Доц. Скопалик: „Животът ми в университета премина в компанията на науката, техниката и педагогиката”

Годините на първата половина на седмото десетилетие развиват и завършват процеса на съзряване и укрепване на института, на утвърждаването му като висше училище в системата на техническото образование в страната. В основата му е научно-преподавателският потенциал. Значителна част от асистентите работят върху дисертационни теми. Един от тях е инж. Евгений Скопалик. 

Престоят 

ми в Прага

„Априловската гимназия ни даде добра образователна основа с широк спектър за успешно продължение на обучението. Имах нагласа както за ВМЕИ - София, специалност Радио и телевизия, така и за Архитектура. Навремето баща ми д-р  Людовик Скопалик, който рисуваше много хубаво, отишъл да следва в Италия Архитектура. Понеже финансовото му състояние не позволило, записал Ветеринарна медицина. Знаех, че ще му бъде драго да стана архитект. Силно бе и желанието ми да следвам в Пражката политехника Автоматика и телемеханика, възможност да опозная страната на моите прадеди по бащина линия. Най-напред ми съобщиха резултата за ВМЕИ, после за Архитектура от ИСИ, където родителите ме записали, докато бях войник. По-късно заминах за Прага, където учих на собствени разноски. През 1966 г. бях дипломиран инженер на Политехниката в Прага със специалност Управляваща и измервателна техника, направление Техническа кибернетика. По разпределение и с мнение на декана на електрофакултета проф. Зденек Котек започнах работа в Заводите за промишлена автоматика (ZPA Nulse) в Прага. Обектитите й бяха в цяла Чехословакия. Няма да забравя пускането на автоматиката на големия стъкларски завод в град Немшова (Моравия), на подобен обект в Химическите заводи в гр. Хеза Залужи (Западна Чехия), автоматиката за пуск и контрол на огромните компресори за битов газ в Мехолупи, предградие на чешката столица.

Престоят ми в Прага прекъсна по събитията през 1968 г. Това лято баща ми бе организирал екскурзия на семейството в чужбина. Връщането ми обратно се оказа невъзможно.

На кръстопът

в Габрово

Проявих интерес към ВОЗИ (Висшия общотехнически задочен институт) – Габрово, но трябваше да се изчака обявяване на конкурси. Постъпих на работа в Базата по телферостроене (БТРТ) в кв. Дядо Дянко като конструктор. Бях в групата електроинженери на Й. Георгиев под ръководството на инж. Карабаджаков. С инж. Стефан Деевски трябваше да поемем управлението и автоматизирането на новото изделие „Трансманипулатор“, подемно-транспортна складообслужваща машина. Успяхме да осъществим програмно дистанционно управление. Като новост тя бе показана на Международната изложба в Острава, Чехословакия (1970 г.), и получи златно отличие. Имах честта да я представя на чешки език.

Асистент 

във ВОЗИ - Габрово  

Бяха обявени конкурсите за двама асистенти по „Теория на автоматичното регулиране и управление“ във ВОЗИ - Габрово. С колегата инж. Радослав Радев бяхме приети през есента на 1970 г. Аз в катедра „Механично уредостроене“ (МУ) и той в „Електроника“. Натрупаният преди това опит в работата (конструктор и инженер-изпитател) ми бе от полза по изготвяне на съответната техническа документация по нашите стандарти, изключително важно практическо умение за всеки инженер. Катедрата, в която ме назначиха, все още беше много нова. Без собствена лаборатория с оборудване за упражнения.

Бях много радостен да посрещна ръководителя си - забележителният учен, доайен на българската роботика, проф. д-р инж. Михаил С. Константинов (1921-1991) от ВМЕИ - София (баща на проф. Михаил Константинов, известен с прогнози и анализи на изборите, председател на ЦИК). Той ми вдъхна кураж за работата в института. Професорът четеше лекциите, аз водех упражненията. Нямах педагогически опит. В семейството ни имаше такава традиция - дядо и баба по майчина линия са били учители в Търговската гимназия в Свищов. При учредяване на Стопанската академия „Димитър Ценов“ дядо ми Кръстю Иванов е бил лектор от първия преподавателски екип. Майка ми Цветанка Кръстева бе дългогодишен преподавател по френски език в Априловската гимназия, Механотехникума, а по-късно тя е от първите хонорувани преподаватели във ВОЗИ - Габрово.

