132 години НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ Автор на материала Фотограф Дата на публикуване 19.02.2014 00:00:00 Дата на обновяване 19.02.2014 00:00:00 Брой прочитания : 487 пъти Коментари, коментирай първи 1 Принтирай Изпрати email × 132 години НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ВА Нашето училище е създадено през далечната 1882 година. 132 години малките габровчета разкриват тайните на знанията. Днес то е единственото начално училище в града. Децата са от една възрастова група, откриват своята идентичност и са запазени от агресията Магдалина Дамянова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ За мама Очи като звездици светят, косата ти на слънцето блести. Ореол от обич блика от сърцето и близо, и да си далече ти. Тупти, тупти, не спира и името ти тихичко шепти. Усмивката ти стопля ме завеки, сълзите ти сразяват ме, уви! И все старая се и уча се, поправям, щом радостна ще си. За мойта мила мама и планини превалям! Не искам и една сълза да капне от хубавите й очи. Обичам те от все сърце, любима мамо, ти си мойто слънчице! Деница Цанова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Моите зимни игри Навън валеше сняг. И към три и половина чак - позвъня се на вратата. Отварям и гледам - моите приятели добри! Готова ли си за зимни игри? Да направим леден замък, но под този пухкав сняг къде ще намерим камък? Да залостим ний вратата - и да почваме играта! Йорданка е Снежанка, Спас е Дядо Мраз. При нас дойде едно дете, което ще е нашето джудже. А щом настъпи здрач - кой ще е нашият пазач? В снега да се метнем и един снежен човек да спретнем! Остър морков за нас ще му забодем, та врага да убодем! Негов помощник пазач ще е кучето Роби, защото това е негово хоби. Така ще играем цяла зима и подаръци ще има! Деян Атанасов, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Нашите зимни игри Като всички деца на моята възраст аз много обичам игрите. През зимата, когато завали сняг, не мога да карам колело или да се къпя в басейна, но пак си намирам забавления. Особено през почивните дни. Тогава сме на село и пада голяма веселба. С татко излизаме в градината, търкаляме се в преспите и се замеряме със снежни топки. Правим си и състезание - кой ще уцели противника с повече топки. Обикновено аз съм победителят. Всеки път, когато има достатъчно сняг, с мама правим снежен човек. Дори няколко. Стига времето да не е мразовито и да сме по-дълго време навън. Много е забавно, защото щом излезем навън, от всеки ъгъл наднича снежен човек. Тази зима за пръв път тренирахме футбол на заснежен стадион. Вълнувах се, защото не знаех дали ще мога да тичам в снега. Въреки че всички постоянно падахме, бяхме щастливи, защото тренирахме като големите футболисти. С нетърпение очаквам и настъпването на зимната ваканция. Тогава с всичките ми приятели ще бъдем на село и ще имаме много време за игри. Надявам се, че ще има достатъчно сняг, за да можем по цял ден да се пързаляме. Голяма веселба ще падне. Яница Дончева, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Небивалица Един ден тиквата на баба каза на буквара: - Ей, букварче, я ела до мен да те прочета, защото ми е много скучно. Но за съжаление, букварът не го разбра. Защото в него не се пише на български, а на английски. Букварът почна да говори: - Hello, my name is Tohny. Но тиквата не разбра нищо от казаното. И така се опитвали да си говорят цяла седмица. Чак докато тиквата изгнила. Мартина Шикова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Аз съм на 9 години. Моето семейство ми е казвало, че Васил Левски е Апостола на свободата. Сега започвам сама да уча за живота и делата му. Левски бил среден на ръст, със сини очи, имал весел нрав, бил песнопоец - просто човек като нас, но и не съвсем. Зад всичко това имало сила, да събуди надеждите на народа, да го убеди и поведе в борбата за свободно отечество. Всъщност във всеки от нас трябва да има сила да пребори други злини днес. Самуил Станев, IV „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Нека да сме по-добри Предлагам да сме по-добри, да пазим нашата природа, да бъдат чисти нашите води, гори и планини! Боклука всеки да изхвърли и нещо друго да почисти. За всяко живо същество по шепа грижа да положим. Подслон за него да направим. Да помогнем в нужда на приятел, да се усмихнем и щастие да подарим, приятели да бъдем най-добри и да направим по-щастливи нашите дни! Дилян Иванов, IV „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Приказките Във всяка приказка има чудна красота. Безкрайният свят на приказките е като енциклопедия за малките деца, учи ги на доброта, да откриват красотата и че всяко тяхно желание би могло да се сбъдне. Злото винаги може да бъде преодоляно с красота и доброта. Всяко дете ще помни своя любим герой, а той ще му бъде пример за подражание. И така до дълбока старост, когато ще разказва приказките на друго дете. Мартин Копчев, IV „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Зима С падането на вечерния мрак заваля мек и пухкав сняг. Студ гората скова и полека природата заспа. Мъничко зрънце в дъбовата гора под дебела постеля от шума заспа. С пробуждането на деня зимното слънце плахо огря малкото зрънце. Ана-Мария Дичева, IV „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Животът Всички хора по света се различаваме по език, вярвания и цвят на кожата, но всички нас ни обединява разбирането, че животът е безценен. За да има бъдеще за всички деца по света, не трябва да избухват войни между народите, а да можем да живеем без страх и щастливи. Но и това не е достатъчно! За да се запази животът на планетата Земя, човекът трябва да се отнася с уважение към всяко живосъщество и да пази природата чиста, защото е част от нея. Магдалина Дамянова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Плашило Не мина ден, нито два, плашилото го достраша. Един врабец, щурец и врана доближиха го, а той не може да избяга. Зави и вятър, дъжд го заваля, плашилото, горкото, занемя. Наклони главица към росната тревица и един зайко го наобиколи, ще го гризне ли или ще го заобиколи? Трепери пак клетото плашило, дали от вятъра или го е дострашало? Девора Шикова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Информация за Габрово 1. Местоположение: Габрово е град в Централна България, в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Той е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). 