Невена Митева: „За мен беше голяма изненада, че „Ромео и Жулиета” беше отличен за най-добър спектакъл” Автор на материала Надежда Тихова Фотограф Надежда Тихова Дата на публикуване 27.05.2014 00:00:00 Дата на обновяване 27.05.2014 00:00:00 Брой прочитания : 526 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Невена Митева: „За мен беше го Габровският драматичен театър направи прецедент в театралната история като получи четири номинации за наградите „Аскеер“ за постановката на Петринел Гочев „Ромео и Жулиета“ и спечели две от тях. На специална церемония в столицата статуетките станаха прите Директорът на Драмата Невена Митева с достойнство прие статуетката и благодари, че най-сетне са забелязани от асоциация „Аскеер“ усилията на един малък театър като габровския, който доказва, че независимо къде се намираш географски, трудът и талантът дават резултати. За вълненията и размислите по повод голямата награда разговаряхме с Невена Митева. - Г-жо Митева, прецедент ли е театърът ни да получи две награди „Аскеер“? - Абсолютен прецедент е. Няма друго представление, което да е получило два „Аскеер“-а. Когато получихме първия – за сценография, си помислих, че това ще бъде. Затова за мен беше голяма и радостна изненада, че „Ромео и Жулиета“ беше отличен за най-добър спектакъл. На практика това е признание за целия театър, за целия екип и за режисьора Петринел Гочев. - Вие го поздравихте в словото си при получаване на наградата. Защо постигна толкова голям успех този спектакъл? - Причината е, че всички компоненти в този спектакъл са на много високо ниво. Това пролича и в оценката на фондация „Аскеер“. Като започнем от прекрасното хрумване на Петринел Гочев, от това, че той поръча нов превод на Шекспировата пиеса, който е много сполучлив. От това, че доведе със себе си Юлияна Найман, която направи прекрасна костюмография и сценография. Според мен тя трябваше да получи награда и за костюмите, които са великолепни. Петринел доведе от Канада и композитора Димитър Пенчев, който направи прекрасна музика за това представление и също заслужаваше номинация за нея. Трябва да продължа и с девет прекрасни млади актьори. Този спектакъл можеше да се случи в този момент само в габровския театър, защото такава младежка трупа няма в друг театър в момента. Тя репетираше буквално денонощно месеци наред. Това беше един къртовски труд и аз затова казах, че когато човек работи толкова упорито, това се възнаграждава в края на краищата. Всички си заслужиха, целият екип си заслужи тази награда. Аз искам един човек от публиката да дойде и през тези три часа и половина на представлението да стои с мен зад кулисите и да види за какво става дума. Отзад има маратонско тичане по сцената! Толкова бързи са промените, преобличанията, смените на декора... Един часовников механизъм тиктака тези три часа и половина отзад и след това всички са като изцедени от този много труден спектакъл. За театралите това е видимо и е една от причините да бъде отличен. - Не трябва да забравяме, че „Аскеер“-ите са ценни и защото ви се дават от колеги. - Това е най-голямата театрална награда в България и е много ценна, защото не се дава от чиновници, а е признание на гилдията. Но битката не е за награди и статуетки. Битката е за доказване под слънцето. Затова казах, че няма значение в коя географска точка се намираш, за да правиш добър театър. В последните години се изписа много за това, че в провинцията не може да има добър театър. За мен това е обидно и несправедливо и затова може би съм толкова щастлива от тази награда. Ние за пореден път доказваме, че театър може да се прави навсякъде, стига да се съберат необходимите хора. - Вие бяхте единствената наградена, която благодари и на публиката. - Да. И получих страшно много поздравления от всички колеги и журналисти. Публиката е от много важните компоненти, за да съществува един спектакъл, за да съществува театърът. Аз не го казах случайно – габровският театър се радва на добра публика както в Габрово, така и при гастролите си. За нас е важно да бъдем оценени от публиката и е важно, че тя се радва заедно с нас на тази награда. В крайна сметка ние работим за публиката. - Какви бяха вълненията Ви докато течеше церемонията по награждаването? - Аз не очаквах да получим тази награда, защото тя е най-голямата от десетте категории. Мислех си, че ще я отнесе някой по-голям театър. Затова бях много спокойна и не бях притеснена като колегите ми, които излизаха преди мен. Много поздравления получихме след церемонията. Беше страхотна суматоха. Първи дойде президентът Петър Стоянов, с когото не се познавам, за да каже колко е щастлив, че най-после един малък театър отнася голямата награда. Понеже младите ни актьори бяха на тържеството, след това бяхме снимани много с двете статуетки. Общо взето човек не осъзнава в момента какво му се случва и трябва да мине известно време, за да се отърси от шока. Сега вече спокойно можем да се зарадваме на успеха си и да играем довечера със същото вдъхновение „Ромео и Жулиета“ във Велико Търново, където правим подарък на града като кандидат за европейска столица на културата. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара