Габрово,

Тодорка Стефанова: “Щирникът на баба Райна реши съдбата на Боженци, шегуват се местните”

Преди 50 години на 28 януари 1964 г. Държавният комитет
Тодорка Стефанова: “Щирникът н
Преди 50 години на 28 януари 1964 г. Държавният комитет по строителство и архитектура с Решение № 115 „Поради това, че село Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането, което е с ценни етнографски и архитект

Предисторията започва в началото на 60-те години. Инициатори са Райко Дамянов - габровец, зам.-председател на Министерския съвет, и арх. Пейо Бербенлиев. На 28 юни 1962 г. комисия в състав: Дафина Василева от Института за паметници на културата (ИПК), Рашел Ангелова от Института за градоустройство и архитектура при БАН, арх. Стефан Матеев от Комитета  по архитектура и благоустройство, Филип Грозев от ОНС - Габрово и арх. Емилия Паунова от отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОНС - Габрово, прави обстоен оглед на „всички запазени къщи и стопански постройки в селището и предлага целият селищен ансамбъл на с. Боженци да се обяви за архитектурен резерват, което предполага, че цялото селище ще бъде поставено под специален режим на благоустрояване, строителство и възстановяване под надзора на ИПК“. 
„Лазар Михов, първият ръководител на АИР „Боженци“ (1972 г.), ми е разказвал, че комисията, която обикаля селото, е водена от самия Райко Дамянов. След като обхождат селището по трите баира, възхитени те се отбиват в къщата на баба Райна Дрянкова (на площадчето, строена 1903 г.) по покана на гостоприемната стопанка. Тя е сестра на д-р Иван Дрянков. Бащата Калчо Дрянков е бил народен представител в Учредителното събрание в Търново (1879 г.). Д-р Иван Дрянков е първият съпруг на Лора Каравелова, бъдещата жена на поета Пейо Яворов. Баба Райна посреща гостите на  обяд със зелена баница, мед и други боженски специалитети. Когато започва реставрирането (къщите на Дончо Попа, Гана Кадиева (на два етажа от XVIII век, дюшемето на дюкяна било от дялани дъски), старото кафене), селяните се шегували, че щирникът (зелената баница) на баба Райна решил съдбата на Боженци.“  
През юни 1963 г. в Боженци научна експедиция проучва историята на селото, материалната и духовна култура. В нея участват арх. Данчев от Етнографския музей - София, Цоньо Петров, Ганка Рибарова и Кина Койчева от Историческия музей. През 1964 г. след проучване и предложение на арх. Стефан Пенков за паметници на културата в Държавен вестник са обявени 71 жилищни и стопански сгради. По предложение на арх. Емилия Паунова през 1973 г. са обявени още 96 стопански, жилищни сгради, чешми, кладенци.
Обичах историята, 
която стана 
и моя професия
„Когато завърших средно образование, имаше много малко бройки за прием в университетите. Една година работих. На следващата бях приета икономика и история. Баща ми ме съветваше: „Ако влезеш икономика, винаги ще имаш работа, но обичаш историята, затова запиши това, което искаш да работиш по-нататък. Не се колебах и избрах история. Нямаше как да не я обичам, след като в гимназията преподавател по история ни бе Теодора Попова. 
След Великотърновския университет имах късмет да започна работа като екскурзовод в АЕК „Етър“. Директор бе неговият създател Лазар Донков. Беше шанс да работя с такъв човек, голяма личност. При него всичко беше стабилно. Каквото кажеше, това бе светата истина! Всички му вярвахме. В музея направо от студентската скамейка бяха дошли Станчо Станчев, Анна Станчева, Пенка Колева, Величка Илиева. Водните съоръжения бяха готови. Вървеше строителството, по старата технология на градеж, от дясната страна на чаршията, което впечатляваше многобройните френски групи...