2. История: При археологически разкопки през 1985 г. и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX век и останките от църквата „Света Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава. През 1835 г. в Габрово е открито първото българско взаимно (класно) учиище. Там са родени Рачо Ковача, Васил Априлов и много будители. В миналото Габрово е бил известен като Българския Манчестър заради добре развитата си индустрия. 3. Природа и култура: С дължината си от над 25 км той е най-дългият български град. В непосредствена близост до него е местността Узана. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите обитатели, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата. 4. Туристически дестинации: За туристите са интересни - експодицията на Историческия музей, Художествена галерия „Христо Цокев“, Баевият мост, строен от майстор Колю Фичето. Деница Цанова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Броилка за животни 1 мечка се опари на гореща печка, 2 пеперуди копаят за руди, 3 оси решат своите коси, 4 патета викат своите патета, 5 пчели много умни били, 6 птици се тъпчат с трици, 7 косатки прпеядоха със сладки, 8 костенурки предат със свойте хурки, 9 кита били гръмнати от 10 метеорита, 11 патки гърмят пиратки, 12 хипопотама паднаха в дълбока яма, 13 мухички дразнят всички, 14 медузи си облякоха блузи, 15 смока направили сока, 16 духа на Вълчо разрязали търбуха, 17 светулки станали булки, 18 горили звездите преброили, 19 делфина сътворили градина, 20 слона изяли няколко милиона бонбона, 21 мравояда на един човек изяли обяда, 22 котки всеки ден излизали на разходки, 23 кучета нагазили в 24 ручейчета, 25 камили най-накрая родили, 26 прасета написаха много хубави есета, 27 муфлона спукали на елена балона, 28 елена от ловци били пленени, 29 сърнички много обичат сърмички, 30 папагала взели на пингвина шала. Деница Цанова, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Вила Самовила Принцеса Розалинда и принц Ерик бяха щастливо семейство. Един ден, докато слушаха кралските новини, те чуха, че черната гора била превзета от горската вещица Вила Самовила. Тя била спряла течението на бистрите ручеи. За нея се говорело, че има помощници и че тя и те ще умрат, ако се докоснат до вода. Само ако перуката й я няма на главата й, всичко в гората ще се оправи! - Да тръгваме! - извика принцът. Розалинда се съгласи. По пътя те видяха момиче, стоящо оплетено в тел. То носеше сребърни обувки, които Вила Самовила искаше, и я караха да причини това на гората. Те му помогнаха да се отплете и тръгнаха към вещицата, за да я унищожат. Продължиха пътя си и съзряха много горски животни, искащи да се отърват от нещастието. Костенурката - най-умната от всички в околната среда, извика: - Оз! Магьосникът от Оз! Той ще ни помогне! Девет дена и осем нощи се лутаха и най-накрая пристигнаха. - Какво искате? - попита пазачът на Озовата кула Фред. - Искаме да видим Оз. Той ще ни покаже пътя до Самовиловата къща - казаха всички на един дъх. - Влезте! - чу се гласът на Оз. Всички влязоха с радост, четяща се в очите им. - Заповядайте! - каза Оз и ни подаде карта с пътя към целта. Бързо стигнаха до жилището на Вила Самовила. Момичето с обувките на име Лайла взе кофа вода и: - Аааааа! - чу се силен писък. Розалинда се протегна, взе перуката и благодари на Лайла. - Къде живееш? - попита Ерик. - В гората - отговори момичето с тъга в гласа. - Не, вече ще живееш при нас! - каза той. - Да-а-а-а! - гората се поклати, всички паднаха на земята и се разсмяха. Иван Петков, 9 г., НУ „Васил Левски“ Забавна броеница 1 хипопотам станал за срам. 2 мишки чели книжки. 3. жаби си плели шапки. 4 комара строили на дядо дувара. 5 лисици си направили скици. 6 слона летели с балона. 7 акули садили марули. 8 копки играели с топки. 9 козлета изяли 10 вълчета на гювечета. 11 врани свирили на барабани. 12 кокошки си купили брошки. 13 пингвина чистят комина. 14 папагала отишли на бала. 15 маймуни се снимали с Джордж Клуни. 16 патета имали нови якета. 17 прасета простирали пранета. 18 мечки фини като клечки. 19 рачета имали калпачета. 20 птицечовки са без човки. Димитър Йонов, III „а“ клас, НУ „Васил Левски“ Моята мечта Мечтата на повечето хора е да са богати. На мен това не ми е основна цел. Аз искам просто да живея добре, както и другите около мен да бъдат добре. И все пак, ако бях богат, първо щях да осигуря хубав дом на моето семейство с всички възможни удобства. Щях да направя фабрика за автомобили, в която се правят летящи коли. В нея ще има хиляди работни места за хората от региона и ще се дават добри заплати. Друго, което бих направил, това е да подобря живота на болните, за които не достигат пари за лечение, и на сираците, на които липсва топлината на родния дом. Всъщност, бих раздал пари и на пенсионерите, и на социално слабите хора. Бих подпомогнал талантливите ученици и студенти. Най-важното е, че бих бил добър човек. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 1 коментар Kolonel 2014-02-20 13:33:59 Поздравления за малките автори! Прекрасно е да четеш техните работи, написани творчески, с ум и сърце! Възхитена съм от "Небивалица"-та на Яница Дончева от III „а“ клас! Благодаря не техните учители! Съхранете творческото начало у децата!