Проф. д-р Лудвиг Хилмер: „Журналистиката ще е нова професия занапред”

- Проф. Хилмер как се промениха медиите и журналистиката заради развитието на комуникационните технологии, заради Интернет?
- На практика ние имаме едно ново общество, съвършено нов тип на използване на медиите. Имаме различна скорост на развитието в света. На някои места много отчетливо и ясно се виждат тези промени. На други – не. За журналистиката предстои едно много трудно време. Защото много хора мислят, че ние въобще нямаме нужда от журналистика, тъй като хората могат сами да си споделят и да подават, да изпращат информация. Аз лично смятам, че въпреки всичко ние имаме нужда от журналисти. Много е хубаво, че хората могат чрез Туитър, чрез Фейсбук, чрез блоговете да споделят своите мисли, да обменят информация. Но трябва да има хора - професионалисти, които да могат да отсяват тази информация, да я подреждат и да я селектират. Журналистиката ще представлява всъщност една нова професия занапред.
- Направи ли Интернет по-свободна, по-демократична журналистиката?
- Така е. Всеки може да участва и журналистите са коренът, от който новините израстват нагоре. Но демокрацията нараства, защото всичко, което се случва в света, се отваря и е прозрачно.
- Защото ако журналистите не отразят дадена новина, тя ще се появи в социалните мрежи...
- Точно така. Затова политиците трябва да разберат, че всичко, което е важно за гражданите, трябва да бъде открито, достъпно за обществото. Това важи и за администрацията, за управлението въобще. Ако властимащите премълчат тази информация и хората я научат чрез Интернет, тогава политиците губят доверието.
Губи се доверието и в институциите.
- Често казваме, че медиите са четвъртата власт. Все още ли е така?
- Тази максима за „четвъртата власт“ не се приема от всички. Защото медиите не са избрани от никого. За тях не се провеждат избори. Но те наистина имат голяма власт. И тъй като имат тази власт, имат и голяма отговорност. Затова журналистите трябва да са добре образовани, да публикуват и постват това, което действително е, а не това, което те с удоволствие биха искали да виждат.
- Имат ли бъдеще книжните вестници?
- Това е въпрос, на който исках да отговоря още преди 25 години. Тогава аз казах, че вестниците нямат бъдеще. Обаче те продължават да съществуват още и през тези 25 години. Излиза, че аз не съм бил прав. Във всеки случай трябва да се отчете, че от икономическа гледна точка ще е много трудно, тежко за вестниците. В Германия ние вече изгубихме няколко качествени важни вестници. От десетте големи вестника четири вече не съществуват в старата си хартиена форма.
- Защото рекламата се премести в Интернет?
- Много голяма част от рекламата, която вървеше във вестниците, било то за коли, за недвижими имоти, за работа, вече се появява в Интернет, където рекламите се подаряват от съответните фирми, а във вестниците тази реклама трябва да се плаща. А и още нещо. Вестниците имат два големи недостатъка – те са твърде бавни и нямат място за повече снимки. Този, който иска да си купи кола например, иска да я види.
- Казахте, че журналистиката ще се превърне в съвсем нова професия. Има ли оптимистична визия за нея?
- Да, разбира се. Както вече Ви казах, появява се все повече информация. Имаме нужда от повече хора, които да я селектират и подреждат. Но това ще са журналисти различни от днешните. Няма да има такива, които да работят само за радиото, за вестника, за телевизията. Няма да са строго специализирани. Ще се прави разлика между журналисти, които изследват, проучват, събират; журналисти, които подготвят информацията и журналисти, които отговарят за пътищата на нейното разпространение. Ще има много, много млади журналисти и няколко опитни, които ще наблюдават младите.