Николай Сираков: “Хората искат политици, които могат да чуват народа, а не да си поставят цели“

- Г-н Сираков, как ще коментирате обстановката в страната в момента?
- В момента ситуацията е много мътна, но това е на добро. Както при мътната вода се влива бистра, която я изтласква и тя изтича.
В момента политиците се опитват да намерят верния път, но виждам, че им е много трудно. И това с децата Крисия, Хасан и Ибрахим беше показателно.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид, че никой не се погрижи за тези деца, след като се върнаха от Малта, където представиха България на детската Евровизия.
Никой не си даде сметка какво са преживели тези деца на тази голяма сцена, пред толкова много хора в една чужда държава. Какъв стрес е изживяло това десетгодишно дете. И какво? Веднага след като слязоха от самолета, започнаха да ги развеждат из телевизии и институции.
Ако политиците искаха да покажат на хората, че се грижат за децата, трябваше не да ги викат в парламента, а да ги заведат някъде да почиват. Това е грижа. Това 10-годишно дете няма да оцени, че е било в една грамадна зала при едни чичковци и лелички. Институциите не впечатлиха с поведението си спрямо децата хората. Напротив - отвратиха ги.
- Защо замисленото добро дело има негативен ефект? Какво не умеят политиците?
- Трудно им е да намерят езика на хората. 

А то е простичко – грижи се за хората! Вие сте там да се грижите за другите. Направи го на практика, дори не е необходимо да го казваш, то в България ще се разчуе.
- Как ще коментирате работата на правителството? Ще успее ли да изкара мандата си?
- Това е правителството, което хората пожелаха да бъде. Правителство от хора и партии, които да седнат и да разговарят. За да има диалог, на масата трябва да има минимум двама човека. Ако единият е осъзнал, че е дошло време не да управлява еднолично и с мнозинство, а да управлява с диалог заедно с другите, защото хората го искат, то той се оказва в ситуация, че другият е с разбита челюст, защото толкова го е бил по изборите, че го е размазал по лицето. Така че не може да приказва.
- Да уточним - метафората е за поведението на политиците след изборите, нали?
- Да! То е като десният ти крак да води битка с левия. И накрая да освирепееш и да отсечеш левия крак. Хайде отиди на един крак до целта си. Ще страда не левият крак - той е отсечен вече, ще страда десният крак. Отсеченият крак има миг на отсичането и край. Ама другият ще се мъчи. Това означава, че ние трябва да се грижим и за опозицията. Защото управляващи и опозиция са едно – така е устроена вселената. Дали ни харесва или не, така е. Има плюс и минус, ден и нощ. Има една права с две крайности и всичко, което се случва, е баланса между тези две крайности. Политиката е точно баланса между плюса и минуса. Затова опозицията и управляващите са едно. Хора с различно виждане по една и съща тема.
Хората в момента искат политици, които първо могат да чуват народа и не да си измислят целите, които да са пред държавата. Целта я определя народът. Те трябва само да я формулират, да я сведат до три конкретни неща и да започнат да работят по нея, но всички заедно. Това е.
- Мислите ли, че съставянето на този вид правителство доказва, че политиците са проумели вече тази истина?
- Някои личности го проумяха или може би инстинктивно стигнаха до това. Въпросът е осъзнато да го правиш. Защото такива преговори, каквито се водиха до сформирането на правителството, не са водени досега в нашата история. Те са част от тази нова политика. Колко открито са водени, не може да кажем, но до голяма степен беше открито - да седнат и да си кажат, а не да си менкат едни постове и министерства, а какво искаме да направим за страната. Защото тези министерства ще трябва да изпълняват това, което искаме. И това донякъде се случи, но всичко трябва да става осъзнато.
- Какво означава осъзнато?
- Пътуваш си в колата и за да се чувстваш добре, си пускаш радиото и то ти създава настроение с хубавата музика - пускат и новини. И ти си шофираш, чувстваш се добре и изведнъж до теб човекът те пита: „Какво казаха току-що по радиото?“. Най-често отговорът е: „Не знам!?“. Радиото създава доброто настроение и ти си мислиш за нещо прекрасно. Знаеш ли, че радиото работи? Знаеш. Но осъзнаваш ли какво са казали по радиото? Не. Това е да осъзнаем какво правим инстинктивно. И това е важно да се случва.
- Ще започнат ли политиците да работят заедно - тези, които са в правителството, и тези, които подписаха, че ще го подкрепят?
- Политиците трябва да осъзнаят едно – има една вибрация на земята – земята расте. Тя е жив организъм и ние, хората, сме част от този организъм. Земята се променя и тя върви нагоре. Хората също се променят и вървят нагоре. Които могат - продължават, които не могат – отпадат. Така че всичко, което трябва да се случи, ще стане. Въпросът е, че има два пътя. По пътя на страданието и по пътя на любовта и хармонията. Да, ще дойде време, когато политиците ще работят заедно. Но от тях зависи дали да е по хармоничния път или по пътя на страданието. Ако трябва, ще минем по пътя на страданието и през още едни избори, и през още едни избори... Ако трябва, ще втънем страшно много държавата, когато ще дойдат едни големи сили да ни дадат малко парички, за да съществуваме... И ние ще преминем през това. Големите пророци на България са го казали - и Севрюкова, и Ванга, и Дънов: „България ще се осъзнае тогава, когато една малка част от страната премине към Турция“. И това ще стане през следващите две години - 2016-2017. През 2017 година ще дойде една жена и тогава България ще тръгне нагоре. Отцепването на тази част ще стане по мирен път, но хората тогава ще се осъзнаят в България. А отцепването почти е станало. Ние си го представяме, че някой ще влезе с танковете и ще се бием. Има територии в България, където български не се говори. И тук не става въпрос за етнически модел – нека си говорят. Става въпрос, че една голяма част не се числят към българската нация, към българската държава. Всеки един, независимо каква религия изповядва, отивайки в САЩ, става американец и следва американските закони. Всички новини са на американски английски. Ако искаш, си направи 10 регионални телевизии, официалният език в една държава е един. Законът е един за всички. Всичко това се случва, независимо дали на нас ни харесва или не. То се случва. Дали ще го разберат политиците или не? Не знам. Някои от тях го проумяват, други – не.