Християнските традиции в Севлиево от Възраждането до наши дни Автор на материала ЕЛЕНА КОЛЕВА, НЕЗАВИСИМ КРАЕВЕД Фотограф ЕЛЕНА КОЛЕВА, НЕЗАВИСИМ КРАЕВЕД Дата на публикуване 11.06.2014 00:00:00 Дата на обновяване 11.06.2014 00:00:00 Брой прочитания : 1072 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Християнските традиции в Севли През 2014 г. се навършват 180 г. от построяване на новата църква „Свети пророк Илия”, която е действаща и се намира в центъра на Севлиево, до сградата на Общината и до Хаджистояновото училище. Запазени са документи, свързани с църковната дейност в Севлие Част от иконите на иконостаса са изрисувани от талантливия тревненски иконописец Захари Цанюв, а останалата част - от зографа Атанас Минчов. Изписването на храма е станало през 1840 г. от тревненския зограф Цаню Захариев и от самоковския зограф Станислав. В църквата са изложени за поклонение уникални големи и по-малки икони, които са единствени по рода си в цяла България. Преди няколко години църквата „Свети пророк Илия“ премина през реставрация и консервация, благодарение на които отново възвърна своя предишен блясък. Втората църква в Севлиево е „Света Троица” и е издигната през 1870 г. Наричат я „новата”. Този храм е дело на ненадминатия майстор-строител от Трявна уста Генчо Кънев. „Света Троица” е голяма, просторна и светла църква. Построена е с красиви симетрични пропорции, направени са прекрасни фрески в притвора. Освен като духовно средище, севлиевската църква „Света Троица“ се е превърнала във важно историческо място през 1876 г., след като в нейния двор са положени тленните останки на големите радетели за Свобода от Севлиево. Председателят на Севлиевския революционен комитет и ръководител на Априлското въстание в Севлиево Стефан Пешев и още шестима четници са заловени от заптиета и са изпратени в търновския затвор – Йонко Карагьозов, Иван Преснаков и Никола Дабев от Севлиево; отец Радион Михов, Павел Венков и Велчо Ночев от Ново село; Христо Филев от Кръвеник. Извънредният съд, председателстван от Али Шефик бей, осъжда тези седем герои на смърт чрез обесване, така както е осъдил бачо Киро Петров, обесен на 28 май 1876 г.; Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, поп Иван Гъбенски от Габрово, които увисват на бесилото на 15 юни 1876 г. в Търново; Тодор Кирков – подвойвода на Тревненската чета, обесен на 29 юни 1876 г. в Ловеч. Техните снимки са поставени заедно с изписаните им имена на една от стените в търновския затвор, днес музей. Осъдените на смърт от Севлиевския край са обесени в Севлиево на 25 юни и на 2 юли 1876 г. За родолюбивия Стефан Пешев (1854-1876) по случай 160 години от неговото рождение трябва да споменем още, че той е по-голям брат на Петър Пешев (1858-1931) - изтъкнат български политик. Освен с революционна дейност, 22-годишният севлиевски герой Стефан Пешев участва активно в културния и обществен живот на Севлиево. Той е председател на читалище „Росица“ от 1875 до 1876 година. По време на Руско-турската освободителна война в двора на храма намират вечен покой тленните останки на руски войници и офицери, загинали край Севлиево и Ловеч през 1877 г. През 90-те години на XIX век в двора на църквата „Света Троица“ руското правителство издига две гробници и един паметник. От директора на Историческия музей в Севлиево научаваме, че под северната гробница са погребани хорунджий Гурбанов и казаците Зенцов, Месякин и Аникин от 30-ти Донски казашки полк, загинали за освобождението на Севлиево и с. Кормянско. Под паметника с руски кръст е погребан поручик Митрофан Марков от 9-ти пехотен Староингерманландски полк, починал от тиф в Севлиево. Под южната гробница лежат костите на руски воини от 35-ти Брянски пехотен полк. Севлиевци се гордеят и с техните двама новомъченици, канонизирани през 2011 година. Преподобна мъченица Калистена Радкова е най-малката дъщеря на севлиевския чорбаджи Радко Минев Иванчев. Преподобна Калистена е родена през 1815 г. в Севлиево. Нейни по-големи братя са известните в града търговци Иванчо, хаджи Сава и Миню Радкови. На 16 февруари 1855 г. двамата братя Иванчо и хаджи Сава са убити от турски разбойници през нощта. В семейството имало още една сестра - Мария, родена през 1812 г. Мария била известна в Севлиево като изключителна красавица. Тя се омъжила за Николчо поп Недев – книжовник, но наскоро овдовяла. Омъжила се повторно за хаджи Ангел Иванов - Севлиевец – църковен певец и издател на псалтикии (б. а. през Възраждането този термин се използва за ръкописен или печатан църковен певчески сборник). Красивата Мария е баба на талантливата поетеса Мара Белчева, любимата муза на ненадминатия поет Пенчо Славейков. Приятелите на чорбаджи Радко Минев Иванчев - Петър Йончев Балджиев и Цочо Сомлев, основали манастир за своите дъщери в края на Ново село, затова чорбаджи Радко решил и той да замонаши младата Калистена. През 1835 г., на 20-годишна възраст Калистена постъпва в Новоселския девически манастир „Света Троица“. Първата игуменка била Сусана - дъщерята на Цочо Сомлев, приела монашество в Калоферския манастир. Наследила значително за времето състояние от своя богат баща, преподобна Калистена направила свое завещание през 1872 г., с което оставила на Градската църковна община сумата от 10 000 златни гроша, а на Девическото училище - 4 000 златни гроша. В манастира „Света троица“ се намирали още младата монахиня Серафима Петрова Йончева, родена през 1831 г., изпратена за послушница на 12-годишна възраст и после замонашена. За духовен наставник на младите монахини бил избран йеромонах Никифор от Света гора, Атон. През 1837 г. йеромонах Никифор съставил манастирски устав, научаваме от житието на преподобна Калистена. През 1850 г. в манастира била оставена за послушница племенницата на преподобна Калистена – Елена, дъщеря на брат й хаджи Сава Радков, която приема духовното име Евтимия. Новоселският манастир „Света Троица“ се издържал от имотите и паричните дарения, направени от родителите на монахините. На 9 май 1876 г. по време на Априлското въстание преподобна Калистена е зверски посечена от башибозуци в църквата на манастира, заедно с игуменката Сусана, двама свещеници и още 6 монахини. Турците запалили манастира и техните мъртви тела (мощи) изгорели в пламъците. През април 2011 г. преподобна Калистена е канонизирана за мъченица за Христовата вяра, заедно с останалите жертви от Ново село (днес квартал на гр. Априлци). На 9 май Българската православна църква почита паметта на невинните жертви, известни като Новоселските мъченици, а на 17 май от 2011 г. почитаме паметта на Баташките мъченици. Вторият новомъченик от Севлиево е свещеникът Георги Христов Нанков - Дългодрейски. Отец Георги е роден през 1841 г. в махалата Дългодреите, днес с. Столът, Севлиевско. Отец Георги произхожда от заможно и известно семейство. Бащата Христо Нанков бил уважаван от неговите съселяни, затова бил избран за кмет. Приходите на семейството идвали от един хан с бакалница в Дългодреите и гостилница на пътя за Граднишкия боаз. Христо Нанков имал четирима сина, а отец Георги бил най-малкият. През 1867 г. Георги Христов Нанков се оженил за Мария - сестра на Никола Дабев, учител в Севлиево. За свещеник Георги Христов Нанков е ръкоположен на 10 март 1868 г. в Арбанаси от търновския владика, гърка Григорий (б. а. Българската екзархия е призната от султана едва през 1870 г. след продължителните усилия на борците за черковна независимост като хаджи Николи от Търново, Р. С. Славейков, Георгаки Чалоглу и други). Отец Георги първоначално служил в църквата „Свети пророк Илия“ в Севлиево. След като храмът „Света Троица“ е осветен през 1870 г., отец Георги поел църковните служби в нея. Отец Георги останал вдовец млад и се наложило сам да се грижи за малката Стефанка, родена през 1870 г. По душа и по дух отец Георги бил непримирим, свободолюбив и родолюбив. Затова се включил