Възникване, развитие и подем на трикотажната индустрия в Габрово

Домашното производство на различни плетива се модернизира и става промишленост, когато машините извършват революция в плетачеството. Вносът на първите ръчни плетачни машини през 80-те години на ХІХ век създава първите 8 занаятчийски работилници за производство на груб вълнен трикотаж с по няколко работници - предимно техните собственици, обслужващи една или две ръчни плетачни машини. Обикновено плетачните фабрики се делят на вълненотрикотажни и памукотрикотажни предприятия. За периода от края на ХІХ до средата на ХХ век такова разделение обаче не може да се направи, тъй като повечето от създадените тогава фирми се занимават  с производство и на двата вида изделия. 

Родоначалник на вълненотрикотажното производство в Габрово и страната става габровецът Христак Христов Момерин - търговец на манифактурни стоки. Подпомогнат от своя роднина Цанко В. Дюстабанов, той доставя от немската фирма „Клайст и Фленг” ръчни плетачни машини и през 1890 година поставя основите на трикотажното производство в България. Създадената фирма „Цанко В. Дюстабанов и Хр. Хр. Момерин“ организира производство на плетива от местни и вносни вълнени прежди. Производствената сграда е разположена в центъра на града срещу църквата „Св. Богородица“ на първия етаж на жилищна сграда на площ от около 120 кв. м. Монтирани са 12 ръчни плетачни машини, а в производството са ангажирани малко повече от 20 работници. Още от самото начало на съществуването на фирмата високото качество на нейната продукция я извежда извън границите на страната, като една четвърт от нейната продукция се пласира в Турция, най-вече в Цариград и Одрин. През годините плетачната фабрика „Дюстабанов и сие Момерин“ разнообразява производството си, усвоява нови производства на фини фланели, чорапи, шапки, женски и мъжки долни облекла, детски костюми и др. 

След 1897 г. вследствие на раздялата на съдружниците Хр. Хр. Момерин, отново в съдружие с Георги Хр. Селвелиев, поставя началото на нова трикотажна фабрика. Цанко В. Дюстабанов също продължава да работи, поемайки по-голяма част от активите на първата вълненотрикотажна фабрика. Макар и по-късно да се формира като отделна индустрия, тя много бързо набира скорост. 

До 1905 г. вече са регистрирани  следните фабрики за трикотаж - „Хр. Хр. Момерин”, „Цанко В. Дюстабанов”, „Георги Селвелиев”, „Иван Дудев”, „Христо Заимов”. На следващата година Иван Д. Дудев, престоял 7 месеца в Германия, за да се запознае с основните тенденции и развитие на трикотажното производство, внася в Габрово първите пет кръглоплетачни машини – рундщул. Освен това той доставя комплект подготвителни машини и моторен шивашки бланк с комплект специални шивашки машини „Сингер“. Всичката тази техника била монтирана в новосъздадената от него фабрика „Попов, Димитров и сие“. През 1909 г. е поставено началото и на Първа българска плетачна фабрика за фин трикотаж и памучни прежди „Бъдащност“. Това индустриално предприятие започва работата си в трикотажния бранш и е сред пионерите в производството на памучен трикотаж. През годините то се утвърждава в този бранш и за да задоволи потребностите си, започва и производство на памучни прежди, които по качество не отстъпват на европейските.  

Бурното развитие на трикотажната индустрия бележи своя най-голям подем след 1920 г. През 1922 г. в Габрово вече има 16 текстилни фабрики, 9 кожарски предприятия и 10 трикотажни фабрики, което вече показва, че това производство като брой фабрики и обем става третото по важност за града ни. На 15 август 1919 г. братята Атанас и Борис Куневи регистрират работилница за производство на вълнени трика с обикновени ръчни плетачни машини, прераснало през 1923 г. в индустриално заведение с моторни плетачни машини. През 20-те и 30-те години това предприятие става водещо в трикотажната промишленост. Освен това към фабриката се създава и специален технически отдел, където се изработват плетачни машини и необходимите игли за тях. Преустройват се и съществуващи машини, което превръща предприятието в техническа база на трикотажната индустрия в Габрово. През 1920 г. се поставя началото на още едно водещо индустриално заведение – „Илю П. Българиев и син“, с доставени от Швейцария и Германия нови и модерни плетачни машини. През 30-те години фабриката открива свой клон в София и фирмени магазини в Лом и Враца. Като предприятие за производство на вълнен трикотаж започва и фабрика „Братя Георгиеви“. Един от братята - Петко Георгиев, открива през 1920 г. малка плетачна работилница. През 1923 г. двамата братя Петко и Гавраил се сдружават в АД „Братя Георгиеви“. Отначало главното производство се състои от щрайхгарни вълненотрикотажни артикули, а след 1927 г. започва и изработването и на камгарни трикотажни изделия - долно дамско, детско и мъжко облекло. По-късно предприятието прераства в една от водещите памукотрикотажни фабрики в Габрово. След войните за национално обединение се поставя началото и на още една голяма фабрика – „Тотю Пантев и сие“. През 1929 г. това е вече модерно трикотажно предприятие за горно облекло. Основните изделия са дамски костюми, жакети, дамски и мъжки пуловери, спортни фланели, детски  жилетки и др. През 30-те години на ХХ век тук вече работят 14 плетачни, 26 шевни и 2 кетенови машини, 6 бродировачки, една илична, 2 оверлога, 2 сновила, една рандел машина, една рундщул, машина за ратиниран плат, 2 извивачки за вълнена и памучна прежда, кардир машина и др. – общо 62 машини. 

През 1925 г. тютюневата фабрика „Габрово“ и фабрика „Трико“ се обединяват в АД „Габрово“ - трикотажна фабрика, с основен капитал 4 000 000 лв. Новооснованата фабрика разполага с производствени сгради на площ от 888 кв. м и работническо жилище, както и незастроено място от над 6 декара, което отваря възможности за разширение на предприятието. Основното производство на фабриката освен вълнен трикотаж е и памучен и копринен трикотаж. През 30-те години на ХХ век в нея вече функционират четири отдела: Отдел за дамско долно облекло, в който се изработват корсажи, фланели, ризи, комбинезони, сутиени, кюлоти; Отдел за мъжко долно облекло, който произвежда фланели, къси гащи; Отдел за детско долно облекло, където се изработват гащички, ризи, нощници, комбинезончета за момчета и момичета; Отдел за производство на бански, спортни и юношески облекла. 

Едно от старите предприятия в бранша е фабриката на Андрей Ив. Ковачев, основана през 1910 г., за трикотажни изделия от местни и европейски камгарни и щрайхгарни прежди. По качество на изработката си и десени произвежданите от него трика не търпят конкуренция. 

През втората половина на 30-те години на ХХ век в Габрово има 22 трикотажни предприятия с общ вложен капитал от около 60 милиона лева. Водещите предприятия през този период са „Андрей Хр. Момерин“, АД „Тотю Пантев“, СД „Андрей Ив. Ковачев“, СД „Иван Семов и синове“, СД „Братя Куневи“, АД „Габрово“, АД „Димитър Хр. Пенчев“, „Никола Христов“, АД „Ив. Ив. Аврамов“, АД „Стефан Гатев“, ООД „Братя Иванови“, „Иван Р. Стомоняков и син“, „Стойчо Иванов и син“, „Д. Хр. Лефтеров“ и др. През 40-те години на ХХ век броят на трикотажните фабрики в Габрово достига 49 при общо за страната 69 подобни предприятия. Трудно е да се определи за периода кои от трикотажните предприятия са вълненотрикотажни и памукотрикотажни. Всички те съвместяват и двата вида производство. Подемът в трикотажната индустрия продължава и след 1944 г., като за периода от 1945 до 1947 г. в Габрово са регистрирани нови 35 фирми за производство и търговия на вълнен и памучен трикотаж.