Много бели и червени гранчета вече са поръчани за надпреварата „Мартеници от гайтан”

Mnogo-bli-i-chrvni-granchta-vch-sa-porachani-za-nadprvarata-Martnitsi-ot-gaytan-
Много бели и червени гранчета вече са поръчани за надпреварата „Мартеници от гайтан”

Има и такива, които не успяват да направят разлика между гайтана и нишките с различна дебелина, които го наподобяват. Как да познаем какво е гайтан? Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век.

Националният конкурс „Мартеници от гайтан”, организиран от ЕМО „Етър”, е своеобразно отражение на възродения в наши дни интерес към гайтана. Големи количества червени и бели гранчета, изработени в музея, вече са поръчани от хора с интерес от участие в надпреварата.
Има и такива, които не успяват да направят разлика между гайтана и нишките с различна дебелина, които го наподобяват.
Как да познаем какво е гайтан?
Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век. Известен е като „дванайстак”, заради броя на нишките - 12.
Всичко друго, което днес се предлага като заместител, е просто плетена, плоска лента. Но тя не е гайтан. Гайтанът може да е плетен на ръка или изработен от чаркове.
Една легенда разказва как габровци откриват чарковете за гайтан!
Историята, която се разказва за създаването на чарковете за гайтан в Габрово, би била наречена „промишлен шпионаж”, ако се беше случила стотина години по-късно. В нея е замесено името на дядо Георги, който едва ли е „дядо” в разгара на историята, но със сигурност е имал амбициозен характер и иновативен начин на мислене.
Георги отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.
Напоследък има възраждане на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. През 70-те години на миналия век моделиерите използват гайтани за украса на облеклата и особено в женските дрехи. Днес в ЕМО „Етър” се правят много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища.
Още нещо за гайтана!
Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”. Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае. Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.
Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна.
Гайтанът се използва най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.
Гайтан в женското облекло се използва в севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част.
За конкурса „Мартеници от гайтан”!
За първи път Етнографски музей на открито „Етър” обяви Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан”, в който могат да се включат деца и подрастващи до 18 години. 
Мартениците се преглеждат и селекционират от тричленно жури. В него влизат: председател - майстор на изделия от гайтан и двама музейни специалисти от ЕМО „Етър”. 
Критерии при журирането:
- Оригиналност на мартеницата.
- Сложност на орнаментиката.
- Прецизна работа с гайтана.
Начало на конкурса: 15 януари 2018 г.
Краен срок за приемане на мартениците: 15 февруари 2018 г.
Провеждане на творчески работилници: 15 януари – 15 февруари 2018 г.
Журиране 16 – 19 февруари 2018 г.
Благотворителен базар - 20 февруари – 5 март 2018 г.
Награждаване - 1 март 2018 г.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Памет

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня