Лена Енева: “Моята оценка за приватизацията е, че тя не доведе до резултата, който очакваше обществото”

- Г-жо Енева, как ще коментирате така станалите промени, от които днес сме недоволни?
- Първо да кажа, че ние приемаме промените като краeн резултат. И така трябва да бъде. Всяка една промяна може да бъде като идея в положителна посока, но да не доведе до очакваните резултати.
Аз съм много предпазлива в отговорите на този въпрос, защото еднозначните крайни оценки за случилото се през последните 25 години за мен не са верни.
Първо, защото не може всичко, което се случи, да бъде дефинирано само като добро или само като лошо. Може би, макар и доста поулегнали и поутихнали, страстите все още ги има. И в този смисъл не намирам, че историческата дистанция е достатъчна за обективна оценка.
- Като искахме промени, знаехме ли в какво точно да се изразяват те?
- Според мен знаехме какво не искаме, но не знаехме какво точно ще се случи в името на отричане на старото. Като цяло нямахме представа за процеса, за тежестта, която трябва да поемем в името на промените. За какъв период от време ще трябва да носим тази тежест? И в крайна сметка не знаехме и не познавахме стъпките, които правим, до какви точно резултати ще доведат.
В този смисъл, без да бягам от отговора на въпроса, ще кажа: „Има промени, които безусловно са позитивни. Има и такива, които безспорно доведоха до негативен резултат”.
Не мога да кажа, че действията, които са били вършени, са си поставяли цели, свързани с негативен резултат. В този смисъл, бидейки оптимист, ще приема, че повечето неща, които се случиха, доведоха до позитивни промени. По-малко са тези, които доведоха до негативни. Но това математическо броене не дава вярна представа за днешното ни състояние. За съжаление, сферите, в които има негативни промени, са изключително определящи за начина ни на живот. И може би това в голяма степен създава за голяма част от хората усещането за излъгана надежда.
- Кои сфери от живота имате предвид?
- Промените в икономиката, които пряко рефлектират върху социално-икономическия статус на хората, за състоянието на здравеопазването ни, образованието ни. Говоря не за онези отделни личности, които успяха да извлекат изгода за собствения си живот, а за онази огромна маса от хора, които не успяха да получат своя по-висок жизнен стандарт от тези промени в икономиката.
- Една голяма част от габровци искат да имаме стандарта на живот като в другите европейски държави, но със социалистическите похвати. Не е ли това също причина за несбъдване на очакванията ни от демократичните промени?
- Аз мисля, че въпросът, който ми поставяте, има голяма доза истина. Много пъти ние, които активно са занимаваме с обществени процеси, в неформални разговори се шегуваме, че пожелахме социалистическия начин на работа и на средата, в която живеем, но капиталистическите резултати от труда. Няма как тази колаборация на двете системи да роди искания от нас резултат.
- Спомням си в предишен разговор Вие казахте, че демокрацията в една държава се изразява в закони, които важат еднакво за всички. И дадохте пример с германците, които не са по-различни от нас, българите. Просто в тяхната Германия има закони и правила и който ги нарушава, плаща солени глоби за това. Защо това не се случи у нас? Целенасочено ли беше?
- Това, че не се случи, е безспорен факт. На въпроса дали е целенасочено историческа оценка ще се даде след доста години. Аз мисля, че в тези процеси участваха няколко типа хора, които предопределиха този резултат.
Участваха хора със сърце и душа, които желаеха позитивен краен резултат и положиха енергия и сили за това. Участваха и хора, които искайки позитивните промени, не знаеха как да го осъществят и не намериха верния път. И на фона на тези две групи – при първата имаше емоция, а при втората – незнания, имаше и трета група от хора, които използваха този процес, за да постигнат своето лично успяване на гърба на неуспешните процеси в обществото ни.
Далеч съм от мисълта, че отделни личности не бива да успяват повече от другите. Всички ние трябва да знаем, че този тип общество, към което тръгнахме, и това е видно в западните държави, успехът на обществото се дължи на успеха на отделния индивид. Но когато успелите индивиди са 10-20% (може би няма и толкова), няма как останалата, неуспяла част, да не даде облика на обществото ни.
- Коментирайте процесите на приватизация в Габрово като предпоставка за разрушената индустрия?
- От гледна точка на мащабите и обемите на икономическите субекти, които съществуваха на територията на Габровска област преди, и икономическите обекти и техните обеми, които съществуват сега, това е в полза на предишното устройство на икономиката.
Когато натрупаните блага в икономиката до 1989 година не се преобразуват и не преминават в икономически субекти, които да разпределят това благо отново в полза на цялото общество, а изчезват като икономически субекти или се преобразуват в благо за един, двама или няколко човека, трябва да се говори за неуспешна приватизация. Има фирми, които след своята приватизация стоят изключително стабилно на пазара. Модернизираха се и работят за конкурентни западни пазари, което никак не е лесно. Но преобладаваща част от икономическите субекти не можаха да преминат
през това разпятие и да предложат на обществото своята икономическа стабилност, за да може икономиката да бъде гръбнака на Габрово.
- Затова ли изведохте икономиката като сферата, в която промените са с негативен резултат?
- Да! За мен икономиката е моторът на обществено-икономическото и социално развитие. Неуспешната икономика е тази, която рефлектира върху невъзможността образованието да бъде такова, каквато трябва да бъде. Рефлектира върху градска среда, върху инфраструктура, здравеопазването и т. н., така че нещата са много свързани.
Резултатът от приватизацията е концентрираният израз на действията на тези три групи хора, за които говорихме. Първите, които съвсем емоциално със сърце и душа казаха: „Ние ще направим едно преминаване от обществената към частната собственост, за да може желанието и успеха на отделния индивид да движат цялата икономика”. Други, които влязоха със същите намерения, но не знаеха как да осъществят този процес, и третите, които влязоха, за да осребрят своето участие. И за съжаление, лошите примери не са един или два, включително и в нашия регион.
Така че моята оценка за приватизацията е, че тя не доведе до резултата, който очакваше обществото. Разбира се, въпросът кой как е успял да се облагодетелства от този процес продължава силно да вълнува.
И тук ми се ще да кажа, че много е важно в едни такива процеси да участват и подходящите хора. Тези, които се занимават с политически науки, може и да усетят в думите ми мисълта „кадрите решават всичко“, но аз дълбоко седя зад тази теза. Няма да си позволя да назова фирми, защото имаме почти 100% частна собственост в икономиката, аз нямам разрешението на техните мениджъри, но спазвайки правилата, ще кажа, че ние имахме общинска фирма, която произвеждаше изделия за бита, имаше много добри пазари и в Западна Европа, и на други континенти, но след приватизацията тя беше почти напълно ликвидирана.
Но имаше и друга фирма в областта на хранителната промишленост, която срещна моята съпротива като общински съветник при нейната приватизация. Но тя в момента успешно се развива и произвежда в почти същите обеми, както преди приватизацията, развива и магазинна мрежа, създава и налага нови изделия на пазара.
Аз много отдавна съм стигнала до извода, че освен добри закони и тяхното спазване, са необходими и подходящите хора, които да могат да реализират идеите, заложени в законодателството.
- Нека да продължим по темата защо редовият българин не спечели от приватизацията. Никой не може да промени мнението на голяма част от нас, че това не е бил един целенасочен процес.
- Има много причини обществено да е убедено в това и аз няма да се опитвам да го разубеждавам. Защото когато резултатите са такива, всякакви думи са излишни.
Но като човек, който професионално се е занимавал с материята, ще кажа, че тези, които регламентираха процесите, тези, които пишеха законодателството, не са създали модели, измислени в България. За съжаление, те бяха приложени така, че като резултат се оказаха в полза на една или друга група хора.
- Вероятно е така, но ние виждаме резултатите в другите държави. Виждаме ги и тук и разликите са неоспорими?
- Така е, защото тези, които пишеха правилата, освен досега посочените причини не отчетоха и фактора, че редовият български гражданин, дори тези с по няколко висши образования, с по няколко специализации, в началото на прехода нямаха пазарна култура и пазарно поведение в най-общия смисъл. Камо ли да имат компетенция от гледна точка на борсови пазари, акции, дялове, видове собствености и т. н. И тогава, когато един народ, който в голямата си маса няма такава култура, а по смисъла на закона му дават правото да участва в този процес, той е лесно манипулируем и лесно използваем в полза на определени хора. И това е голямото нещо, което се случи в България.
Аз съм виждала опашки от хора, чакащи, за да подпишат пълномощни срещу определена дребна сума, за да си дадат боновете на хора, които ги изкупуваха чрез упълномощаване. След което тези хора, които бяха упълномощени със стотици хиляди бонове, си купиха фабрики почти без пари. И те успяха далеч по-добре от други да придобият собствеността на България. Независимо че другите са имали образованието, квалификацията и амбицията да участват в приватизацията по нормалния законов начин.
Може би и това е една от причините за голямото изчезване на икономическите ни субекти, т. е. фабриките и заводите.
Нашите баби казваха, че когато нещо придобиеш не с труд и пот на челото, много лесно го губиш. Може би затова повечето от тези хора не успяха да съхранят икономиката, или нямаха желанието, или искаха бързо да осребрят участието си в приватизацията чрез препродажба и разпродажба на активи.
- Вие бяхте на отговорни позиции в местната власт през тези години. Каква е личната Ви отговорност за общинската приватизация? Казвате ли си: „Защо не се намесих или защо се намесих“?
- Разбира се, че има такива случаи. Аз мисля, че всеки човек с нормално мислене, с нормални морални ценности няма как да не е мислил, няма как да не е съжалявал. Затова отговорът ми е: „Да, казвала съм си! Много пъти”.
Да не пропусна да отбележа, че липсата на информация е също част от проблема на пълното затъмнение за това, се случи през годините с приватизацията. И това продължава да помага на тези, които са се възползвали.
- Какво имате предвид?
- И сега има хора, имайки вече пазарна грамотност, които ми звънят и ме питат къде да потърсят придобитата с бонове собственост, било от търговски дружества, било от приватизационни фондове. Те искат да знаят какво се случва с техните акции и дялове. Искам да кажа, че огласяването на тази информация е в правомощията на държавата. Преди няколко години имаше един мега скандал за изчезване на придобита собственост с бонове от държавния депозитар. Собственост, която години не е потърсена и след като някой е решил да я потърси, се установява, че липсва. Не знам какво се случи. Няма информация.
- За приватизацията на кои обекти чувствате лична отговорност?
- Като служител на Центъра за масова приватизация няма как да чувствам отговорност, защото процедурите бяха централизирани и всички действия се провеждаха в София. По места в страната само се събираха и предаваха офертите на хората. И в този смисъл нямаше пряко участие на служителите нито във вземането на решения, нито в тяхното реализиране.
По отношение на общинската приватизация, която е от изключителната компетенция на Общински съвет - Габрово, аз нося отговорност за всички приватизационни сделки, които са се случили в Габрово. Няма значение как съм гласувала в ОбС, това не е интересно за никого. Важното е, че с петдесет процента плюс един от гласовете на общинските съветници тези приватизационни сделки са се състояли. Дори и да си се противопоставил, фактът, че не си успял да убедиш другите, също те прави част от взетото решение.
Двадесет и пет години след промените трябва да пораснем и да разберем, че това, което ни се случва, е резултат от усилията на всички нас. И от усилията на тези, които са гласували „за”, и от усилията на тези, които са гласували „против”, и от липсата на усилия от тези, които са си мълчали.
Щом като общество в голямата си част сме гласували за нещо „за”, независимо в личен план кой как е гласувал, и резултатът от това взето решение е негативен, това означава, че ние като общество не сме пораснали да вземаме онези мъдри и ефективни решения, които да ни поведат напред.