други). Там беше и гробът на Никита С. Хрушчов (1894-1971), политически деец на Съветския съюз, от бял и черен мрамор - контраст, който запомних. Символизиращ като че ли светлата и тъмната страна на държавника...

Защитих дисертация. През 1984 година вече бях доцент в катедра „Електроника“, където преподавах до 1986 година. По това време ректор бе доц. Тодор Тодоров, който после стана професор. Беше време, когато след свършване на занятията асистентите и преподавателите отивахме да поразпуснем на спортната площадка. 

През 1984 година асистент Любен Цеков създаде

катедра „Автоматика и изчислителна

техника“. 

Катедра АИТ, в която вече се бях прехвърлил, се премести от Баждар в сградата на Ректората (1986 г.). Бе време, когато се обучаваха IT-специалисти (информационни технологии). През 1990 година доц. Цеков бе декан, а аз бях ръководител на катедрата.

Двама наши млади асистенти - Цаньо Николов и Янкабаков, участници в тогавашните студентски протести, създадоха по-късно частни фирми. 

През 1991 година в Технически - Габрово бе открита нова специалност - „Системи и управление“. Голяма професионална грешка бе, че след една година я обединихме със специалността „Изчислителна техника“ в катедра АКТТ (Автоматика, компютърна техника и технологии), която действа до 1997 година. С промяна на Закона за висшето образование се премина на тристепенно обучение - бакалавър, магистър, доктор. В нашето направление се оформиха новите специалности КСТ (Компютърни системи и технологии) и АИУТ (Автоматизация, информационна и управляваща техника) (1997 г.). 

в екипа на новата специалност АИУТ - 1999 г. 

Бях ръководител на едноименна катедра. В нея бяха доц. Тошко Ненов, доц. Евгени Скопалик. Привлякохме преподаватели от много места - проф. Стоян Вълев Стоянов и проф. Никола Маджаров от София, Димитър Генов от Варна, доц. Иван Симеонов от БАН, проф. Емил Гарибов от ТУ - София. Нашите млади кадри трябваше да има от кого да се учат. Подготвих учебник по моята специалност „Теория на управлението“ с неща, които са фундамент.

Още със създаването на катедрата бяхме в партньорство с габровския филиал на германската компания АМК с управител инж. Стефан Деевски. След години фирмата ни подари отново обзавеждане на лаборатория с уговорка ние да помагаме на техните хора - бивши наши възпитаници. Двама от тях бяха мои аспиранти, които в момента са водещи техни специалисти.

академичен

преподавател и учен

Имаше проявен научен интерес към Технически университет - Габрово и от чужбина. Да направи дисертация в България заяви и Хелмут Брайтингер от Германия. Преди две години той защити перфектна дисертация в Технически университет - Габрово.Доц. Димитър Гиргинов бе един от членовете на журито. 

Взела успешен старт,  катедра АИУТ успешно се разви. В нея вече работят един професор, четирима доценти, няколко докторанти.

Бих отбелязал, че с ходенето по чужбина успяхме да внесем в най-новата катедра на университета освен някои новости и култура в стила на работа. 

При изследователска работа в библиотека в Германия последния път бях заснел нещо, което по-късно се оказа полезно. Наша студентка веднъж ме попита: „Доцент Радев, може ли да стана Ваша дипломантка?“. Използвах взетата бележка в Германия. Оказа се, че това е проблем в областта - теория на хаоса. Нещо, за което и досега колегите ме поднасят... 

Тази тема е моята професура. От София ми предложиха да пусна статия по темата в наше специализирано списание. Така и направих. Статията излезе в края на 2000 година. Тогава ми обърнаха внимание, че в Софийския университет професор Стойчо Панчев, почетен гражданин на Ловеч, работи в тази област. Видях неговата книга. Обадих му се по телефона. Той бе приятно изненадан: „Има ли втори човек, който работи по теория на хаоса?“. Срещнахме се и разговаряхме. Той ми предостави своя статия. Вече имаше Интернет. Комуникациите бяха лесни за кореспонденция и обмяна на мнения и информация. В деня, когато в САЩ паднаха Кулите близнаци (11 септември 2001 г.), получих по електронната поща писмо от Рон Чен. Разменихме няколко статии по въпроси от теория на хаоса. Заинтригуван в хода на контактите, той ме попита дали бих станал член на техния Център за управление на хаоса и ме увери, че членуването е безплатно и че ако мина през Хонг Конг, ще имам добри възможности за творчески обмен. Моят кръщелник Димитър Жечев миналата година имаше път през Хонг Конг и му дадох техни координати. Когато  правех професурата, двама мои аспиранти правеха своите дисертации - все от теория на хаоса (висшият пилотаж на математиката). Радвам се, че съм създал нещо и събудил интерес в младите хора.

Един от нашите асистенти - Алдемир Рашидов от Севлиево, веднъж ме попита как трябва да се държи със студентите. Споделих, че единственото правило, което ме води, е да бъдеш честен със студентите.

 Това, на което животът ме научи, е да обичаш това, което правиш.