Радка Галова: „Функцията на сестрата е да обслужва пациенти, а не лекаря”

- Всички лечебни заведения се оплакват от години от недостига на медицински сестри. Какво е в момента положението в нашата болница, колко сестри не достигат?

- Положението е изключително тревожно. Общият брой свободни работни места в момента е 36, като от тях 34 са за сестри, едно работно място има за рентгенов лаборант и едно за медицински лаборант. Освен това в болницата работят и много пенсионери – 16 сестри, един лаборант. Има и седем човека, които са придобили право на пенсия, но не са се пенсионирали. Страшно е като гледаме напред за следващите пет години, защото от тази година до 2017-та предстои пенсионирането също на голям брой основно сестри. Ако никой не напуска през тези пет години, ще имаме дефицит от 94 медицински специалисти. Ако се върнем пък назад за пет години, ще видим, че имаме само три новоназначени, които са завършили медицински университети. От тях две са акушерки, а само една е медицинската сестра. Ако това остане като тенденция – все по-малко хора да кандидатстват и завършват тези специалности, ще има много сериозен дефицит. За да се покрие той и да има реални грижи за пациентите, работещите трябва да имат втори трудов договор – тъй нареченото съвместителство. Предвид възрастовата характеристика на специалистите това не е изход, защото 60-70 часа отработени допълнително или 4 дежурства по 12 часа – 48 часа, натоварват и амортизират персоната. Работоспособността и концентрацията при график и половина е различна и се отразява неминуемо върху грижите за пациентите.

- Каква е натовареността на една медицинска сестра в болницата, за колко пациенти се грижи обикновено?

- Данните на Световната здравна организация, на Международния сестрински съвет са, че за оптимални грижи и качество на грижите говорим, когато една сестра обслужва 4 пациента. Всеки следващ намалява качеството. При нас заради недостига на кадри графиците се правят така, че да се покриват основните сестрински задължения. Това са най-вече манипулации, подготовки за операции, за изследване, планиране, извеждане на визитация. Тези тясно специфични сестрински задължения нямат нищо общо с реалната характеристика на сестринството като професия – грижа на пациента, комуникация. В това отношение ние сме длъжници на пациентите. Бързайки, справяйки се с основните си задължения, не обръщаме достатъчно внимание на пациента и не го обгрижваме подобаващо. Основен проблем на сестринството е и натовареността с медицинска документация. Отчетността към Kасата, писането на епикризи, отчети и всякакъв вид справки, изисквани от Касата, за да се плати дейността, отнемат много време. В големите отделения като Вътрешно, Кардиология, Хирургия, Неврология всеки ден по две сестри работят като медицински секретари, за да могат да се справят с документацията и да отчетат извършеното от останалия екип на  отделението – лекари и медицински сестри. Защото никой не гледа как си свършил работата, а как си я документирал. Отчетността към Касата и плащането на дейността става по документи.

- Има ли някаква надежда да се появят повече медицински сестри, да завършват повече млади хора медицинските университети?

- Осем са университетите, в които се подготвят медицински специалисти. Два от тях всъщност са филиали. Общо 400 на година са за България акушерките и сестрите, които завършват университети. Много са малко и приемът не е съобразен с нуждите на лечебните заведения в страната. Тревогата ми е ще има ли достатъчно желаещи млади хора, които да попълнят бройките за сестри и акушерки и ще могат ли тези университети и филиали да подготвят занапред кадри. Младите хора са по-мобилни от нашето поколение, знаят езици и основно интересът към професията е от тези, които имат намерение да заминат за чужбина. Ходят основно в Англия  и Германия, където заплащането е многократно по-високо от България. По-възрастните медицински сестри и акушерки работят пък в старчески домове, в хосписи като болногледачи. 

- Защо професията на медицинска сестра не е привлекателна за младите хора?

- Така е, защото обучението е 4 години, семестриалните такси са високи. Последната година на обучението по време на учебната практика и стаж не се заплащат на студентите. Те си карат при нас преддипломния стаж, завършват, след това попадат в лечебни заведения, където заплащането не отговаря на техните  очаквания и няма съизмеримост с инвестицията, която са направили, учейки 4 години за бакалавър. Има нещо сбъркано в системата – нямаме реална представа от колко кадри имаме нужда, да речем за 10-годишен период. Необходима е намеса на държавата, активна държавна политика за проучване на потребностите, евентуални промени в срока на обучението и намаляване на годините за бакалавърска степен, промени и в законодателството с цел повишаване на самочувствието и привлекателността на професията. Какво имам предвид? Нашият труд не е оценен и не фигурира в никакви отчетни документи. Няма сестринска диагноза, няма ни в клиничните пътеки, няма стойност на нашия труд, няма изискване в медицинските стандарти какво да бъде съотношението обслужван пациент и медицински специалисти. В някои от стандартите има порочно съотношение като изискване лекар/сестра. Това е грубо недоразумение, защото функцията на сестрата е да обслужва пациенти, а не лекаря. В цял свят потребността от сестри не се определя от броя на лекарите, а от съотношението към обслужен пациент, според неговата тежест, отделение и т. н.

- При такъв голям недостиг на сестри сигурно натовареността при вас е голяма?

- Така е. Ние работим 24 часа в денонощието, обслужвайки пациенти. Става все по-голям делът на тежко болните, постъпват хора в много запуснато състояние, расте броят на здравно неосигурените, на самотните хора... Най-голямо е натоварването в Реанимация, Нервно, Хирургия, Вътрешно отделение, Кардиология. Това са и отделенията, в които има най-голям кадрови недостиг. За да привличаме кадри, трябва да бъдем конкурентни, а това може да стане само с по-високо заплащане.