Първите ми студенти бяха в трети курс и с тях се работеше добре. Когато през втората половина на 70-те години бе изграден новият учебен корпус с аулата на Баждар, ни дадоха цял етаж. Определиха ми лаборатория 2408 за предмета. С неговото изграждане през  лятото на 1980 г. се поставя началото на университетския комплекс от проекта за перспективно развитие на института.  За оборудване на лабораторията много помагаха габровските предприятия. 

Едни от първите ръководители на катедрата „Механично уредостроене“ (МУ) бяха доц. Цанко Недев, доц. Чичов от ВМЕИ - София. Последният се отличаваше с чувството си за хумор. Пристигам един ден запъхтян в канцеларията на катедрата. Проф. Чичов ми дава едно писмо: „Колега Скопалик, я пречетете това писмо от Министерството, което току-що пристигна“. В него имаше указания за вътрешния ред в лабораториите - да не се пие кафе, да не се отглеждат цветя. На преподавателите е забранено да изпитват студентки без присъствието на друг колега (изпитна комисия) и т. н. Подавам обратно писмото, а доц. Чичов ми го връща с думите: „Колега, много добре го прочетете... Боже, не разбирате колко е важно това писмо. Особено за мен е страшно важно. Ще го занеса на жена си,  за да разбере колко сме „опасни“ и то официално от Министерството признати...  Ха-ха-ха...?!“.

 В катедрата бяхме все млади асистенти - преподаватели Дочо Жеглов, Симеон Петков, Иван Николов, Първан Николов.Преподавал съм по няколко предмета: Теория на автоматично регулиране и управление, Автоматизация и роботизация в уредостроенето, Електроавтоматика, Автоматизация на технологичните процеси и др. Беше голямо напрежение. 

  От значение бе и научното израстване с теми по проблеми и от промишлеността на града. Професорът още втората година ми каза: „Скопалик, стягай се, почваш да четеш и лекции“. Не бях още хабилитиран. Започнах да се готвя. Такава бе и тенденцията. Постепенно софийските преподаватели да се оттеглят и местни кадри да започнат да правят аспирантура.

Един ден ме извика ректорът проф. Венцислав Маджирски и ми каза:  „Скопалик, успях да осигуря едно място за Чехия. Стягаш се и като се върна след ден и половина, искам да има отговор - да или не. Ако е да, готвиш се за изпитите и заминавш за Чехия. Ако не, довършваш учебната година и си търсиш нова работа“. Аспирантурата бе в Прага, в Политехниката в същата  катедра, която бях завършил. 

По-късно донесох литература и други материали в катедрата. Предложих нов предмет – Мехатроника. Не се прие. Скоро преминах в редовете на Електрофакултета и съм един от съучредителите на катедра АИУТ (Автоматика, информационна и управляваща техника) заедно с доц. Радослав Радев и доц. Тошко Ненов. В тази катедра завърших трудовата си дейност.

Дълго време  работих върху проблемите със сензорите, основно свързани  с тактилните сензори и матрици за очувствяване захватите на роботите.  Това беше част от моите научни изследвания. Тази тематика се зароди отново от контакта с проф. Михаил Константинов, а после при съвместната работа по учебните роботи „Робко“ с проф. Недко Шиваров от ИТКР БАН. Тази тематика ми позволи да намеря място в научните среди, занимаващи се с роботика, и да се осъществят двете ми специализации в EPFL - Лозана, Швейцария. Много ползотворна бе връзката с екипа на д-р инж. Стефан Милчев от катедра „Електроника“. 

По поръчки и теми при нас се изпълняваха тактилни сензори. Ние бяхме единствените производители в страната. Отвори се поле за разработки на докторантури. Получиха се авторски свидетелства и признания.

Вниманието ми бе изцяло насочено в обучение на студентите, научна работа и научно израстване.  Станах доцент през 1983 г. Единият от рецензентите ми бе чл. кор. проф. Николай Наплатанов.     

Към края на 1989 г. 

бе открита първата „Бизнес школа“ 

(Мениджмънт) 

за Северна България

По инициатива на ст. н. с. I степен Йордан Филипов от София и ректора на института проф. Петър Стоянов бе решено школата да действа във ВМЕИ - Габрово. Да бъде организирана в състава на СФДК. Преподавателите бяха главно от Стопанската академия в Свищов. Тя бе базирана в сградата на бившата Партийна школа.

Декан на Факултета

за допълнителна

и следдипломна 

квалификация

През 1990 г. бях поканен да участвам в избора за декан на Факултета за обществени професии (ФОП). Този факултет от създаването си е бил под управлението на Министерството на просветата и ЦК на ДКМС. След промените той трябваше да се преобразува от комсомолска структура във висшето образование в нормален Свободен факултет за допълнителна и следдипломна квалификация (СФДК), изграден на икономически пазарен принцип с нови специалности. 

Поемайки длъжността, без опит в началото на прехода, не си давах сметка с колко трудна и конфликтна дейност съм се заел. На какъв таралеж съм се насадил... По това време започна да действа и „Законът Панев“, който не позволяваше на бивши членове на БКП от академичния състав да участват в управлението. Накрая студентската стачка поиска оставка на ръководните органи на института. Бе време, когато новосформирания факултет едва що беше проходил, а това означаваше срив още в началото. Ние отказахме.  Важен бе проблемът за вида обучение. Новите реалности и тенденции на общестовото подсказаха накъде да поемем. Безработицата растеше и се търсеха хора с компютърна грамотност, чужди езици, педагогическа правоспособност, стопанска и бизнес подготовка и др. Създаде се мрежа за изнесено обучение и в университета се въведе Инженерна педагогика, Компютърно обучение. Курсове се провеждаха и в други градове (Казанлък, Стара Загора, Ловеч, Севлиево, Плевен, София - с КНСБ, Свищов и др.). Обучението е платено и преподавателите отиваха на място при курсистите. Нашите студенти, желаещи да получат паралелно втора специалност, се обучаваха безплатно. За организацията се изискваха усилията на цялото деканско ръководство. 

Платеното обучение донесе и първите приходи с перспектива, а факултетът да е първият, който да мине на самоиздръжка. Постъпващите средства породиха нови проблеми и апетити към тях. Приети бяха временни икономически правила, без които при липса на друга нормативна база бе невъзможно да се работи. Благодарение на качественото обучение и премерените разумни такси за обучение, нашият екип и главно на организационния опит и усилията на нашия зам.-декан, старши преподавател Койо Коев, се постигнаха много добри резултати, престиж на университета.

Първоначално намерението бе средствата да отиват за покриване на разходите, остатъкът да носи лихва в банка. С решение на Факултетния съвет беше подпомагана печатницата на института (за програмен продукт), библиотеката (компютър), инструменти за зъболекарския кабинет и др.

 За да може институтът да се преименува в университет, като се спазят изискванията за това, бе необходимо да бъде основан нов, пети факултет. 

СФДК предложи на ректора той да бъде стопанско-икономически, като за целта СФДК предлага Бизнес школата да премине към новия факултет. По-късно се преведоха всички спечелени средства от Школата, а ст. н. с. Йордан Филипов предложи на ректора да сключи учредителен договор с АД „Балканкар“ (1990) и новият Инженерно-икономически факултет влиза в периода на своето изграждане.

Дейността на СФДК протичаше при засилена външна и вътрешна конкуренция.  

Като основен вътрешен конкурент се прояваваше Институтът за повишаване на квалификацията на преподавателите от Професионалните учебни центрове (ИПКК). Колегите отказаха да бъдат интегрирани двете звена, което доведе и до тяхното закриване. По-късно факултетът бе преименуван в Център за следдипломна квалификация и допълнителна подготовка (ЦСДКП).

Ръководех факултета до 1994 г. 

с продължение

от още една година.

Сега, през 2014 г. темата за подготовка на инженер-педагози и начина на тяхното обучение е отново от актуално значение.

В близо четиридесетилетната ми преподавателска и научно-изследователска работа в Технически университет - Габрово винаги се стремях да бъда почтен в работата си, да завършвам започнатото, да помагам колкото мога. Като умерен оптимист и габровец, който принадлежи към старата чешка фамилия Скопалик и габровския род Гърнареви, вярвам в просперитета и бъдещето на Габрово с неговата  Алма Матер -  Техническият университет.