Геньо Генев: “Ботьо Бараков не беше човек, беше светец”

За родения на 27 ноември 1914 г. в село Източник Почетен гражданин на Габрово днес се изричат само суперлативи - щедър меценат, колекционер на картини, скулптури и редки книги, родолюбец и дарител, богат с пари, богат с идеи, богат с човещина...
Вчера сутринта в селското гробище на Източник някой беше поставил бели хризантеми и забитата пред паметната плоча на Бараков бяла свещ изглеждаше току-що запалена. Не се знае кой. Селото е почти пусто, магазинерката на Борики казва, че само един човек идвал от Източник, и то за цигари. Паметниците на баща му Пенчо Бараков и майка му Тота Баракова са доста прилични като за селско гробище с къпинясал плет. Няма ги скулптурните фигури, които Ботьо Бараков беше поставил на семейния гроб. В Попрази, така е старото име на Източник, като че ли няма кой да помни мецената. Освен Геньо Генев - емблематичния за танцовото изкуство хореограф. Вчера сутринта Генев много мислил и искал да отиде на гроба да види в какво е състояние, но работа в Казанлък с тамошен клуб за народни танци го възпряла. От съвпадението, че и двамата сме вървяли към Източник, се роди следният разговор за човека Ботьо Бараков.

- Г-н Генев, били сте приятели с големия български меценат Ботьо Бараков. Повече от 10 години сте общували почти всеки ден. Бихте ли споделили за какво говорехте, какъв човек беше г-н Бараков?

- Той не беше човек, беше светец. Съжалявам, че нямах техника тогава да запиша разказа му как са го топили до кръста в ледена вода, за да няма поколение. Той затова не се е женил, защото са го осакатили. Аз много се вълнувам от този спомен. Ботьо Бараков е съден по процеса на Трайчо Костов - пет години затвор. Лежи в София, в Плевен, накрая в Белене, където са ставали тези издевателства с ледената вода. Това е било практика, не се е случвало само с него. От тези издевателства единият му крак беше изсъхнал, увиваше го в бинтове. После го оневиняват. Показвал ми е документа, с който го реабилитират.
Що за човек! Той не говореше лошо за враговете си. По-късно разбрах, че е дъновист, последовател на Петър Дънов.
След като става един от най-богатите хора в България - с бума на анилиновите бои с дни и часове се развиваше икономиката на България. Говоря за преди 1944 година. Него не са го интересували парите. Ще не ще, става един от най-богатите. Имал е акции, мисля, в „Орел“. Но забогатява най-вече от търговия, не от производство.
- Имаше ли роднини, близки хора? Или живееше самотен?
- В Габрово имаше братовчеди. Бараков казваше, че най-големите врагове на човек са собствените му роднини. Последните си пари завеща (анонимно) на едно сиропиталище. Щяхме да правим среща, за да дари тези пари на читалището в Източник, но не се получи. Тук, в читалището, бившето старо училище, трябваше да е галерията. Георги Кочев, директор на оръжейното предприятие на Бичкинята, купи сградата на читалището. Сега продавам моя имот в Източник и много съжалявам, че ще се разделя с Кочев. Млад и съпричастен човек, който е готов да разкажем за делото на Ботьо Бараков.
Аз лично имам скулптури, документи, квитанции, фактури на Ботьо Бараков, които доказват, че е поддържал години наред Софийски струнен оркестър. Имам 10-15 лични писма от него до мен, от които ясно личи, че една от причините да се върне в Източник съм аз. Наистина съжалявам, че не съм записвал какво говорим. То бяха разкази! След като Кочев купи старото училище-читалище, искахме да продължим идеята на Ботьо Бараков сградата да се превърне в художествена галерия. В двора на читалището имаше паметник на загиналите във войните 1912-1918 г. Ние го преместихме, да могат да го виждат хората. Кочев искаше да отдели място, да има музейна сбирка за Бараков.
- Кой наследи къщата на Бараков след смъртта му? Тя е в доста окаяно състояние.
- Купи я племенникът му Пламен Бараков от София, непряк наследник. Той също искаше да стегне къщата за живеене, да отдели една стаичка за музейна сбирка, да остане нещо от Ботьо Бараков. Всъщност тримата може да направим нещо - аз, Кочев и Пламен.
- На гробовете на Баракови имаше скулптури, сега ги няма. Знаете ли нещо?
- Бюстовете на майка му и баща му са прибрани, за да не изчезнат. Двамата със Симеон Абанос, тогава директор на ХГ „Христо Цокев“, ходихме при Бараков да му кажем да ги дари на галерията, за да не ги ограбят.
Беше още жив и го окрадоха. В двора на читалището беше оставил около 20 скулптури - бронзови, и ги откраднаха. Имаше скулптура на първия му учител и около нея направи цяла галерия.
Имаше и картини. Нещата бяха в един дюкян и спяха заедно с едно циганско семейство. Представяте ли си творби, които Бараков е купувал от студенти, на които пък е плащал образованието в Академията. Работех в Окръжния съвет за култура, посъветвах се с тогавашния ръководител Евтим Димитров и направихме комисия. И скулпторът Митьо Солаков беше в нея, и Абанос. Тази комисия се сформира, още бронзовите скулптори не бяха откраднати. Зароди се идеята за галерия, за ремонт на читалището, изкарахме планове. Когато комисията видя бронзовите неща на Бараков, остана шашната. Аз им казвам на творците от Габрово - 5-6 човека: „Я елате в дюкянчето в центъра на селото“. И като разровиха и видяха картините – мале! Картините сега трябва да са в галерията.
- Ако сега видите бронзова фигура или картина, ще познаете ли, че е собственост на Ботьо Бараков?
- Не бих познал нито скулптурите, нито картините. Аз тогава много ходех – Франция, Швейцария - беше около 1980 година...
Спомням си, Бараков ми каза, че е продал крепостта Урвич за 33000 лева. Той продаде крепостта Урвич за 33 000! Сега някой там прави страхотии. На безценица я дал. 1000 лева бяха 1 лев. А защо я купува? Не знам точно... Там няма вода, ток, но на него нищо не му трябваше. Той живееше с две ябълки дивачки. Така е преценил, че е нещо и купува крепостта. И когато го набеждават за незаконно забогатяване, когато се връща реабилитиран, крепостта вече е ограбена. Когато се връща от затвора, Урвич е още по-съсипа. Тия картини, които донесе в Източник, явно някъде са спасени. Как живееше на село! Само сухи плодове, цял ден някъде се пече. Ама като го угадиха от Габрово, започнаха да се навъртат около него за пари.
- Пак Ви връщам на ужасния спомен за ледената вода, но някога сте говорили и като мъже. Нямал ли е любима, скъпа жена...
- Много страшно е това да измръзнеш в ледена вода. В Белене... Имал е близка жена и жени са го търсели. С болка го разправяше. Много деликатен човек. Когато се разболееше, не искаше лекар. „Дошло ми е времето - казваше, - тъкмо ще освободя моята пенсия за някой друг.“
Уредихме му Социален патронаж, той не искаше помощ, такъв беше. Защото ако му дадеш една шепа, той искаше да ти върне две. Накрая го намери една комшийка. Умря с достойнство. Нея я няма сега в Източник, и тя си продаде къщата.
- Какво ще правите с документите на Ботьо Бараков, надали ще останат в мазата Ви?
- Тези документи... ще се съветвам с Георги Кочев. Аз съм говорил вече с Архива. Оказва се, че ми е трудно да ги разчета, има избледнели места, трябва да се реставрират.
Има много квитанции за военния клуб. Много е дарявал за този военен клуб в София – за превози, за пиано, за събития. Трябва Архива да ми помогне, за специалисти е работа. Все казваше, че не ще да вижда рода си. И най-пряката му роднина от Габрово дойде с един камион след смъртта му и взе всичко. Така че не бива да се казва, че някой е ограбил къщата тотална. Човек няма по-големи врагове от собствените си роднини.
- Последният разговор с Бараков, който си спомняте...
- Последната му идея беше да се направи една колона в края на селото. Колона, която да удостовери нещо. Не си спомням какво. Имаше идея за Дворец на изкуствата. Той е отбелязал с големи камъни и плочи мястото – те и сега стоят в гората на село Източник, в местността Лясков дял.
- Четеше ли книги?
- Непрекъснато четеше. Много и всякакви книги, всичко, беше пълно с книги. Накрая носеше книга по книга в читалището. Ама дойде промяната. Смениха Съвета за култура, смениха Евтим Димитров. Бараков имаше пари да построим читалището и да го превърне в галерия. Съветът за култура беше готов да помогне. Но нещо ще стане. Аз сега съм само хореограф. Живея 83 години. Идвам от Казанлък, където работя с местен клуб от лекари, юристи, които искат да танцуват. И аз не спирам. Такъв ми е генът. До седмо коляно родът ми е от Източник. Дядо Добри, дядо Станчо, дядо Геньо, Стефан... 7 поколения мъже.