На 15-годишнината на Държавен архив (октомври 1974 г.) постъпих там на работа. Директор бе Младен Радков. Документалното богатство на архива бе толкова голямо, все едно в миниатюрен вид бе събрана цялата стопанска и културна история на България. 
Уредник 
в АИР „Боженци“ 
От 1987 г. започнах работа в музея на Боженци. Бяха минали 25 години от откриването на резервата. В селото е хубавата възрожденска църква „Св. Пророк Илия“. Веднъж в Трявна при среща с Иванка Бонева, директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, споделих, че се интересувам от всичко за църквата. Утвърден музеен специалист, тя ме посъветва: „Моето момиче, по този въпрос всичко е писано. Ще потърсиш, ще намериш литература“. Беше права. Всеки сам трябва да потърси и издири сведенията. Не да чака наготово да му дадат нещо написано. 
Боженци е легенда 
Село на повече от 600 години, Боженци е на два римски пътя и на три баира. Останала е легендата за болярката Божана.  Преди шест века тя извела от разорената столица Търновград синове и братя. Приел ги Балканът. Сред вековните гори построили селище, което взело името на болярката. 
Разказват, че веднъж божанкалията Иван Топала, като бил по търговия,  чул, че кадъната на Видинския паша си навехнала глезена и пашата търси лечител. Давал и награда на този, който помогне, при условие да не я докосва. Явил се Иван Топала и казал да назобят хубаво един кон, но без да му дават да пие вода. Хората на пашата нагласили кадъната на гърба на коня. Вързали й краката под корема на животното. После отвели коня на чешмата. Напоили го добре. От изпитата вода коремът му се издул и опънал въжето. В един момент кадъната извикала от болка. Кракът й се бил наместил и тя стъпила на земята... Доволен, пашата попитал Иван Топала каква награда иска. „Паша ефенди, имам си всичко. Искам само да построя църква в Боженци“, казал той. Като балканджия, който всеки ден рискува по несигурните пътища, не се уплашил да поиска разрешение за построяване на православен храм. 
След време от османската столица пристигнал ферманът, в който думата църква я нямало, а пишело: „да се разреши на свещеника на Боженци да изпълнява задълженията си на определеното му място“. Така „на определеното място“ бил издигнат храмът „Св. Пророк Илия“. 
В историята остават 
лудите глави 
и щедрите дарители
Построяването на църквата „Св. Пророк Илия“ е с дарения от цялото население. Имало списък с имената на мъжете от Боженци, даже и на такива от околните села. Всеки записал колкото може пари. Богатите дали повече. Накрая на списъка имало хора, които дали само по една крина зърно. Толкова могли. Каквото не достигнало, додал един чорбаджия. 
Иван Топала, който освен лечител, бил и учител, а като всички мъже в Боженци се занимавал и с търговия. Той дарил мястото, около декар и нещо, част от неговата градина за църквата. Издигнали я на най-високото място в селото. Повече от 20 майстори от с. Трапесковци започнали градежа през 1839 г. На следващата година  предали трикорабната базилика на църковното настоятелство и се „утъкмили до грош“. 
По същото време в църковния двор било построено първото обществено килийно училище. Дядо Иван Топала бил учител в него. Новото училище било построено през 1872 г. от големия тревенски майстор уста Генчо Кънев. Той е построил  църквата „Св. Богородица“ в Габрово, старото крило на Априловската гимназия, катедралата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Варна.
Камбанарията на църквата „Св. Пророк Илия“ в Боженци е построена след Освобождението и струвала 120 златни наполеона. Камбаната била внесена от Харков. Звънът й се чувал в цялото дефиле. Поп Андрей Станев служил в нея 55 години. След реставрация църквата „Св. Пророк Илия“ е включена през 1972 г. за посещение в туристически маршрут.
Божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола. 
Те предлагали ножарска стоки, козяк, вълна и др. Стар занаят в Боженци бил ковачеството. Най-престижно занятие през вековете. И легендата за Рачо Ковача - създателят на Габрово, син на баба Божана, съвсем не е случайна. 
Със 110 къщи и около 500 жители, половината от които търговци, в края на XIX век Боженци бил административен, търговски, културен и духовен център. Това предопредило и по-нататъшната му съдба на резерват.      
На  6 септември 1964 г. е открит Архитектурно-историческият 
резерват „Боженци“
Отначало той е отдел на Окръжен исторически музей - Габрово. Слово на откриването произнася директорът Цоньо Петров.
Музейни експозиции са уредени в къщите на търговеца Дончо Попов и баба Райна Дрянкова, реставрирани са: килийното училище (1967 г.), менгемата за восък (1971 г.), открити са кожухарската и ковашка работилници (1971 г.). През 1984 г. е реставрирана църквата „Св. Пророк Илия“. Първите проектанти са арх. Стефан Пенков от ИПК - София и арх. Емилия Паунова от Габрово, строителният техник Цветана Георгиева. Първи, работили за създаване и популяризиране на АИР „Боженци“, са Лазар Донков, Лазар Михов, Георги Трифонов.  
Още през 1965 г. в Боженци са предоставени сгради за бази на редица творчески съюзи и обществени организации: съюзите на художниците, архитектите, юристите, композиторите, Комитета за изкуство и култура, Националния институт за паметниците на културата, Окръжен народен съвет - Габрово, Окръжен съвет на профсъюзите. Къщи купуват и някои  творци: писателите Орлин Василев, Слав Караславов, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Рангел Игнатов, режисьорът на анимационни филми Тодор Динов,  художниците Иван Кожухаров, Никола Николов, композиторът Красимир Кюркчийски и др. Целта е била Боженци да се превърне в център за култура и изкуство.  
Когато ръководител на резервата е Лазар Михов,  е направена калдъръмена настилка на основните улици, озеленяване, поправка на герани и чешми. Пуснато е улично осветление с 30 ковани фенера. Електричество в Боженци е имало още в 1937 г.  То било първото село в Габровска околия, в което светнала електрическа крушка и имало улично осветление. Още тогава Боженци е щяло да има и водопровод. 
„Търговецът Иван Габровски, много инициативен боженкалия, участник в Априлското въстание и опълченец, който живеел в Румъния, където спечелил много пари, е направил първата циментова фабрика в България, край Плевен. В края на 30-те години бил много болен. Живеел в София и заръчал на племенника си - търговския представител Петко Карапанчев от Боженци: „Отиваш в циментовия завод в Плевен. Натоварваш еди колко си вагона цимент. От еди кой си извор над Боженци правите каптаж. Искам във всяка къща в Боженци да има течаща вода“. Това означавало роднината му да изостави търговията си. Изпълнението на волята на Иван Габровски било отложено и селото останало без водопровод. Той бил направен след обявяването му за архитектурно-исторически резерват. 
Видни боженски фамилии дарили, оставили за спомен, както било прието, училища, църква, къщи. А чрез участие в политическия и културен живот на България - и добро име. 
В Боженци от 1985 г. се провеждат ежегодно детски пленери по живопис. Канят се деца от страната - възпитаници на Златка Бобева от Бургас с батик, и винаги деца от Габрово - възпитаници на Перчемлиев, Амалия Минчева, Пепа Минчева, Румен Трифонов с енкаустика, Ива Русинова от Севлиево - работа с природни материали и др. Детски изложби гостуват в училищата. В културния календар са включени възстановки на народни обичаи - Лазаруване, Коледуване, Гергьовден.
От 1990 г. на АИР „Боженци“ са предадени от ОНС - Габрово пет къщи  - хотелски бази за оперативно управление и стопанисване. 
Живописните архитектурни ансамбли, къщите музеи, съхранили духа и традицията на възрожденската епоха, вече пет десетилетия са уникален       туристически обект.  

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни