Изложба на ЕМО „Етър“ ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова представиха една от най-популярните изложби на Етнографски музей на открито „Етър“. „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш - конят в бита на балканджията“ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. Това е първото гостуване на ЕМО „Етър“ в Търговище.
„Изложбата е интересен поглед върху нашето минало и е заслуженото признание за ролята на коня в живота на
балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни пренася в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.
„Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш” - шегуват се някога балканджиите. Конете са тяхното „превозно средство” по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции - налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство - дават прехрана на голям брой майстори от региона“, разказва уредникът Росица Бинева.
От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.
„Кон са назаем не дава” - той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила“, допълва Павлина Дамянова.
В изложбата „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш - конят в бита на балканджията“ са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей-Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства-Троян, Държавен архив-Габрово, ЕМО „Етър” и сайта LostBulgaria.
Основните акценти в изложбата Конят в селския живот Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо - това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници - конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила - обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.
Конят в живота на града - един разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът - мерцедесът.
За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи - движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.
Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.
В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.
Налбантство Изработване на подкови Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото - зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски.
Поставяне на подкови
Не случайно другото име на занаята е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с  нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.

Самарджийство
„То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат” - народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит. Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен.
Изложбата „Когато си на кон хем седиш, хем ходиш - конят в бита на балканджията“ представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар.

Сарачество
„Конят давам, юларят не давам”
Появата на този занаят е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В изложбата е показан целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи - хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.
Внимание се отделя и на транспортните средства - коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.
„Подкован кон уроки не го хващат”
Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня - от вярванията, свързани с неговата сила - от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника. Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата.