Проф. Иван Колев, първи доктор на техническите науки и първи професор, възпитаник на ТУ - Габрово

Проф. дтн инж. Иван Станчев Колев е роден на 8 август 1949 г. в Габрово. Потомък е на опълченец по бащина линия от с. Топлеш, Габровско. 

Завършил е ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ (1968) и ВМЕИ - Габрово (1973).
Трудовият му път започва във ВМЕИ - асистент по „Електронни и полупроводникови прибори“ в катедра „Електроника“ (1974), главен асистент по „Технология и конструиране на електронната апаратура“ (1980). Кандидат на техническите науки (сега научната степен е доктор) (1982). Доцент по „Приложение на електрониката в народното стопанство и научните изследвания“ (1985). Първи доктор на техническите науки (2004) и професор по „Квантова и оптоелектроника“ (2007) - възпитаник на Технически университет – Габрово.
Съавтор е на 7 монографии. Има над 200 научни публикации у нас и в чужбина в областта на оптоелектрониката, 15 учебника, 18 ръководства за лабораторни упражнения. Научноизследователската дейност също е свързана с оптоелектрониката за граждански и военни цели. Има 8 защитили докторанта, четирима от които работят в ТУ - Габрово в катедри КТТ („Комуникационна техника и технологии“), „Приложна информатика“, „Механично уредостроене“. Бил е директор на Институт за повишаване на квалификацията със статут на юридическо лице от 1995 г. и директор на Институт за повишаване на квалификацията към Технически университет - Габрово (от 1998). Автор на 15 авторски свидетелства в областта на цифровата техника и оптоелектрониката.
* * *
„Баща ми Станчо Иванов Колев бе строителен техник към Българска инвестиционна банка. Родът му е от с. Топлеш, което днес е на дъното на язовир „Христо Смирненски“. В семейството ми се знае, че прадядо Кольо от с. Топлеш е бил доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война - 1877-1878 г. Бащата на баба Иванка е един от загиналите на кораба „Титаник“. Пътувал в трета класа и отивал да търси работа в Щатите. Дядо ми Иван се занимаваше с дърводелство. Изработваше дървени крини.
Майка ми Ганка Иванова Колева бе библиотекар в Окръжна библиотека „Априлов-Палаузов“, библиотеките на ВМЕИ - Габрово и Дом на хумора и сатирата. Родът й е грънчарски. Старата им къща била на ул. „Скобелевска“ и пресечката с ул. „Д-р Петър Цончев“.
Съпругата ми Елена Колева е доктор по квантова и оптоелектроника, хоноруван асистент в ТУ - Габрово.
Като ученик в Основно училище „Неофит Рилски“ се увличах по авиомоделизъм. Правехме модели. Ходехме на състезания. Моят баща беше добър в техниката. Разбираше от електротехника. Вкъщи все човъркаше нещо. От него бях понаучил някои неща и държеше да получа техническо образование. В ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ завърших специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане на промишлени предприятия“. Курсов ръководител ми бе преподавателят по физкултура Атанас Мицев. Специалните предмети ни водеха инженерите Фардев и Дошков.
Изборът ми на висше образование бе пак техническо.
Бях от втория випуск на ВОЗИ – Габрово в новата специалност - електроника.
Първите преподаватели бяха от КПИ (Киевския политехнически институт), който бе в договор за сътрудничество с нашия ВУЗ. Инж. Илия Немигенчев, инж. Любен Цеков, инж. Христо Хинов, инж. Димитър Гиргинов бяха тогава млади асистенти в катедра „Електроника“. Ректор отначало беше проф. Христо Шинев, после доц. Ганчо Узунов. Студентският живот бе интересен и с летните селскостопански бригади, залесяване в окръга. Учебната година започваше след 1 октомври, даже и след 15 октомври.
Имаше ентусазъм в преподавателите, асистентите, който се предаваше и на нас, студентите. Материалната база - лабораториите, не беше обзаведена. Занятията се водиха в сграда „Баждар“ (с аулата). Обучението ни започна на голи маси. Без учебници, без лаборатории. При завършването ни лабораториите вече бяха оборудвани. Появили се бяха първите учебници. Действаше клуб „Електрон“, създаден от асистент Димитър Гергинов, в който участваха студенти с афинитет към приложната работа. Участвахме с макети на пловдивските панаири. Практическата работа бе много полезна в етапа на обучение.
След дипломирнето повече от година бях инженер в НИС (Научноизследователски сектор) към нашата катедра във ВМЕИ - Габрово. Там се занимавахме с практическо внедряване на електронни изделия в промишлеността. Една от първите ми разработки бе т. нар. „бягаща реклама“, свързана с пожаробезопасността в Габрово. Това бе една от първите разработки на интегрални схеми в България през 1974 година.
С обявяване на конкурс станах асистент по „Електронни и полупроводникови прибори“.
Ориентация към оптоелектрониката
В средата на 70-те години се появи руска литература по оптоелектроника, която ме заинтересува, създава всички източници на светлина - оптични комуникации, монитори за компютри, телевизори и много други. Тогава предложих такава дисциплина да се отвори и в нашата катедра. Подкрепен от колегите, това се случи на катедрен съвет в началото на 80-те години. Започнах преподаването й. От 2006 г. има обучение на студенти по професионална квалификация магистър инженер по „Оптоелектроника и лазерна техника“. Осем мои докторанта успешно защитиха. Трима от тях вече са доценти: доц. д-р инж. Светослав Иванов е ръководител на катедра „Електроника“ в ТУ - София, филиал в Пловдив; доц. д-р инж. Пенчо К. Пенчев (катедра КТТ в ТУ - Габрово) и доц. д-р инж. Бончо Ив. Александров в катедра „Приложна информатика“ в ТУ - Габрово, и др.
Технически университет - Габрово поддържа преки контакти с фирма ОПТИКС в Панагюрище. Тази година се подписаха две нови споразумения с ОПТИКС и „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.
Със статут на факултет към ВМЕИ – Габрово работи и Институт за повишаване квалификацията на кадрите (ИПКК).
Първоначално, 70-те години, е бил полувисш институт за учители специалисти. В него се обучават и инструктори по авто-мото дело от цялата страна, ръководители от професионални учебни центрове към промишлени предприятия. От учебната 1990/1991 година започва работа с българи от чужбина, най-вече с бесарабските българи от Молдова, българи от Румъния, Украйна. В ИПКК се открива курс за усъвършенстване на литературния български език и повишаване на педагогическата квалификация на учителки от детските градини за българчета в населени места в Молдова. Учебният план съдържа и история, география на България, музика. Това е непосредствена помощ за потомците на емигриралите преди столетия българи, които са запазили предаваните от поколение на поколение народни традиции, ритуали, език и поддържат съзнанието си за принадлежност към българския народ. Занимания включват изучаване на българския бит, култура, посещение на културни обекти и исторически места в България. Задължително се посещаваше АЕК „Етър“, Дома на хумора и сатирата, Историческия музей, Паметника на свободата на върха и храм-паметника в град Шипка, Велико Търново, Пловдив, София. В България действаха четири такива института за работа с бесарабски българи в София, Габрово, Стара Загора и Варна. Всичко това е резултат на настъпилите демократичните преобразования в България.
Бях директор на ИПКК със статут на юридическо лице (от 1995 г.) и на ИПКК в структурата на Технически университет - Габрово (1998-2003 г.). При наши посещения, по проекти с Министерството на народната просвета, на тези българи носехме литература. Част от отпуснатите средства бяха за стипендии на участници в 15-дневни курсове за квалификация при нас.
Град Търговище в Румъния е изцяло с българско население. Били сме в молдовски големи села с компактно население българи, които се занимават главно със земеделие. Радвахме се на много радушен прием винаги с художествена програма. Остарелият им български език е с много меко произношение. Веднъж бяхме в Украйна, настанени в семейство, чийто стопанин караше закуски в Одеса. Толкова скромно живееха, че не можеха да ни предложат одеяла за завиване. Беше студено време. С шофьора се завихме с постелката от земята. У нас останаха отлични впечатления от посещение на сродни институти за квалификация на учители, на средни училища. Срещите ни с тези потомци оставиха много добри чувства у нас на сърдечни и добри хора.
