Борис Контохов, първи асистент в катедра ”Математика”: Ние бяхме истински ентусиасти

Габровският технически университет, създал престиж и традиции в българското образование, ще чества 50 години развитие. Създаването му преди пет десетилетия е резултат на назряла социална необходимост и исторически формирали се просветни традиции. Изпълнен е заветът на Васил Априлов Габрово да стане университетски град.

Развитието на Габрово и превръщането му в промишлен център ражда необходимостта от разкриване на техническо учебно заведение, което след време да прерасне в технически университет.

Създаване и развитие на Висшия 

общотехнически 

задочен институт

През 50-те години, когато нуждата от инженерни кадри нараства, излиза и щастливата възможност за Габрово. През 1957 г. се замисля създаването на филиал на ВМЕИ (Висш машинноелектротехнически институт) - София. Практическото му изпълнение се забавя с две години.

След известна подготовка през 1960/1961 учебна година в сградата на ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ се създава Учебно-консултационен пункт (УКП) за студенти-задочници, в който лекциите и упражненията провеждат преподаватели от София. Резултатите са обнадеждаващи и през 1962 г. се решава Габрово да бъде един от новите университетски градове, като в него се създаде Висш общотехнически задочен институт (ВОЗИ) за обучение на студенти-задочници от ВУЗ-ве в страната. Започва непосредствена подготовка за осигуряване на подходящи условия за бъдеща академична дейност.

 Новостроящата се сграда за основно училище „Ран Босилек“  на ул. „Хаджи Димитър“ 4, проект на арх. Пенчо Бонев, е предвидено да се предостави изцяло за нуждите на бъдещия ВОЗИ. Наред с първите действия, насочени към устройване на материално-техническата база на новото учебно заведение, е и формирането на неговата администрация. Назначен е първият служител в УКП от Габрово - Димитър Боев, финансист, за помощник-ректор. На него се възлага административно-стопанското ръководство. Наред с довършване на строителните работи по новата сграда са необходими средства за цялостно оборудване, обзавеждане на специализираните аудитории, доставяне на учебно-технически средства. Основната част от тях са осигурени от Министерството на народна просвета, МЕИ - София, Окръжния и Градския народни съвети в Габрово. Търси се и помощта на габровските стопански предприятия.

  На 4 август 1964 г. в Държавен вестник е публикуван Указ № 395 от 30 юли с. г. на Президиума на Народното събрание, с който се откриват четири нови висши учебни заведения: Машинно-електротехнически институт във Варна, Химико-технологически институт в Бургас, Висш педагогически институт в Търново и Задочен общотехнически институт в Габрово. С публикуването на указа „започва летоброенето на Техническия университет в Габрово“- отбелязва доц. д- р Цоньо Петров, изследовател на историята на Технически университет - Габрово. Една реализирана идея на видните български просветители и дарители Васил Евстатиев Априлов, Николай Степанович Палаузов и д-р Никола Василиади. Първият ректор е доц. инж. Весел Савов, дотогава зам.-ректор по задочно обучение на МЕИ - София. Избрани са академичен и ректорски съвети.

Тържественото откриване на Института е на 15 ноември 1964 г.

Първата - 1964/1965, учебна година Габровският институт е с 1327 задочни студенти. Към 1966 г. започва работа Електронно-изчислителният център (ЕИЦ) в Габрово, който трябва да обслужва информационно Института, местната администрация и икономика.

Формиране и развитие на академичния състав

Липсата на предварително обучени и хабилитирани местни кадри налага те да се търсят преди всичко от висшите учебни заведения в столицата. Преподавателският състав се формира от университетски преподаватели от София, учители от габровските средни и полувисше учебни заведения и други специалисти с висше образование.

За учебната 1963/1964 година в катедра „Математика“ щатни асистенти от Габрово са Борис Контохов и Радка Радева. Хонорувани асистенти са: Тодор Катев от София (Катев е и преподавател); Никола Петърчев, Веселина Терзиева, Живко Хлебаров  и Стефан Кипров от Габрово; Стефан Платиканов от Севлиево.

От 1967/1968 учебна година в Габровския институт започва 

прием на студенти - редовно обучение, 

които като начало са само 131. До края на 2004 г. излизат над 16732 дипломирани висшисти, които с успех влагат придобитите възможности на специалисти в различни сфери на обществено-икономическия, политически и духовен живот на страната и чужбина.

Борис Контохов,

първият  редовен асистент по математика

„След като се завърнах в Габрово през есента на 1957 г., бях една година гимназиален учител по математика в Стражица, започнах работа в Механотехникума „Д-р Никола Василиади“. Преподавах математика и няколко часа физика - продължава спомена си Борис Контохов. - Една година по-късно започнаха да ме търсят студенти-задочници, главно от МЕИ - София, на които помагах в решаване на контролните работи (по 3-4 задачи) и проблеми от теорията. В тия години габровската индустрия работеше на „високи обороти“ и много средни техници в различни предприятия имаха желание да завършат висше техническо образование. По редица причини, най-вече за да останат на ръководните си постове, трябваше да имат необходимия ценз. Така през следващите години навлязох в материала по математика за МЕИ - София. Това ми даде добър старт, помогна ми, когато започнах работа в създаващия се Висш технически институт в града. Имах интерес да не прекъсвам с висшата математика, бях завършил Софийския университет - научен профил, с далечна цел да продължа по-късно с научна кариера. През 1959 г. в Габрово се разнесе новината, че има идея в града да се разкрие „Учебно-консултантски пункт“ на МЕИ - София за задочните му студенти. Пенчо Карапенев, първи секретар на ОК на БКП в Габрово, подкрепяше идеята за бъдещо висше учебно заведение. С негово съдействие беше осигурен хотел с 400-500 места за студентите, които ще идват. Това е сградата (бивша консервна фабрика) до гарата. След бърз ремонт бе направено преустройството - стаи за по 2-3 студенти. Пенчо Карапенев доведе делегация от София и като „извади този решителен коз“, ръководството на МЕИ - София избра Габрово. За учебни занятия в Механотехникума се ползваха два големи салона  с по 150-200 места за лекции. Упражненията се водеха в други по-малки помещения. За тях идваха софийски преподаватели – проф. Брадистилов, доц. Бояджиев, Венера Димова и др. От асистентите помня Владимир Лубих, с когото станахме приятели, Друми Байнов и др.

Цялата организация по провеждане на занятията бе поета от зам.-директора на Механотехникума Иван Бакалов, математик. Той е човекът, казал на проф. Брадистилов за млад математик, който може да поеме част от упражненията. Срещнах се с професора и след кратък разговор ми предложи да започна като хоноруван асистент. Продължих с работата на учител и занятията със студенти от първи курс по 10-12 часа седмично. Това беше добре дошло, тъй като заплатите тогава бяха минимални, а беше и трамплин за бъдеща кариера.

  Бях оптимистично настроен.

Проф. Брадистилов „ме хареса“ и по-късно искаше да отида в неговата катедра в София

около 1965-1966 година. Не ме пуснаха от Габрово, такива бяха времената...

  Към 1962-1963 г. продължих да бъда хоноруван асистент, водех упражнения и на студенти-задочници от втори курс. Навлязъл в теорията, бях готов за сериозен конкурсен изпит. През 1963 г. бе създадена катедра „Математика“.

  Още през пролетта от София беше дошъл ст. преподавател Тодор Катев, от катедрата на доц. Тотов, да чете лекции и води упражнения. Един ден дойде в Механотехникума и се срещна с мен и Петърчев. Подготви ни „ментално“ да се стягаме за изпит. В София било решено отваряне на ВУЗ в Габрово и ИСИ да поеме работата по математика, която досега се водеше от МЕИ - София.

След конкурсен изпит през септември в Габрово бях назначен от 8 ноември 1963 г. за първия редовен асистент в новообразуваната катедра.

През септември имаше конкурс и по физика. Стефан Арменски също го издържа и 

заедно със Стефан 

Арменски „стоим в аналите на ТУ - Габрово като първите редовни асистенти 

в новото висше учебно заведение.“

След половин година редовен асистент в катедра „Математика“ стана и Никола Петърчев, добър колега, приятел, открит и прям в преценките.

Все още имах часове в Механотехникума. Студентите задочници идваха на упражнения в новата сграда (Ректората) на Баждар. След назначения за ректор доц. Весел Савов, по-късно професор по теоретична електротехника, цялата работа по математика се пое от катедра „Математика“ при Висшия строителен институт с шеф доц. Георги Тотов, по-късно професор. Тогава бе около 50-годишен, много добър педагог и организатор, много справедлив и  безкомпромисен. 

доц. Тотов ненавиждаше ходатайствата

за изпити на студенти или такива за асистенти в катедрата. Често ми е казвал: „Контохов, имаш добри заложби и качества да изградиш кариера, но има неща, които ти пречат - произходът ти, знаеш това“. Благодаря му, защото когато дойдох в Дармщадт, Германия, (1974 г.) и исках да започна докторат в тукашния Технически университет, проф. Георги Тотов и проф. Кисьов (ръководител на катедра „Механика“ и зам.-ректор в Габрово) изпратиха чрез посолството своите положителни мнения.

  Съставът на катедра „Математика“ постепенно растеше. От ИСИ - София идваха проф. Спас Манолов, доц. Евстати Шаранков, доц. Караджов. С Петърчев започнахме да четем лекции на редовни и задочни студенти, след като се явихме на конкурсен изпит за преподаватели. Мисля, че около 1965/66 г. доц. Тотов ми предложи да стана негов заместник. Той идваше обикновено през седмица в Габрово. Катедрата ни, вече от 8-10 души, беше много натоварена с двата вида обучение. До 1974 г., когато напуснах България, вършех тази работа.

  Разпределях и часовете за упражнения, и консултации със студентите, изпитни дати, комисии, катедрени съвети (почти през седмица), работа по време на кандидатстудентските изпити, дежурства в същите. Лекциите определяше доц. Тотов. През  годините 1964-1972 наши колеги са дежурили в Свищов, Русе, Плевен, Варна при изпити на кандидати за задочно обучение в габровския ВУЗ. Спомням си, че през 1966 г. бях дежурен два дни в Свищов. Мисля, че имаше европейско футболно първенство, когато гледахме по телевизията прочутия мач между Германия и Англия. Тогава изгря звездата на Бекенбауер.

Много години през септември студентите ходеха на есенни бригади в помощ на селското стопанство. Планирали сме кой от нас къде да бъде. Всичко това покрай пряката ми работа на асистент, после преподавател и старши преподавател.

  Обичал съм професията си и с радост съм изпълнявал всички задължения.

  Пиша тези редове от Германия, за да остане нещо за бъдещите поколения“.