Дора Стоева: „Започва проучване на нивото на радона в жилищните сгради”

 В зависимост от данните на проучването ще бъдат избрани и начините за намаляване на количествата радон в помещенията, в които живеем. За радона и за мерките, предвидени в националната програма, разговаряхме с Дора Стоева – началник отдел в Регионалната здравна инспекция в Габрово.

- Г-жо Стоева, какво представлява радонът, откъде се взема и каква е опасността от него?
- Радонът е естествено срещащ се безцветен и без мирис радиоактивен благороден газ. Той е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята. Радон 222 е най-дълго живеещият от изотопите на радон с период на полуразпадане 3,8 дни. Той е член на уран-радиевото семейство и се получава при разпадането на радий 226, който има период на полуразпадане 1620 години. Така че най-важен за получаването на радон е радий 226. Радонът е разпространен навсякъде по Земята – във водите, почвите, въздуха и в самите нас. Като най-важният източник е почвата, разположена под сградата, която обитаваме.
- Каква опасност за човешкото здраве представлява радонът? Вярно ли е, че 14% от рака на белите дробове се причинява от неговото облъчване?
- Радонът се вдишва и издишва от белите дробове, а облъчването от радон води до повишен риск от развитие на рак на белите дробове. Според Световната здравна организация той е вторият по значимост фактор, който предизвиква рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер 1 за хора, които никога не са пушили.
- Правителството има Национална програма за опасността от радона. С изпълнението й са ангажирани регионалните здравни инспекции. Какво предвижда тази национална програма?
- Програмата предвижда провеждането на представително проучване за нивата на радона в сгради, което ще доведе до изготвянето на радонова карта на България и съответно на област Габрово. Данните от проучването ще позволят приемането на мерки за защита на населението от риска при дългосрочно облъчване от радон. В Габрово е сформиран Областен координационен съвет, който ще отговаря за реализацията на програмата на регионално ниво и през 2015 година ще се проведат дългосрочни измервания на радон в приземните етажи на обитаеми жилищни сгради с цел намаляване и предотвратяване на риска за здравето на гражданите в резултат от въздействието на облъчването.
- Излиза, че най-застрашени от облъчване са хората, които живеят в приземни и първи етажи. Така ли е?
- Да, тъй като са разположени в близост до почвата. Радонът е инертен газ и има възможност да мигрира във въздуха през пукнатините на стените и дефекти в подовата настилка на обитаемото жилище.
- Без специални изследвания хората не биха могли да разберат дали са подложени на облъчване от разпада на радона или не, защото газът не може да се усети, тъй като няма мирис и цвят.
- Да, така е – радонът е без цвят и мирис. Проучването, предвидено в националната програма, ще се проведе в две фази по 6 месеца. През първата фаза детекторите ще бъдат поставени на приземния етаж на жилището. Ще престоят 6 месеца, след което ще се съберат, ще се обработват данните и ще се оценява средната концентрация за областта. При втората фаза в същите жилища ще се поставят детектори в следващите шест месеца. След това и тези детектори ще се съберат, ще се обработят и ще се определи средногодишната концентрация. Именно това ще бъде скрининговата оценка за облъчването на населението от радон в приземните етажи.
- Как ще се избират жилищата и какво представлява самото проучване?
- За всяка област са предвидени да се използват 100 детектора. Второто ниво на разпределението им ще бъде по общини в зависимост от процентното съотношение на населението в общината спрямо областта. Третото ниво на разпределение е в зависимост от процентното съотношение на населението, живеещо в градове и села на общината. Четвъртото ниво ще бъде на случаен подбор на жилищата. Вече са планирани разпределенията на различните общини. За Габрово детекторите ще са 48, за Дряново – 6, за Севлиево – 19, и за Трявна – 9, а останалите – за селата. Детекторът се ползва еднократно. Той не излъчва йонизиращо или друг вид лъчение, не събира информация за жилището и всяко негово отваряне или разглобяване ще компрометира измерването. Детекторът трябва да се поставя на 1-2 метра над пода, да не бъде в шкафове или чекмеджета и да е на разстояние приблизително 1 метър от врати, прозорци и стени. Проучването ще бъде направено в 6 етапа в продължение на една календарна година. То ще се извършва от РЗИ съвместно с Областна управа, Община, Министерство на здравеопазването. За измерванията ще се набират и доброволци.
- Какво ще се случи, ако бъдат открити големи количества радон над допустимата норма?
- Ще бъдат използвани пасивни и активни методи за снижаване концентрациите на радон под референтните нива. Пасивните методи са запечатване на подовите настилки. А към активните методи спадат пасивната и активна вентилация. Радонът може да бъде изведен от сградата чрез радоново непропусклив слой в основата на сградата – т. е. запечатване и пасивна и активна вентилация, както и изграждане на противорадонови шахти под основата на сградата. Могат да бъдат изградени също противорадонови канавки, които да извеждат радона. Препоръчва се и проветряване на помещението.
- Колко време ще продължи Националната програма за радона?
- Програмата е със срок до 2017 година. За календарната 2015 година ще бъдат измервани само обитаеми жилища.
- Защо чак сега се обръща такова голямо внимание на радона?
- Националната програма е трябвало да стартира още през 2011 година, но аварията във Фокушима насочва вниманието на Международната агенция по атомна енергия към Япония и затова програмата стартира на този по-късен етап. Тя обхваща като цяло 2013-2017 година.