През времето като ръководител на Института за квалификация не съм прекъсвал връзката с университета. Водех учебния процес по дисциплината си. В този преходен период четях „Контрол и диагностика“. В катедрата бе създадена една специализация „Диагностика и приложение на микропроцесорни системи“, която впоследствие бе закрита и се върнахме към познатата оптоелектроника. Беше трудно да съвместявам двете задължения през двата мандата в ИПКК. Нямах и досега нямам асистент.
Завърнал се в университета, наблегнах на
научно израстване в оптоелектрониката.
Започнах сериозно да се занимавам с дипломанти, защити на докторанти, с докторската си дисертация. Първи доктор на науките, в силовата електроника, от габровската академична общност е проф. Тодор Тодоров. Той бе добър пример. Няколкогодишната подготовка на дисертацията ми в случая включваше публикации у нас и в чужбина (Германия, Украйна, Сърбия, Македония, Литва и др.). Защитата на доктората бе в специализирания научен съвет при ВАК - София (2004 г.). Приятно впечатление по-късно направи проф. дтн инж. Райчо Иларионов, настоящият ректор, който се бе ориентирал към катедра „Компютърни системи и технологии“.
Първи доктор на техническите науки и първи професор, възпитаник на ТУ - Габрово
Защитил степента доктор на науките тръгнах към професура. Получил научното звание професор (2007 г.), дълго време не можех да свикна с него. В града, на обществени места отначало не реагирах, не се обръщах на поздрава „господин професоре“, отправен от студенти, колеги преподаватели.
Има професори в други ВУЗ-ове, много добри специалисти по оптоелектроника, от които съм се учил, като два пъти професор и два пъти доктор - на техническите и физическите науки, Марин Ненчев от ТУ - Пловдив (чел лекции и във Франция), проф. дфн Николай Велчев от ПУ „Паисий Хилендарски“, проф. дфн Ангел Попов от СУ „Климент Охридски“.
Близо две десетилтия четях лекции в Бургаския свободен университет (Център по информатика и приложни науки), ТУ - Габрово, филиал Ловеч, ТУ - София, филиал в Сливен, Университет „Проф. Асен Златаров“ - Бургас. Ангажиран съм в научно журиране (за хабилитиране на доценти, професори) в ТУ - Габрово с филиал в Ловеч, ТУ - Варна, ТУ - София с филиали в Сливен и Пловдив, Университета по хранителни технологии в Пловдив и др.
В момента продължавам като хоноруван преподавател, чета лекции, водя упражнения в Технически университет - Габрово. Четири десетилетия изкарах в една и съща лаборатория (№ 2302) по оптоелектроника, която е оборудвана (и с мой принос) на европейско ниво. Спонсори са 50 фирми (сред които в партньорски отношения със „Stemo” - Габрово, двете фирми от Панагюрище). Лабораторията ни е една от най-добрите (материална база и литература) сред всички технически ВУЗ-ове в България. В нея започнах като асистент при катедра „Електроника“. Сред задочниците вече се усеща лек интерес със събуждане на промишлеността. Тези студенти не само прояват интерес, но имат и подготовка вероятно от работата им.
Четирите десетилетия в университета означават и ще означават много за мен като преподавател и на научното поприще. Нашата специалност за изминалите десетилетия е водеща заедно с ТУ - София сред всички технически ВУЗ-ове в България. Нека да продължи развитието с нови, модерни специалности в нанотехнологиите и най-вече с приложение на електрониката в областта на медицина, автомобилостроене, военна техника. Да се обогатява материалната база с развитие на оптоелектрониката. „Старай се да бъдеш максималист във всичко, макар и не винаги да можеш да го направиш“. Младото поколение настъпва с по-голяма информация и резултатите трябва да са по-добри от нашите.“