Габрово,

Проф. Йовчо Крушев: „Ако си умен, бъди пчела”

Йовчо Крушев, роден през 1957 г. в Попово, е изтъкнат
Проф. Йовчо Крушев: „Ако си ум
Йовчо Крушев, роден през 1957 г. в Попово, е изтъкнат български пианист с повече от 2000 изнесени концерта. Лауреат на международните клавирни конкурси „Виоти“ (1978) и „Чайковски“ (1986). Носител е на най-високото отличие „Св. Св. Кирил и Методий“ - огъ

„Клавишите и мечът“ са част от живота на виртуозния пианист, майстор по бойни изкуства от Изтока. Заниманията по у-шу не са каприз на ексцентричен артист, а необходимост. Вечерта може да изнася концерт и да приема възторжените аплодисменти на публиката, а на другия ден да танцува с дзиен - стар меч с гравирани върху него феникс и дракон. Според китайската митология птицата и чудовището с огнен език символизират божествения съюз и хармония между господаря и господарката.
„У-шу ми дава енергия. Докато пианото и сцената я поглъщат в чудовищни количества. На публиката действа именно тази енергия...“
Йовчо Крушев бе солист на концерта на Габровския камерен оркестър - „Избрано от публиката“ с Концерт за пиано и оркестър № 12 ла мажор от В. А. Моцарт под диригентството на Милко Коларов на 11 юни в Художествена галерия „Христо Цокев“.