в Севлиевския революционен комитет, основан от Васил Левски. След обесването на Левски революционната дейност в Севлиево затихва, но през 1875 година отново е възобновена по инициатива на отец Георги. Членовете на Севлиевския революционен комитет полагат клетва в дома на братята Бояджиеви, заклети от отец Георги. Когато Априлското въстание избухнало, отец Георги бил на гости за Гергьовден в родното село. Веднага се включил да помага на севлиевските четници като ги снабдявал с дрехи и хляб, изработени и изпечени от новоселските монахини. Отец Георги скрил своите майка и дъщеря в манастира „Света Троица“. Когато манастирът бил нападнат от башибозука на 9 май 1876 г., отец Георги смело се сражавал и безстрашно стрелял с неговия револвер. Първо е разстрелян, а след това тялото му било насечено на парчета. Братя Гъбенски са написали: „В него време в манастиря се случил поп Георги с майка си и дъщеря си – 6-годишно момиче. Той не можал да се стърпи и, макар калугерките да не му позволявали, отишъл на северозападния ъгъл на манастирския дувар, па гръмнал върху турците. Тогава турците захванали да гърмят и върху манастиря. Куршумите от турските пушки взели да влизат през прозорците и вратата на храма, та пет калугерки паднали убити: игуменката, друга Сосана, Ефросиния, Христина и Калистена. В храма се били скрили и двама мъже - Йосиф поп Радев (сестрин син на игуменката) и някой си Вълко от Млечево, който месел просфорите. Турците като видели, че от манастира не излизат повече гърмежи, почнали да навлизат. Един куршум ударил поп Георгиевата дъщеря в устата и поп Георги разгневен излязъл срещу турците и започнал да се кара: - Какво искате от шестгодишното дете? Не ви е срам, поганци безчеловечни! Ала докато се нагълчал в яда си, попът бил съсечен от няколко турци. Турците отвлекли две млади калугерки за робини. Но Гавазът – турчин от с. Градница – извадил от ноктите на грабителите двете калугерки и ги предал на поп Петка Нанков от колибите Баира. Попът едвам ги укрил, защото грабители се научили де се криели и ходили да ги търсят“. Втора част - в следващия брой на „Християни“ Духовна гордост за Севлиево е и йеромонах Пахомий Рилски. Йеромонах Пахомий Рилски е роден през 1830 г. в Севлиево със светското име Цвятко Димов. Цвятко Димов – йеромонах Пахомий Рилски Йеромонах Пахомий първоначално учи в Рилския метох в Севлиево, след което става монах в Рилския манастир. Там, в периода от 1844 до 1846 г. се обучава при Неофит Рилски (първият учител в школото на Васил Априлов). От 1850 г. йеромонах Пахомий Рилски е назначен за таксидиот (бел.а. монах, който събира наеми, ренти и други приходи за манастир от имоти, разположени на различни места в страната или в чужбина, а също така търси нови дарители и извършва мисионерско-просветна дейност) на Рилския манастир в Берковица, Севлиево и Струмица. През 1861 г. йеромонах Пахомий е избран за представител от Търновска епархия да участва в църковния събор в Цариград. През 1862 г. Цариградската патриаршия изпраща йеромонах Пахомий Рилски да проповядва и да противодейства на Униатското движение в Малко Търново, защото бил начетен и имал отлични ораторски способности. В Малко Търново животът на йеромонах Пахомий Рилски търпи сериозни обрати. Първо е обвинен в кражба на църковна утвар от храма, в който проповядвал. Йеромонах Пахомий е нарочен за враг на православието. Това налага духовникът да избяга в Одрин през 1863 г., където приема унията и след това се прибира в Малко Търново, но този път като униатски духовник. През 1864 г. йеромонах Пахомий е затворен в Одринския затвор, защото е обвинен в кражба и защото бил прелъстил една ханъма. За тези провинения йеромонах Пахомий трябвало да бъде наказан със смърт – обесен или да му отсекат главата. Той предпочел да избегне наказанието и затова през 1865 г. приема исляма. Габровските мъченици Свети Онуфрий Габровски и Свети Лазар Дебелдялски, когато били поставени при аналогични обстоятелства, отказали да приемат исляма и били екзекутирани, но не трябва да бързаме и да съдим постъпката на йеромонах Пахомий, защото той продължил да развива активна църковна и революционна дейност. Независимо, че външно е приел исляма, вътрешно йеромонах Пахомий останал православен християнин. Затова избягал в Одеса през 1867 г., където отново приел православието. През 1870 г. йеромонах Пахомий напуснал Одеса и се установил в Солун. Българската екзархия го изпраща обратно в Севлиево, където се замонашва за втори път. Първо служи в Батошевския манастир, а след това за втори път отива в Рилския манастир. През 1873 г. служи в Драмско, в Серско и в Неврокопско. Проявява се като пламенен оратор и пропагандатор на българската кауза. Делата на йеромонах Пахомий Рилски са Богоугодни, но не се нравят на османските власти и на патриаршеското духовенство. Отново е подложен на обвинения – че е бунтовник против държавата и започват нови преследвания от властите. Това налага да пътува с цивилно облекло и с променена външност под псевдонима Дядо Цвятко. Йеромонах Пахомий участва в Априлското въстание през 1876 г. Заловен е и е изпратен на заточение чак в Бейрут. След Освобождението на България йеромонах Пахомий се прибира в България и се завръща в Рилския манастир. Взема участие в Кресненско-Разложкото въстание (през 1878–1879 г. срещу османската власт, против решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразуваното Българско княжество). Той е сред организаторите на въстанието в района на Разлог. След края на въстанието йеромонах Пахомий Рилски се завръща в Севлиево и се установява в Батошевския манастир. Там остава до края на земните си дни, когато през 1894 г. предава Богу дух. Всички уникални археологически находки и исторически артефекти от Севлиево и севлиевския регион се съхраняват и са експонирани в Хаджистояновото училище, което през 2014 г. навършва 170 години. Уникални експонати могат да бъдат видени в Хаджистояновото училище - лични вещи на изявените исторически личности, личното оръжие на революционери и войници, снимки, документи, грамоти и медали на героите от въстанията и от Балканската война, икони и находки от крепостта Хоталич. Хаджистояновото училище е построено през 1844 г. за училищна сграда, която е на 2 етажа – просторна за онези отминали години и може да побере всички желаещи да се учат деца от Севлиево и региона. Средствата за училището са дарени изцяло от хаджи Стоян Николов - богат търговец и градски първенец, който през 1825 г. е дал средства за построяване на килийно училище. Хаджистояновото училище е издигнато в дворното място на щедрия дарител, който предоставил 60 000 златни гроша. Строежът започнал през 1842 г., а през 1844 г. голямата, просторна и представителна сграда е завършена. След Габровското училище на Васил Априлов от 1835 г., Хаджистояновото е едно от първите в България, отворило врати само 9 години след габровското. Хаджистояновото училище, днес сградата на Исторически музей – Севлиево Сн: Личен архив на автора Прозорливият и буден хаджи Стоян довел младия Петко Р. Славейков за преподавател на севлиевските ученици. Обучението е извършвано по модерната взаимоучителна метода – по-будните и напреднали ученици помагали на преподавателя като обучавали останалите. Учениците изучавали българска граматика, българска и свещена история, Закон Божи, аритметика, география, пеене, гимнастика и други предмети. В края на годината полагали задължителен годишен публичен изпит. Хаджистояновото училище функционира като учебно заведение до средата на ХХ век, след което е превърнато в музей. До музея е издигнат бюст-паметник на родолюбивия хаджи Стоян Николов, който държи в ръце макет на сградата на построеното от него училище. Бюст-паметникът на хаджи Стоян Николов, който държи в ръце построеното от него школо Сн: Личен архив на автора Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара