Проф. Цанков: „Псориазисът се влияе от по-хладни бани като Тузлата, с. Ягода"

Водеща! Prof.-Nikolai-TSankov
Проф. Николай Цанков
При голям интерес премина срещата лектория с водещите дерматолози чл. кор. проф. д-р Николай Цанков и доц. д-р Жана Казанджиева „Дерматология – новости, псориазис, екзема и други

   Кожата в условията на Антарктида“. Тя се проведе на 11 март в зала „Възраждане“, организирана от НЧ „Будителите 2017“, Фондация „Екзема“, Рекламна агенция „Елмазови“, Община Габрово.  Първият форум бе „Училище за пациенти с атопичен дерматит“ с водещ д-р Санкева.
    Проф. Николай Цанков с лекция „Новости в лечението на атотопичния дерматит“ и доц. Жана Казанджиева „Как да се грижим за децата с атопичен дерматит“ откроиха заболяването което изисква много грижи от страна на лекари и пациенти, причини, рискови фактори, лечение, нови терапии. Водещ на срещата бе д-р Павлина Хинкова от НЧ „Будителите 2017“.
    Във видеофилм за Антарктида проф. Николай Цанков представи условията и работата на участници от българската арктическа база.
    Фондация „Екзема“ подари на пациенти препарат „Тера ксеракалм АД“ – ежедневна грижа за суха кожа и екзема.
   


- Проф. Цанков, какво ви насочи към дерматологията?

- Към дерматологията се насочих още в студентските години, до пети курс работих като демонстратор по анатомия, помощник на асистента при работата с трупове. В пети курс имах щастието да срещна проф. Петър Попхристов, един изключителен лекар, мой идол в медицината. И благодарение на него станах кожен лекар. Видях в него не само знанията, не само големият поглед в бъдещето, но и личното му обаяние на широко скроен човек. Той пееше, разказваше вицове…

- Къде започна лекарската ви практика?

- Моята дейност започна по разпределение от Севлиево. Тогава един малък град и често идвахме до Габрово. В Севлиево работих под ръководството на д-р Иван Войников, един изключителен лекар, учител на млади лекари.

- Попивали сте опит и знания и от други специалисти?

- В София работих в изявена клиника. Обиколил съм и всички световни клиники по време на израстването ми като в Медицинския факултет като учен, член кореспондент на БАН. С гордост мога да кажа, че у нас работих в една европейска клиника. Поклон пред моите учители проф. Владимир Андреев, доц. Стоян Капнилов, проф. Елена Обрешкова, проф. Невена Берова, проф. Балабанов, проф. Н. Ботев и др. Беше една изключителна клиника и аз съм ученик на една европейска клиника. Тя е създадена преди 1944 г. от един голям българин проф. Богомил Берон, завършил е медицина в Германия, основоположник на дерматологията и венерологията в България. Миналата година чествахме 100 години от основаване на Българското дерматологично дружество, основано от него...

- Вашата лекция акцентира на псориазиса

- Кожните болести са системни с кожни симптоми. Псориазисът е хронична възпалителна системна болест. Влияе се от балнеолечение – Тузлата край Балчик, с. Ягода, Старозагорско и др. А атопичният дерматит – от балнолечение в Наречен, Вършец. В България има 520 минерални извори. Това е голямо природно богатство, което не се използва. Препоръчва се и високопланинска терапия.

- Какво установихте с шестте стъпвания на ледения континент?

- Много съм горд, че бях шест пъти на Антарктида, но още по-горд, че заведох там и двама от моите ученици проф. Развигор Дърленски и доц. Иван Йорданов, които ще продължат проучванията в Антарктида. Имаме шест публикувани статии в елитни, международни списания. Направих първите изследвания на влиянието на антарктическия климат върху кожата на човешкото тяло. Ние там сме през антарктическото лято, има силен вятър. Началото бе през 2011 г. Когато говорим за Антарктида трябва да споменем името на един голям полярен изследовател проф. Христо Пимпирев. Той направи едно голямо дело не за себе си, а за България. Ако има нещо, с което България да се гордее това са българската антарктическа база и нашите изследвания.

Има един остров кръстен на мое име. Той е необитаем…

- Постижения в професионалния Ви живот?

- За шест последователни години бях член на Българската Антарктическа експедиция във връзка с научен проект, засягащ физиологията на кожата. Обявен съм за почетен член на 17 дерматологични дружества в Европа и САЩ.

- Кое Ви тревожи днес?

Фактът, че най-добрите ми асистенти напуснаха България. Те са отлични ученици, но за съжаление, само един от тях сега е професор по дерматология.

- Кой проблем стои пред дерматологията ?

- Без съмнение, бъдещето на медицината и в частност на дерматологията, е свързано с дигитализацията и изкуствения интелект. Това ще се случи в близко бъдеще и никой не може да въздейства или да спре тяхното бързо развитие. Фундаменталният въпрос, обаче, е дали пациентите няма да се нуждаят от отзивчив човешки контакт, грижовен поглед, състрадателен човешки глас и споделяне на болката и тревогите си с човешки лекар? Надявам се, че дори в ерата на изкуствения интелект, хората няма да зарежат естественото лечение с благоприятни резултати, което е прието от дерматолози и пациенти от години, като таласотерапията, високопланинското климатолечение, балнеолечението и др.

- Вниманието Ви към алтернативни методи за лечение – климатотерапия, моретерапия?

Това направление на българската дерматологична школа бе развито от професорите Петър Попхристов, Илия Петков, Неделя Балевска, Петър Михайлов, Невена Берова. Ние имахме един високопланински санаториум в местността Саръгьол, на 2018 метра надморска височина. Условията бяха скромни, но не мизерни и там лекувахме болните с факторите климат и движение. И като лекар мога да кажа, че това е мястото, където при лечението на хроничните уртикарии и на атопичния дерматит съм получавал най-добри резултати. Токуда провежда високопланинска климатотерапия в местността Белмекен. Качваме майки с деца над 5-годишна възраст и имаме също добри резултати. Но преди това беше национална политика. Имахме санаториум по климатотерапия на морето, на Свети Влас, след това водихме болните в Балчик, после в Китен. Мои ученици д-р Иван Богданов и д-р Камелия Кирчева провеждат това лечение в Тузлата, което е едно уникално място – има лечебна кал, минерална вода и море. Жалко, че сега болните трябва да заплащат това лечение, но това са и големите успехи на българската дерматология изобщо.

- Как се развива дерматологията ?

Един от големите прогреси, които дерматологията извървя в рамките на моя живот това е, че дерматолозите започнаха да работят вече с ръцете си. Докато по-рано моите учители, които бяха едни изключителни дерматолози, се задоволяваха с писане на рецепти. Сега вече много навлезе дермохирургията и това е едно радикално окончателно решение. Така че, едното направление, в което ще се развива дерматологията в бъдеще това е дерматологичната хирургия.

- А как се развива козметичната дерматология?

- Друго направление на дерматологията, което не може да се спре, това е козметичната дерматология. Аз в началото казвах, че това е чалгата на дерматологията, да, обаче, тази мода се разпространи в целия свят, тя носи и много по-високи доходи, колегите се ориентират натам и са прави. Хората в 21 век вече искат да са хубави докато са живи, това са новите изисквания на цивилизования свят и те се нагаждат към тях.
Другото направление, което ще се развие, според мен, това е терапията с биологични препарати. Там в близките 10 – 20 години ще има големи успехи, ще има, разбира се, и много сериозни странични ефекти, защото моят учител Владо Андреев казваше, че медикаментите без странични действия са като хората без никакви дефекти. Чуеш ли, че един човек няма кусури да знаеш, че той няма и положителни качества.
- Какво мислите за алтернативната медицина ?

- Направление, в което ще се развие изобщо медицината, е алтернативната медицина. Има много хора, които са претоварени с информация, които живеят напрегнат стресов живот и те несъмнено ще тръгнат към алтернативната медицина. Това са климототерапията, хомеопатичната медицина, където има човешки контакт. Например, един хомеопат говори с пациента си 1 час, къде го има това при другите. Сега пациентът идва с една купчина документи, лекаря я преглежда и го изпраща за още някакво ново изследване.
Другите непрекъснато ги атакуват да ходят. Лекари се търсят, очаква се в близките години да не достигат около милион лекари в света. Така че българският лекар е едно национално богатство.

 

За проф. Николай Цанков

Чл. кор. проф. д-р Николай Цанков, д.м.н. (1942 г.) е изтъкнат български лекар - дерматолог, консултант в Клиника по дерматология и венерология в МБАЛ „Токуда“ София. От новаторите в дерматологията, приносът му в медицината не се изчерпва единствено с излекуваните пациенти, а и от научната му дейност. Удостоен е с наградата на Световната лига на дерматологичните дружества (2012 г.). 

Председател на Българското дружество на дерматолозите.

Участвал е в шест експедиции до българската антарктическа база и проучва кожните промени при екстремните условия на Ледения континент. Остров в Антарктида почти изцяло покрит със сняг, с площ 9.28 хектара, дълъг 625 м и широк 216 м, носи неговото име.

На срещата - лектория той изнесе темата „Системно заболяване е Psoriasis“

 

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Здравеопазване

Към началото