- Проф. Крушев, добре дошли на концерта на Габровския камерен оркестър с диригент маестро Милко Коларов, с който Ви свързват творчески контакти.
- И не само. Той е  дългогодишен партньор на сцената. Ние сме от една композиторска школа. Аз съм ученик на проф. Александър Райчев, който е ученик на проф. Панчо Владигеров, а той е преподавал на Милко Коларов. Не може да не се харесваме, защото сме от една кръвна група. Бях студент, когато той канеше цели групи от Консерваторията за участие в Дните на камерната музика в Габрово. Голяма чест за нас. Първото ни свирене в средата на 70-те години бе „Кончертино“ от Цветан Цветанов. В Габрово ставаше нещо като уъркшоп, където бе целият Съюз на композиторите начело с Панчо Владигеров, който почина през 1978 г. През последните четири години от живота му кореспондирах с него. Милко канеше и диригенти. Това за нас си бе истинска школа. Свирил съм и много пъти като оркестрант. Много е полезно да си от другата страна. Искам да подчертая, че Милко Коларов е една епоха в българската музика. Необходими са сетива, за да се разбере. Неговата свещ гореше „от три края“ - изпълнител, изумителен композитор, общественик - почетен гражданин на Габрово. Актуален във всяко едно отношение. Освен това при него музиката и литературата вървят заедно. 
- Самият той обяви: „Йовчо Крушев ще дойде да свири. Той е моят изпълнител“.
- Той имаше добрината да ме избере за изпълнение на клавирните му неща. Може би съм му допадал като натюрел. Никога не съм отказвал. През 1983-1984 година той написа, докато беше в Париж, френския си цикъл „Приказни пътечки“, който редактирах (нотното издание) и записах. Свирил съм негови произведения - „Концертна музика за две пиана“ и то с Димо Димов, за пиано и оркестър и др. Тъй като аз самият съм композитор и преподавам партитура, нямате представа колко години го моля: „Егречио - обръщам се към него,  - дайте Ваши произведения, които ще предам на студентите да направят клавирни извлечения, за да се популяризират. Да бъдат познати на по-широк кръг музиканти“. Сега в Габрово пак му казвам: „Дайте произведенията някой да напише докторат върху тях“. За съжаление, скромничи... А той наистина заслужава. Има стил. Разпознаваем е като композитор.
- Има ли български елемент в тях?
- Да. С типични корени като стил. При него никога няма преки заемки, но толкова лъха на българщина, че няма накъде. Самият той е отчаян патриот. Комуникираме си често. 
- Свирите и други неща?
- Да, разбира се. Първото ми свирене с него бе във Варна, когато изпълнихме Концерт № 1 от Лист. Така че от 70-те години работим заедно. Милко Коларов е диригент с огромен репертоар. Това са повече от 700 произведения. 
- Солирате ли със „Симфониета“, неговия състав?
- Да. Миналата година свирих точно този Концерт за пиано и  оркестър № 12 ла мажор от Моцарт във Варна. Тогава представих и последния му клавирен цикъл за първи път. 
- Изпълнявани ли са скоро Ваши произведения?
- Това бе миналата година. За моя радост Московската филхармония изпълни моя „Концерт за цигулка“ в Театрално-музикалния център на „Арбат“. Вероятно затова, че съм лауреат на конкурса „Чайковски“.... А там не стъпва кой да е. Има неписано правило. Там трябва да си платиш, за да свириш. А аз бях изпълнен. В България това като че все още не се цени... За съжаление, не присъствах в Москва, защото по същото време имах майсторски клас в Япония.   
- Какво ангажира вниманието Ви напоследък?
- Да Ви кажа - горя свещта си от четири-пет края. Абсурдно явление. Освен писане, свирене, обществена дейност, преподавам и в Музикалната академия - пиано. Повечето ми ученици, за съжаление, вече са в чужбина.  За радост на последния конкурс „Земята и хората“ първата награда е наша. Съвсем наскоро друг мой ученик има втора награда при неприсъдена първа. 
При пълната стагнация около нас ние се опитваме не да сваляме равнището, а да го вдигаме. Самият Милко Коларов е непримирим в това отношение. Да, и Анатоли Кръстев, който сега е заместник- ректор. Преди това аз бях два мандата. И той като мен непрекъснато свири и пътува. Взе вече и да ми казва: „Тежи ми. Ще се откажа“. „Анатоли, стой, много те моля. Стой, където си, защото си много ценен човек“ - му казвам в отговор. 
- Изкуството на изпълнител изисква и добра физическа кондиция.  Реализирали сте серия концерти „Музика и у- шу“?
- Да, имах такива концерти. Единият от тях беше на Варненско лято. Това източно изкуство не е само бойно. За разлика от останалите бойни изкуства то има многопланови стойности. У-шу означава самосъхраняване. То няма общо със спорта. Да се самосъхраниш като психика, от лошата храна, от войните, от натрапчиво присъствие, от всичко. Свиренето е също като медитацията. В това отношение съм медитирал от дете. По-късно ми обясниха какво съм правил. Имам последователи от учениците си, които видяха, че най-съществено е не да умееш да свириш чак толкова, а да имаш сили да го направиш.
Забелязвате колко много млади хора излитат. Блясват и изчезват. 
Всяка година най-малко два месеца съм в Китай, Япония, Корея. Оттам летя за САЩ, където синът ми живее със семейството си. 
Системата „У-шу“ е на 3000 години. Още от дете съм гледал баща ми, който владееше някакво джу-джу цу (джиу-джиц). Той отказа да ми преподава, но ме зарази лудо. 
На практика нашето поколение въведе тези неща. Накрая стигнахме до китайската традиция. В България вече има солидна школа. През 1990 г. бях на конгрес в Китай, където искаха да направят у-шу олимпийска дисциплина. Не се получи. Няма как да се стандартизират нещата. Тогава се създаде Асоциацията. Мога да се похваля с членска карта № 6.
 Източното изкуство У-шу е много здравословно, докато всички китайски майстори на карате са със здрасловни оплаквания...
Пианото пред мен иска енергия. Самият аз като инструменталист заливам залата с биологичната си енергия. Ако не беше у-шу, отдавна да съм се сринал.
- Какво Ви води напред в изкуството и живота?
- „Si sapis - sis apis”  („Ако си умен, бъди пчела“), казва латинската поговорка.

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни