Майка и дъщеря искат работа, карат на хляб и вода, бащата - психично болен

    Катя и Йорданка Партеневи – майка и дъщеря, разголиха тъжната семейна история и душите си пред репортер на вестника в пореден опит да намерят някакъв изход от безнадеждната ситуация, в която са се озовали. Единственото, за което се молят, не е подаяния, а да намерят работа както за едната, така и за другата. Унижавани и обиждани, брали срам и страх в изобилие, не спали и гладували, жените вървят пеша и в повечето случаи са на хляб и вода. Как могат да преживяват трима души с пенсия от 220 лева, само те си знаят. Но когато става дума, че търсят работа, основната им болка не са несгодите за физическото им оцеляване от глад. Най-важното е да имат пари за адвокат, за да могат да задвижат процедура по поставяне под запрещение на психично болния Петър Партенев и той да постъпи в подходящо социално заведение. Само така ще има някакъв край на непрекъснатия им тормоз, ще си върнат свободата, ще се отърват от страха и срама.
    Историята с болестта на Партенев, диагнозата от клиничен психолог е определена като съдова деменция, започнала преди десетина година.

    „Оженихме се по любов, много голяма любов“ – спомня си романтичната първа среща преди 38 години с вълнение Катя. - Събра ни филм с участието на друга Катя – Паскалева. Сватбата не беше голяма и шумна. Животът ни започна добре, с разбирателство. Но на шестата година започнаха болестите - той получил кръвоизлив от язва. Три операции, дарена кръв от хора, готови да помогнат. Четири дни беше в кома Петър. Лекарите го вдигнаха от леглото по едно чудо. Тогава работех в „Буря“, а родителите ми – във „Васил Коларов“. Събирахме кръводарители да го спасяват. Дъщеря ни Йорданка още не беше започнала училище. Като излезе от болницата, той й купи ученическа чанта, а тя спази обещанието си да бъде отлична ученичка. Едно искахме - вкъщи да имаме съпруг и баща, да бъдем семейство. Уви – у нас имаше болести“ - нарежда развълнуваната от спомените си Катя.
    Преди 10 години тя започнала да забелязва проявленията на психичната болест на съпруга си. Най-напред той започнал да се бръсне с паста за зъби, да си облича дрехите наопаки или посред лято да облича зимни дрехи. Забелязала, че непрекъснато забравя – излиза и оставя апартамента отворен, а ключовете – на вратата. Кажела ли му нещо да направи, той правел точно обратното. След това започнал да чупи едно след друго нещата вкъщи – печката, мивката, бойлера, стъклата на тераса... Рита с крака или блъска с каквото му попадне. Най-лошото е, че започнал да рови из контейнерите.