Томислав Дончев: “Когато говорим за важен, но „не интересен” проект, може да използваме „зелени” оправдания”

Томислав Дончев: “Когато говор

Минка Минчева

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Томислав,

Управителят на УС на агенция „Пътища“ инж. Стефан Чайков обяви, че обходният път на Враца, който е 6,82 км, ще бъде завършен до началото на юни. Обходът на Монтана се строи в график и ще е готов през февруари 2015 г. А строителството на Западния обход на

В същото това време, когато усилено се коментираше казусът „Карадере“ на всички нива – от отношението на държавата през екологичните организации и жителите на региона, народният представител от ПП ГЕРБ Томислав Дончев написа в профила си във Фейсбук: „За Карадере може, а за тунела – не може!“

- Г-н Дончев, защо направихте това сравнение между Карадере и проекта за тунела под Шипка, който включва и обхода на Габрово?

- Защото е свързан със „зелени“ оправдания. Екологията не е абстрактна морална кауза. Стремежът за запазване на околната среда е грижа не само за природата, но и за самите нас. Гаранция, че и децата ни ще имат шанса да живеят в чист и жив свят.

Еколозите не са част от обществото, всички ние трябва да сме еколози, защо това е кауза, която събира всички ни, а не разделя. Разбира се, никой от нас не разбира екологията като отказ от цивилизацията. Бетонът не може да е по-важен от гората! Но човекът, животът и здравето му може да са по-важни от тревата, още повече, че последната расте след окосяването й. Но днес няма да водим спор природа срещу цивилизация, защото такъв спор няма, нито ще обсъждаме „зеления фундаментализъм“.

Само ще припомня как преди месец подобен дебат с участието на стотици габровци се проведе в зала „Възраждане“ и въпросът беше дали в аванс да се направи невъзможно изграждането на тунела под Шипка заради природата. И това нямаше да е толкова важно, защото от подобни конкретни спорове полза има. Право и задължение на „зелените“ организации е да се борят за всяка жива твар и хабитат.

Интересното е друго. Че в едни случаи властта е боязлива и използва техните притеснения като оправдание заради нежеланието си да стори нещо - в конкретния случай да продължи проекта за тунела, а в други - бързо, на тъмно, но решително позволява застрояването на девствени кътчета по Черноморието, конкретен случай - „Карадере“.

- Казвате, че се мери с двойни стандарти в двата случая?

- Не само. Очевидно е, че в единия случай говорим за европейски проект, където парите се харчат при строги правила и е много трудно за политико-икономически фактори да се види личен интерес, в другия случай - „Карадере“, говорим за много пари и очаквани големи печалби…

Разликата е в интереса, а не в непостоянната любов към околната среда. Когато някой анонимен, но очевидно силен, има интерес да се строят хотели и вили, околната среда няма значение и „зелените организации“ също нямат. Когато говорим за важен, но „не интересен“ проект, може да използваме „зелени“ оправдания. Тъжното в последния случай е, че е очевидно, че на никой не му пука - ни за природата, ни за хората.

- Всъщност, затворена страница ли е проектът за тунел под Шипка - мнението на повечето габровци е такова?

- Тунелът е проект, роден от нуждата, а не от някой инфраструктурен каприз, така че той няма как да не се случи.

Друг е въпросът, че реализацията му може да се бави - от неразбиране, от инат или от слабост към други инвестиции. Не е затворена страница, въпреки че не е сред приоритетите на тази власт.

Въпреки увъртените отговори в началото на мандата, сега стана ясно, че никой няма намерение да го довърши докрай, като се използват всякакви аргументи - от традиционния „пари няма“, до всякакви „зелени“ аргументи.

Въпреки този инат аз вярвам, че на тунела пак ще му дойде времето. Ще се боря за това.