Габрово,

Нора Пенчева: „Изследванията ми са насочени към един от най-смъртоносните видове рак - меланома”

Нора Пенчева, докторант в Лабораторията за изследване биологията на раковите
Нора Пенчева: „Изследванията м
Нора Пенчева, докторант в Лабораторията за изследване биологията на раковите клетки, ще бъде удостоена с една от най-престижните награди за млади учени в САЩ - наградата на Центъра за изследвания „Фред Хътчинсън“ на името на Харолд Уайнтрауб.

 Родената през 1986 година в Трявна Нора Пенчева е бакалавър по неврология в Кениън Колидж – Охайо, но й предстои да завърши университета „Рокфелер“ с докторска степен по молекулярна биология. С талантливата българка разговаряхме за проектите, над които работи, за причините да замине за САЩ, за борбата на съвременната медицина с рака – мисия, която Нора Пенчева е приела като свое професионално предизвикателство.

- Г-це Пенчева, след като завършихте Американския колеж в София, какво Ви насочи към професионална реализация в сферата на неврологията и микробиологията?
- След като завърших Американския колеж в София, реших да замина за САЩ, за да продължа висшето си образование там. Бях приета със стипендия в Кениън Колидж в Охайо. Първоначално мислех да се занимавам с психология, но съвсем случайно през първия семестър се записах в клас по неврология. Това беше много нова сфера за мен и ми се стори изключително интересна, понеже тази наука се стреми да обясни човешкото поведение и мислене на базата на биологичните и химични процеси, които се случват в човешкия мозък. Това ми се стори много по-голямо предизвикателство от психологията и още след първия си час реших, че това е специалността, която искам да изучавам. След като завърших бакалавърската си степен, реших да продължа по пътя на науката и започнах да правя докторантура в Рокфелер Юнивърсити - Ню Йорк. 
Това беше сбъдната мечта за мен, тъй като този университет е невероятно и вдъхновяващо място за научни изследвания и също така е институтът с най-много Нобелови лауреати в цял свят. През първата си година тук съвсем случайно се запознах с един млад професор, който току-що беше основал лаборатория за изучаване на раковите заболявания или по-точно процеса на ракови метастази, което е основната причина за смърт при болните от рак. Първоначално започнах на шега, понеже не знаех нищо в тази сфера. Постепенно обаче изследванията ставаха все по-интересни и възможността да работя с вещества и клетки, директно придобити от пациенти, чието изучаване би могло да доведе до открития с клинично приложение, ме мотивира да направя докторантурата си в тази лаборатория. 
- Разкажете по-конкретно за проектите, над които работихте като студент, и за тези, които Ви ангажират сега като докторант.
- Докато бях студентка в Кениън, се занимавах предимно с неврология. Работих по два основни проекта. Единият разглеждаше ефекта на невромолекулата „глутамит“ (neurotransmitter glutamate) върху активността на невроните в патологичен контекст, какъвто е епилепсията. Вторият ми проект се базираше върху изучаването на психично заболяване, наречено „аутизъм“. Правех опити върху мишки, които проявяваха симптоми, сходни с това, което наричаме аутизъм при хората, и изследвах нивата на няколко основни невромолекули в различни части на мозъка у тези мишки.
По време на докторската си степен се занимавах предимно с изследвания върху тип рак на кожата, наречен „меланома“, който е един от най-смъртоносните видове рак. В напреднал стадий пациентите, страдащи от меланома, имат 5-годишен шанс за оцеляване, по-малък от 15%, със средна продължителност на живот, по-малка от 2 години след диагнозата. Ето защо за мен беше много интересно да изследвам как този вид рак се разпространява (т. е. метастазира) из тялото и кое го прави толкова смъртоносен. За тази цел насочих работата си върху откриването и характеризирането на мрежа от молекули, които регулират способността на меланомовите клетки да метастазират. 
- Какви са последните открития, свързани с биологията на раковите клетки, до които се докоснахте?
- Проектът, над който работя, изследва ролята на малки РНК молекули (microRNAs) върху способността на меланомовите клетки да метастазират. С моя екип открихме три различни малки РНК молекули, които съществено увеличават способността на раковите клетки да се разсейват, а когато блокираме тяхната функция, раковите метастази значително намаляват в моделите мишки, които изучаваме. Важно е да се отбележи, че нивата на тези РНК молекули се увеличават значително в туморите на пациенти, които имат разсейки от меланома, което предполага, че те играят важна роля и в разпространяването на меланома не само в мишките, но и при хората. Също така открихме, че тези РНК молекули регулират нивото на един протеин, наречен Аполипопротеин Е (АпоЕ), а АпоЕ спира процеса на метастази. През последните две години разработихме лекарство, което увеличава нивото на АпоЕ в тялото и това значително забява разстежа и разпространението на различни видове меланома в няколко вида мишки, които изучаваме. Тепърва предстои това лекарство да се разработи и експериментира върху пациенти. 
- Кауза ли е за Вас борбата с рака и смятате ли, че скоро човечеството може да победи тази коварна болест?
- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, тъй като под названието „рак“ са обединени над 100 различни вида, като всеки един от тях може да има своето специфично действие върху човешкия организъм, водещ до най-фаталните последствия. За някои видове рак вече има ефективно лечение, което значително забавя разпространението му - например лекарството Gleevec, което се използва при определени видове левкемия. Единственото лечение за меланомата, което може напълно да я премахне и излекува на този етап, се състои в това да се диагностицира рано, преди пациентът да има разсейки, за да се предотвратят нейните евентуални метастази. Все пак аз вярвам, че в бъдеще с новите открития дори и напредналият метастазирал рак ще се превърне в хронично заболяване и чрез комбинация от различни лекарства ще може да се удължи значително качеството и продължителността на живот при заболелите от тази коварна болест. 
За момента моята основна цел е да продължа да се занимавам с изследвания върху меланома, които евентуално биха могли да предотвратят разсейването й из човешкото тяло. Това, към което искам да се насоча, е да изследвам как най-агресивните видове рак, като меланомата или рак на белия дроб например, проявяват резистенция към вече одобрените и разработени терапии и как чрез комбинация от различни лекарства можем да забавим тази резистенция и да удължим лечебната полза за пациентите.
- Вие работите в едни от най-високотехнологичните медицински центрове в света. Как обаче тази скъпа и уникална технология е полезна на обикновения човек, който има нужда от лечение тук и сега?
- Благодарение на тази технология е възможно да се открият неизвестни досега молекулярни и клетъчни зависимости, които един ден да доведат до нови открития в областта на медицината и до нови терапевтични методи. Примерите, поне тук, в САЩ, са много: например - имунната терапия, която може да даде изключителни резултати при няколко вида рак, включително и меланомата, в резултат на което беше определена за „Научно откритие на 2013 година“. Колкото до България, не съм сигурна на този етап доколко са разпространени някои от новите терапии и диагностични методи в сферата на онкологията, тъй като тяхното разпространение и употреба са свързани със сериозни финансови средства.  
- Въпреки развитието на технологиите, сякаш системата на държавното здравеопазване по света става все по-объркана и затрупана с дългове – социални и икономически? Къде е мястото на Хипократовата клетва в такава обстановка? 
- Доктор не означава единствено лекар, а също така и учен. Моята работа се занимава с инженерната част на това, което лекарите използват в практиката си. За жалост, не мога да отговоря на този въпрос, тъй като не се занимавам директно с медицина. Но съм съгласна, че здравната система дори и в Америка е много далеч от идеала и има нужда от сериозни промени, за да може всеки човек да има равен достъп до най-добрите здравни грижи.
- Как се чувства един млад специалист като Вас в тази обстановка?
- Аз се чувствам до голяма степен късметлийка, че имах възможността да работя в среда на толкова високотехнологично ниво и да науча толкова много през последните 5 години. В началото беше ужасно трудно и за мен това винаги ще бъде едно голямо предизвикателство, преодоляването на което смятам, че тепърва предстои. Това е и хубавото на науката - винаги има място за развитие и все нови предизвикателства, стига човек да проявява нужната оригиналност и дисциплина.
- Когато мислите за бъдещата си кариера, има ли запазено място в нея за България или сте решили, че връщане назад няма?
- Засега не планирам да се връщам в България, за да се занимавам с наука. Просто смятам, че там не бих намерила нужните условия и мотивация, за да се развивам в тази сфера, тъй като науката и новите технологии изискват стабилни финансови средства, които, за жалост, са в сериозен недостиг за развитието на този сектор в България. На този етап имам още много да уча и възможността да работя в най-добрите световни лаборатории и да общувам със световни специалисти ще бъде от голямо значение за моята евентуална бъдеща реализация като учен. 
Въпреки това аз наистина обичам България и след години, когато вече имам стабилна кариера, моята мечта е да поддържам силна връзка с България и да помогна, доколкото мога, за развитието на науката в родината.
- И накрая, изкушавам се да Ви попитам, какво от родна Трявна отнесохте със себе си отвъд океана? 
- Чувството за автентичност и любовта към природата. Трявна е един прекрасен град, който аз с гордост наричам свой дом.  

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Християни

Реклама

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни