Духът на Дянко Колев насели с изложба Художествената галерия

Според тях Дянко винаги е искал да направи такава изложба със събрани картини от различни периоди на творчеството  си и би се радвал заради нея.

„Двете думи – дух и материя, винаги са присъствали в творчеството на баща ми като теми, като заглавия на картини и изложби. Когато вече материята не съществува, затова аз я изключвам, бих нарекъл тази изложба „Дух“ – каза при откриването на експозицията синът на художника Антон Колев, който живее и работи като архитект и художник в Германия.  И наистина духът на Дянко Колев – изящен и съвършен с перфектните изчистени до стилизиране пейзажи, портрети, абстрактни форми и инсталации, се разгърна пред близки и приятели, пред колеги и просто почитатели на таланта му.  „Двете думи дух и материя хем са едно, хем са много контрастни като плюс и минус“ - каза още Антон Колев и сравни по контраст различните етапи от творчеството на баща си. Той го раздели на четири периода в хронологията на времето. Първият – повлиян от академичната рисунка с монохромни портрети, в които много тънко е хванато моментното усещане на модела или житейските ситуации. Вторият – съвсем различен от първия, защото е разрушена двумерността на платното в картини, приличащи по-скоро на скулптури и барелефи, които излизат от рамките в пространството със своите сенки и се питаш на кого е сянката – на духа или на материята. Съвсем различен като философия и техника е третият период в творчеството на художника – природни картини с колорита на сухия пастел – една от любимите техники на Дянко. 

„Той винаги искаше да стигне такъв синтез, че да нарисува пейзаж с една линия“ - сподели синът му Антон, а от творбите в изложбата се вижда, че е успял да го стори и то много добре – чрез синтеза между пространство и цвят и е постигнал в живописта нещо като в японското хайку. Именно синтез е понятието, с което Антон Колев определи четвъртия – последен етап от творчеството на баща си, в който присъстват части от първите три етапа, но формата при тях вече е сведена до символ. 

Особено впечатляващи са например портретите, рисувани с пастел, които Антон Колев нарече портрети на душата на рисувания  човека.

„В пастелите той стига почти върха, особено в стилизирания пейзаж, в състоянието на природата и то с техника – сух пастел, която много трудно се овладява. Портретите му са толкова добри, че не ми стигат думи, за да ги коментирам – оценява неговият колега и приятел Иван Христов-Грога, чийто изящен портрет на душата беше направен преди няколко месеца от Дянко. - Болшинството от портретите му са нещо толкова различно, което не е правено в Габрово, а може би и в България. Не съм изкуствовед, но специално цветовете, светлината и сянката в пейзажа при него са овладени до безкрайност. Говорили сме с него и много съм се чудил кога намира време да рисува, след като беше толкова зает като директор на Художественото училище. Той е художник с голямо Х, няма какво да говорим.“

Изложбата представя много добре цялостното творчество на Дянко Колев – вечно търсещ творец и душа, и няма как картините му да не въздействат на всеки зрител.