Миехме си очите в Борущица и Паничарка, спомниха си изселниците от Топлеш

Миехме си очите в Борущица и П

Пресинформация

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Миехме,

ТОДОРКА МИРЧЕВА Кметски наместник на Зелено дърво В събота изселници от бившата Топлешка община, от която произлиза Кметско наместничество Зелено дърво, отбелязаха 50 години от задължителното изселване от родните им места – селата Тодорчета, Топлеш, Делиж

Поредната земляческа среща започна с отбелязването на 138-годишнината от гибелта на подвойводата Тотю Иванов Хаджидосев от четата на Цанко Дюстабанов. На гроба му в село Тодорчета, сред прохладната борова гора, свещеник Христо Червенски и служители от Българска православна църква отслужиха панихида за него и заупокойна молитва за починалите някогашни жители от Топлешка община.

На 1 май 1876 г. сформираната чета на войводата Цанко Дюстабанов с подвойвода Тотю Иванов Хаджидосев полага клетва на Равната нива край село Моровеците. За съжаление, днес това село не може да се нарече населено.

Днес специфичните каменни дувари, останали от някогашните домове, могат да служат за декор на исторически филм и за урок на настоящи и бъдещи политици. След полагането на клетвата при преполовяване на нощта към четниците се включили още трима въстаници от Моровеците и тръгнали за Ново село. Там преживяват погром и се връщат обратно в Габрово. Цанко Дюстабанов се укрива в село Бойновци, но е предаден, заловен и откаран на съд във Велико Търново с последващо решение да бъде обесен.

Подвойводата Тотю Иванов се укрива в района на местността Могилата на село Тодорчета.

След дни е заловен от турците и обезглавен. Отнасят главата му към Габрово за назидание на всички българи, които дръзват да се опълчат. Тодоренци погребват обезглавеното тяло на Тотю Иванов и до днес почитат неговата памет на гроба му.

Някога след панихидата мегданът на селото бил огласян от духовата музика на Априловската гимназия с диригент учителят Петър Чаракчиев. След 50 години организаторите - художникът Стефан Драголов с неговото семейство и част от някогашните жители, също се погрижиха за доброто протичане на земляческата среща. На трапеза край училището в село Тодорчета беше даден курбан за здраве. Всички, които дойдоха на срещата, чрез изготвените снимкови табла от художника Стефан Драголов си припомняха с тъга и умиление за годините, прекарани в тази долина на спокойствие и усилен трудов живот. Бяха пристигнали и изселници, които днес живеят в казанлъшките села Долно Сахране и Гъбарево, наследници на Цвятко Стоянов Лазаров – един тодоренец, доживял допреди две години 103 години и 10 месеца, благодарение на пословичната трудолюбивост и борбен дух.

Имаше туристи от квартал Бичкиня, които уважиха събитието и споделиха настроението на някогашните жители и техните наследници. Там беше и наследникът на опълченеца от Девета опълченска дружина Дянко Лазаров Мечкаров - 85-годишният генно-минен инженер Дянко Дянков, който е зареден с разкази за това как неговият дядо е взел решение да стане опълченец, за семейните реликви от руските воини, които днес са в габровския исторически музей.

През 1858 година се създава и училището в село Тодорчета. В него през периода 1954-1955 година учителства тодоренецът Иван Лалев Петков, който беше дошъл на тази среща на земляци.Иван Лалев е от рода Баеви, които имат заслуги в създаването на днешния Баев мост на центъра на град Габрово. Днес той пише спомени, разкази за известните хора, изселени от село Тодорчета, които предстои да издаде, а учителската професия са наследили негови племенници.

Някогашните жители от Топлешка община си припомняха и разказите на Кольо Рачев за престоя на дивизиона на генерал Михаил Скобелев в селото, за труда и грижите, които са имали. Затова, че понятията нравственост, етика и морал не са били чувани, но са изградили свои правила за съжителство в селската общност и те са се спазвали, а не са се натрапвали голословно.

Имали са страх от Бога и този страх е стопирал всякакви подсъзнателни намерения за посегателство към чуждото. „Бой се от Бога. Бог забавя, но не забравя сторения грях и наказва до девето коляно” - ето това е била ръководната максима, която предотвратявала кражбите в селата от Топлешка община.

Радваха се на благодатната природа и си спомниха за чистотата на реките Борущица и Паничарка. Не допускали там да се изхвърлят отпадъци, защото там си миели очите, напоявали животните и жените избелвали дрехите. Умеели да си пазят горите, сечели само есен и зима, защото през пролетта се получавало гниене и било пречка на естественото разрастване на дърветата.

На територията на някогашната Топлешка община са ставали много събития и случки за Първи път, които са част от голямата история на град Габрово.

Благодарение на будния балканджийски дух и здрава памет те все още не са в миналото. От най-младите наследници на някогашните изселници по тези земи зависи тяхното продължение.