Ана Мария Българова: „Владеенето на езици само ще ми помогне“

НАДЕЖДА ТИХОВА
Ана Мария Българова – ученичка от дванадесети „г“ клас на Националната Априловска гимназия, се поздрави с поредния си успех – нареди се сред първите петима в страната не в една, а в две олимпиади – по български и по английски език. Момичето с артистични заложби и вкус към рисуването е една от малкото свои връстници, които учат заради желанието за повече знания и лично усъвършенстване, обогатяване и развиване. Според директора на училището Снежана Рачевиц Ана Мария се забелязва още с постъпването си в гимназията не само с резултатите в учебния процес, но и със своето сериозно и отговорно отношение към ученето. Още в първите години тя има много сериозни изяви в различни състезания, конкурси и олимпиади. Тя е първа в Националната олимпиада по английски за девети клас, след това продължава да участва в националните олимпиади по езика всяка година с много добри резултати, а в последните 2-3 години показва безспорното си можене и в областта на литературата, където изразява хуманитарното си мислене. „Ана е артист по душа – казва още за нея Снежана Рачевиц – и е много скромна. Това допълва образа й със специфично човешко излъчване, което все по-рядко се среща около нас“.
- На поредната Олимпиада по английски език на 12 април в Благоевград се наредихте сред първите петима в страната. Учите и немски като втори чужд език. Лесно ли Ви се отдават езиците?
- За английския ми се налага да го рафинирам, да го доизчистя и усъвършенствам. Уча го от осемгодишна възраст в училище. В началото не ми вървеше особено, но в последствие започнах по-често да го използвам и свикнах с него. Това улесни допълнително научаването му. След това съвсем съзнателно полагах усилия да го усъвършенствам – учех думи, правех упражнения. А с немския не съм имала чак толкова възможност откъм време, за да се занимавам с него допълнително. За това до някаква степен съжалявам, защото бих могла да стигна до някакво по-дълбоко разбиране и на този език.
- Днес е почти абсурдно да си мислим, че можем да постигнем много без знаенето на международния вече английски език. Дори и боравенето с компютри и мобилни устройства изисква известни познания по езика. Казахте, че сте го използвала по-често. За какво?
- Започнах повече да чета на английски. Първоначално предимно в Интернет. Когато започнах да го разбирам по-добре и имах по-добър речник, започнах да чета и книги. Литературният език е малко по-предизвикателен, поне в началото. А и Интернет в момента предоставя огромна възможност за всякаква информация по този език и е много по-лесно да се свикне с начина по който звучи. Ако преди е нямало възможност да се слуша английска реч и е трябвало само да се намират книги и да се учи в училище, то в момента може и да се чете свободно и да се слуша английски, а и филмите, музиката... Всичко допринася да свикнеш с начина, по който звучи, как е структуриран. А той не е чак толкова труден език като синтаксис и граматика като цяло.
- Кои бяха силните Ви страни в представянето Ви на Олимпиадата?
- Мисля, че силните ми страни са в писането. Имаше и откриване на думи с грешки, преобразуването на думи... Това са тип тестови задачи, целта на някои от тях е да се провери доколко човек може да използва езика, за да създаде нещо свое. Въпреки това по-оригиналният начин на изразяване със сигурност представлява някакъв бонус, макар и несъзнателен.
- Често казваме, че младите хора в България учат повече и знаят по-добре английски отколкото български. Има ли нещо вярно в тази теза според Вас?
- Не мисля. Смятам, че като цяло масовото знаене на английски език не е чак толкова задълбочено. И ако се правят сравнения между българския и английския, няма превес на единия или другия.
- Вие сте една от петте най-добри в страната и на Олимпиадата по български език и литература. Имаше ли по-творческа задача в нея?
- Да. Задачите за дванадесети клас бяха две – едната бе по-обща тема, а за другата се дава текст или откъс от текст. Аз писах върху общата тема, която беше за темата за античността в романа „Тютюн“. Жанрът е интепретативно съчинение, което позволява някакво творчество и изисква по-отличаващи се, оригинални идеи.
- Постоянно се твърди, че българчетата са неграмотни. Вие учите в една от елитните гимназии, впечатлява ли Ви неграмотно писане и говорене? Дали новите технологии и писането на латиница са донякъде „виновни“ за това?
- Не мисля, че грамотността е приоритет. Но и не знам дали е по-лоша от преди години. Много са факторите. Но самите технологии нищо лошо не правят. Хората, които ги използват, се променят. За мен е по-скоро нещо като мода начинът на писане. Но категорично не са виновни технологиите. Те сами по себе си предоставят изключително много възможности – и за обогатяването на знанията, и за тяхното прилагане. Въпросът е как човек ги използва, как е възпитан, какви са приоритетите му, ценностите.
- Каква е причината за по-богатия Ви език?
- Вкъщи има много книги. Аз започнах сравнително късно да ги чета. Изборът беше мой. Но е съвсем различно едно семейство, в което децата са израснали с четене на приказки например от най-ранна възраст, което развива мозъка на детето, то свиква много повече с езика и много по-лесно го усвоява. Така че четенето е много полезно. В такива семейства, в които се чете на децата и в последствие те продължават да четат, книгите се ценят и считат за нещо важно и обогатяващо.
- Освен, че се справяте с езиците, Вие обичате и да рисувате. До каква степен сте посветена на това занимание?
- Ходих на уроци по рисуване за кандидатстудентска подготовка, което включва рисуване и от натура. Първоначално като започнах да рисувам, нямах намерение да се подготвям за изпити за каквото и да било, а просто да развия тази си способност. По-късно вече реших, че искам да се занимавам с рисуване. В момента съм се ориентирала към илюстрацията, но имам желание да премина през традиционната академична подготовка по рисуване, която е изключително важна според мен. Когато бях в седми клас, мислех да кандидатствам в „Тревненска школа“, но прецених, че ще науча повече, ако съм в НАГ и владеенето на езици само ще ми помогне. Прецених, че Априловска гимназия ще ми даде повече и че паралелно с ученето ще мога и да рисувам.
- Как си представяте бъдещето си?
- Много труден въпрос. Опитвам се да тръгвам без очаквания и без прекалено твърди планове. Тепърва ще съм още по-самостоятелна, ще ми се случват неща, които дори не съм подозирала и които не съм преживявала досега. От тази гледна точка наистина се опитвам да нямам определени очаквания. Имам желания, има неща, които искам да постигна, но се опитвам да оставя място за факта, че не мога да предвидя какво точно ще се случи.
- Кога бихте сметнала себе си за успял човек?
- По принцип за мен успешен е този човек, който е постигнал това, което желае. За някои хора, които много ценят семейството, успехът е да имат семейство. Аз лично по-скоро бих определила успеха като развита кариера, културно обогатяване, пътуване в различни страни и посещаване на забележителности и музеи.
- А къде смятате да продължи животът ви – в България или в чужбина?
- Засега в чужбина. Иска ми се да остана в България, но засега съм се насочила към чужбина, без да съм определила конкретна държава.