Дилян намери пари и документи, върна ги на собственика

Във вторник около 14,30 часа, когато момчето се връщало от училище и отивало към работата на майка си - Светла Андреева, ръководител на Центъра за обществена подкрепа в Общината, Дилян се натъкнал на мъжкото портмоне в уличката зад Националната Априловска гимназия. Той много се притеснил и уплашил, а първата му мисъл била да остави находката на улицата. Но позвънил на майка си и я попитал какво да прави. Тя му казала да вземе портмонето, за да се опитат да издирят собственика му, за да не попадне в недобросъвестни хора, които да вземат парите и да захвърлят документите.
Светла е губила раница с документи и знае какво ходене по мъките е да се сдобиеш с нови.
„Работата ни е такава, че имаме контакти и с полицията и смятах, че по по-лесен начин може да се случи издирването на човека – разказва Светла Андреева. - След като дойде синът ми, видяхме, че личната карта е на човек, който живее в София. Вътре му бяха и талонът на колата, шофьорската книжка, застраховката на колата. Имаше и пари – български и валута, но не съм ги броила. Мисля, че бяха около 300 лева. Повечето бяха десетолевки и портмонето беше доста издуто от тях. Търсихме някаква визитка да открием, за да се обадим на собственика, но нямаше негови визитки. Имахме само информацията от личната карта и решихме да тръгваме към полицията. По път реших да звънна на номерата, написани на едно листче. След това звъннах на нотариус в София на номер от една визитка и благодарение на нея намерихме човека.“

Оказало се, че той още е в Севлиево на път за София. Човекът вече бил разбрал, че му няма документите и дори се обадил да задейства тяхното издаване наново. Той се върнал в Габрово, за да си получи изгубеното портмоне и възнаградил щедро Дилян за постъпката. Софиянецът бил особено благодарен за връщането на документите.
„Аз имам две момчета – споделя Светла Андреева. - Момчетата са по-палави, а Дилян е в такава възраст, че всичко цветно и хубаво го привлича. Разбира се, че говорим и винаги сме говорили на тема да не вземаме чужди неща. Оказва се, че това, което сме говорили, той го е възприел. Бяхме доста емоционални всички вкъщи от случката и вчера като преосмислях станалото, осъзнах, че той можеше въобще да не ми се обади, да вземе парите и да захвърли портмонето. Но именно той сподели с мен, че трябва бързо да намерим човека и да му го върнем.“