Михал Михалев - Матето: „От първия секретар до ваксаджията - всички бяха фенове на отбора”

Препоръчана!
Mihail-Mihalev,-kogoto-zapalyankovtsite-s-obich-narichaha-Mateto
Михаил Михалев, когото запалянковците с обич наричаха Матето

Първият човек на Габрово Пенчо Карапенев бил такъв запалянко, че се появил на лагера в с. Ягода, за да провери лично добри ли са условията за подготовка. Ваксаджията Марио Каварадоси следвал автобуса на “Чардафон” със стария си “Симсон” чак до Плевен, а поп Богомил получил мъмрене от Дядо Владика, защото ударил камбаната, когато Габрово влиза в „А“ група

- Разправят още, че в онова десетилетие, след 1970 година, футболът бил на голяма почит. Хората излизали от работа в 17 часа и отивали на стадиона - без да има мач, да гледат тренировките и любимите си футболисти... А Вие, г-н Михалев, заради топката сте зарязали гимнастиката, макар да сте били шампион на а халки.
- Да, бил съм шампион на халки, окръжен. И гимнастиката впоследствие много ми е помагала във футбола – като повратливост, като позиция, да паднеш, да се изправиш навреме. Изобщо всеки спорт – какъвто и да е, помага за общото развитие на организма, на рефлексите и на всичко.
В детските си години ние спортувахме всичко - и баскетбол, и гимнастика, и футбол. Каквито водещи спортове имаше в града.
Аз съм роден съм в Трявна през 1946 година и до седми клас съм бил там. Детските ми години са в Трявна.
Но ние като деца не тренирахме. Събирахме се и играехме по 3-4 мача в годината с Дряново и Севлиево и това е.
От 7-ми клас се преместих в Габрово в техникума „Д-р Никола Василиади”. И първата година не смея да кажа, че играя футбол. Те бяха четвърти-пети курс, големи мъже, здрави, не смееш да кажеш. Аз съм само на 14 години. Като се наредях на опашката в стола, като ме хване някои от големите и ме завърти – отивах най-отзад. Голяма беше разликата.
В Трявна имаше един мач между Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура и нашия. Отидохме да наблюдаваме с баща ми и той като ги погледа, каза: „Ти защо не отидеш да се пробваш, те не са по-добри от тебе, нищо, че са големи”. Защото аз винаги съм бил дребен, и като малък. Но пак ме достраша, как да отида и да се представя.


Куриозното е, че стана всичко съвсем случайно. Играем на стадион „Априлов” футбол между паралелките, на сгурията. И изведнъж, както играем, тя не е официална среща, идва едно момче – аз го познавам, но той не, и ме пита: „Ти от кой техникум си”, отговарям: „От Механотехникума”. От „нашия техникум“ направо му казах, защото го видях в Трявна, че играе в отбора на Механотехникума. Попита ме за имената, записа си ги и на следващия мач ме извикаха.
Случайност. То рано или късно аз чувствах, че щях да пробия, но така стана, че ме откри едно момче, на което и името не зная. И така тръгнаха нещата.
- Силен отбор ли имаше Механотехникумът?
- Добър отбор имахме. Юношите бяха добър отбор.Тогава всички, които играеха в Механотехникума, играеха към „Чардафон”. А Текстилният техникум играеше към „Орловец”.

Цялото интервю с неуморния халф на "Чардафон-Орловец" Михаил Михалев - Матето - в брой 55 на "100 вести" - 25.03.2019 г.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня