Доц. Венков: “Университетът не трябва да се принизява, а да се развиват нови специалности”

 

С интерес към техниката

„Още от Първа прогимназия „Радион Умников“ с моите приятели Николай Колев, Васил Ямантиев, Иван Пройнов бяхме дясната ръка на учителката ни по химия Тотка Ботева. Постоянно нещо човъркахме. Не ни беше страх от електрическия ток. Естествено продължих учение в Механотехникума. Техничарска бе работата ми и в казармата. Бях старши оператор на радар. След като завърших висше образование, постъпих на работа като главен енергетик в завод „Коста Стоев“ (1965-1970). През 1968 г. бях поканен от доц. Борис Митов (негов дипломант и кръжочник като студент) за хоноруван асистент в първата катедра на ВОТЗИ (Висшия общотехнически задочен институт) - Габрово - „Теоретична, измервателна и обща електротехника“ (ТИОЕ). Доц. Борис Митов бе човек с много висока култура и голямо чувство за хумор. Баща му е бил представител на „Телефункен“ в България. Имаше две инженерства – машинно, завършено в Германия, и електро - в Англия. Обучил плеяда инженери, автор на учебници. 

В академична среда

След конкурс постъпих като асистент във ВОЗИ (1970 г.). Ректор беше проф. Венцислав Маджирски (от ВМЕИ-София), а ръководител на катедра ТИОЕ бе доц. Димчо Цветков. Колеги ми бяха Георги Трендафилов, Иван Стоев. Постепенно се пристъпи към оформянето на лаборатория към катедрата в новата сграда на Механотехникума (строена за Математическа гимназия). Преди това задочните студенти ходеха на упражнения във ВМЕИ - София. За оборудване на лабораторията по електротехнически материали много помогнаха Общината, някои студенти-задочници на ръководни постове в габровските заводи, които осигуриха безвъзмездни дарения, а също бе закупена апаратура от страни от социалистическия лагер. Габровската лаборатория бе на нивото на софийската.

През 1971 г., след като доц. Димчо Цветков напусна института, още млад асистент, получих задача да започна да чета лекции по „Обща електротехника“. Натоварването бе голямо. Лабораторията по специалността бе една. Тогава студентите задочници имаха занятия в неделя до обяд. Преподавателите имахме рекорд - 14 часа занятия, от които 6 часа  лекции и 8 часа упражнения. Като габровци знаехме, че трябва да поддържаме института, който беше в конкуренция. От 29 септември 1972 г. ВОТЗИ - Габрово  с указ на Държавния съвет бе обявен за Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ). Габровският институт вече бе със самостоятелен прием и подготовка на инженерно-технически кадри, а Габрово - университетски център.

Катедра ТИОЕ се раздели на две. Нашата остана „Теоретична, измервателна и обща електротехника“ и другата - „Електрически машини“. После се появи и трета - „Промишлена електроника“, която впоследствие се разрои на други катедри.

Тогава от задочниците имаше и много бременни студентки. Веднъж в час една студентка от Сливен внезапно се хвана за корема. Прибледня, сви се... Веднага изтичах до „Бърза помощ“, която бе в съседство (Консултативна поликлиника). Дойдоха бързо. След три часа ми звънят: „Ало, старши асистент Георги Венков. Честито, имате момче!“... Скоро дойде съпругът да почерпи.

Имаше и други куриози. Тогава преподавателите от София идваха с влака „Шипка“. Вземаха ги с кола от Казанлък. Веднъж пътувах с този влак. На гара Казанлък една мотриса се изравнява с нашия спрял влак. Аз съм на прозореца. Машинистът на мотрисата ми маха и се провиква: „Ще имаме ли изпит?“

Нашите студенти излизаха инженери с техническа практика

През 1973 г. отидох на тримесечна специализация в Киевския политехнически институт. Работната ми тема бе „Нискочестотни магнитодиелектрици“. Там работих с техни специалисти. Успях да събера необходимия материал от Харковския авиационен институт. В Габрово с мен работиха 15 души дипломанти, предимно от задочно обучение. Беше обичайно студентите да се включват в такива научни разработки. Тогава имаше и осигурени средства, с които можеше да се закупува апаратура. Съвместни контакти (договори) имаше с Министерството на енергетиката, ТЕЦ - Варна и др. Нашите студенти излизаха инженери с техническа практика.

За съжаление днес и от техникумите, и от техническите университети излизат хора почти без никаква техническа подготовка.

Когато бях ученик, обучението в техникума бе почти при казармен режим. Голяма част от преподавателите бяха работили в Германия и налагаха строга дисциплина - инж. Стефан Петков (Ланг шефа) ни преподаваше по механика и съпромат. Не пишеха бележки даром, но не оставяха ученик, без да му помогнат, ако трябваше.

Ето значението на началното и средно образование, които са базисни. За съжаление, в университета започнаха да идват студенти с все по-ниска степен на образованост и култура. Началните лекции бяха общи. Предупреждавах студентите: „Това е увертюрата на това, което ще изучавате - Теоретична, измервателна и обща електротехника. По-късно бе Основи на електротехниката и електроенергетиката (ОЕЕ). Впоследствие бе орязан силно хорариумът на основните предмети (физика, химия.)

Отговорник на студентския хор

През 80-те години освен изявени спортни отбори институтът имаше и смесен студентски хор (60 души), който зае второ място на национален студентски преглед на художествената самодейност в Габрово, след състава на Националната стопанска академия в Свищов. В журито бяха Борис Карадимчев, Михаил Белчев. Първи диригент бе Димитър Влахов, после - известният габровски музикант и композитор Христо Питев. Аз участвах в партията на басите. Преди това бях пял осем години - до 1973 г., в смесения хор на читалище „Априлов-Палаузов“, с диригент Христо Питев. За съжаление, хорът на студентите при ВМЕИ - Габрово просъществува малко време, около една година, а имаше певци с много добри гласове. Студентите бяха от постоянната аудитория на театъра. 

Творчески контакти с предприятия

Те бяха свързани с промишлеността и енергетиката. Нашата катедра „Основи на електротехниката и електроенергетиката“ (ОЕЕ), начело с проф. Генов, имаше енергетична насоченост и контакти предимно със софийски предприятия и от страната. Редом с Министерство на енергетиката и с открит рудник „Кремиковци“, Меднообогатителен комбинат „Мартиново“ - Чипровци, ТЕЦ - Варна, ТЕЦ - Девня и др. По този начин влизаха редица новости. Бе пуснат далекопроводът със 750 киловолта от Западна Украйна, който идваше до подстанция Добрич.

Развитие като 

университетски човек

В пътя ми на учен и преподавател за 42 години имах много ползотворно сътрудничество с двама мои преподаватели още от студентските години - доц. Борис Митов и проф. Димитър Александров Димитров (Чорни), министър на просветата в кабинета на Иван Костов. Той чете за кратко време лекции по „Електрически машини“ в Габрово. Когато готвех дисертацията си, имах повече контакти с него в София. Рецензенти на дисертацията ми за доцент бяха проф. д-р Людмил Генов и доц. Боян Илиев от София. Особено ползотворен бе контактът с проф. Разум Андрейчин (1911-1997), ръководител на катедра „Физика“ във ВМЕИ - Габрово. Той бе дошъл от София (зам.-директор на Института на твърдото тяло при БАН) в Габрово по покана на ректора доц. Ганчо Узунов през 1972 г. Неговият баща е известният изследовател на миналото на Габрово, учителят Еким Андрейчин, пръв сътрудник на историографа д-р Петър Цончев през 20-те години на миналия век. Проф. Разум Андрейчин е автор на повече от 350 научни трудове и публикации, на 12 учебника. Турист, много приятен човек. Като млад специалист предимно го слушах, защото имаше какво да науча от него. Асистенти му бяха Стефан Арменски и Лазар Цифудин, по-късно доценти. В съвремието една аудитория на ТУ - Габрово носи неговото име.

Времето в университета ми помогна да доразвия познанията си още от началните години, когато атмосферата бе много академина, да се чувствам по-млад сред млади хора. Като габровец изключително много държа на университета, на репутацията му, на възможностите, които не са използвани от почти загиналата габровска промишленост. 

Фирмите, които са в партньорство с Технически университет - Габрово, привличат стажанти-студенти, които влизат адаптирани в техните условия, реализират се добре и добре развиват собствени фирми.                                                                                                                                           * * *                                                                                                                    

Както казва Самуел Клеманс (Марк Твен): „Най-сериозното нещо в моя живот, това бе хуморът“. Бих добавил и нещо от българския фолклор - „От държава и баща се взема. От държавата не личи, а бащата мълчи“.

Университетът трябва да бъде запазен за Габрово по завета на възрожденските благодетели Васил Априлов и д-р Никола Василиади. Да не се принизява, а да се развият нови специалности. Цяло Габрово трябва да съдейства, като не забравяме стопанския ефект от висшето училище. Както старите фабриканти тръгват от работилничката вкъщи, постепенно са трупали, трупали, като повечето от тях не са забравили откъде са започнали.