Габрово,

Иван Минчев: За да бъде жив, хубав, харесван, карнавалът трябва да се прави от габровци

Иван Минчев е роден в Габрово през 1957 година. Майка
Иван Минчев: За да бъде жив, х
Иван Минчев е роден в Габрово през 1957 година. Майка му е от Боженци, така че още по-кръвно е свързан с Габровския край. Завършил е Математическата гимназия в Габрово през 1975 година. След това учи в Минск в Държавния институт по културата като завършва

От 1979 година живее и работи в столицата. Тази година той е новият сценарист и режисьор на габровското карнавално шествие.

НАДЕЖДА ТИХОВА
 
- Г-н Минчев, Вие сте габровец, но не живеете тук. Защо се съгласихте да поемете карнавала?
- Първата причина е, че искам да се продължи делото на Слави Бонев - Бог да го прости! В името на неговата памет трябва да направим карнавала и както той искаше – шоуто да продължи. 
Карнавалът е емблематично събитие за Габрово. Аз знам за какво става дума – гледал съм карнавални шествия на живо, а отделно прегледах всичките видеа за карнавала и имам представа за шоуто. Много добре е, че работя и с художника Драгомир Цанев, когото също познавам отпреди. Той дълги години работи в Кукления театър и го познавам от времето, когато Слави беше там директор. Всичко това ми дава спокойствие, че ще се справим със задачата и тази година пак ще представим едно добро зрелище на жителите и гостите на Габрово. Очакваме пак да дойдат да го гледат толкова много хора като последния път – около 35 хиляди души.
- Имате богата творческа биография. Бихте ли казали на габровци с какво основно сте се занимавали?
- От 1979 година живея в София. Бил съм директор на Театъра за мимове и актьори ТАМА. След това работих в БНТ, като започнах като директор на продукция и стигнах до ръководител на продуцентско направление „Забавни програми“. 
Бил съм персонален мениджър на Милчо Левиев, на Вики Алмазиду, група „Булгара“ и още няколко състава, а след това постъпих в новосъздадената ТВ7. Там бях продуцент на топ предаването „Говорещи глави“ - политическо куклено шоу. 
Продуцент съм и на няколко документални филма, единият от които е посветен на Ангел Тичелиев – основател на оркестър „Карандила“ и на „Карандила джуниър“. Филмът е за работата му с децата от квартал Надежда в Сливен. Тръгнали от циганското гето, децата отиват на концерт във Виена и представят много добре България. 
Дълги години, и до ден днешен, съм мениджър на джаз фестивала в Пловдив - „Пловдивски джаз вечери“, а също представям за България няколко чуждестранни артисти като Владко Стефановски, Били Кобъм, продължавам да имам проекти с Милчо Левиев. Сега предстои работата ни по негов солов албум... 
И така, след като миналата година си отиде моят приятел Слави Бонев, с когото се знаем още от училище и бяхме много близки, от Общината се обърнаха към мен през декември с предложение да се заема с карнавала. 
- Какви спомени пазите за карнавала от детството си?
- Спомням си един карнавал, на който Калоянчев каза от трибуната: „Толкова хора са се събирали на площада в Габрово, само когато Габрово би „Етър“ с 3:0“. Тая реплика беше посрещната с голям възторг и я помня до днес. 
Знаем всички, че карнавалът е започнал да се прави в Габрово още през 20-те години на миналия  век, макар и не в този мащаб. После, по време на социализма, си вървеше карнавалното шествие, като имаше един период, в който прекъсна неговото провеждане и с усилията на Слави Бонев беше възстановен. Постепенно той придоби този пищен вид, какъвто трябва да има. 
- Какво е Вашето мнение за досегашните габровски карнавали?
- Това, което се вижда в тези карнавали, които съм гледал, е, че участват габровци на различна възраст – като се почне от най-малките и се стигне до възрастните. И както преди имаше картини от почти всички габровски големи предприятия, сега също участват представители на бизнеса. Хубавото на карнавала – Габрово не е град, отделен от България и света, че в него присъстват и акценти от нещата, които се случват по света. Това съм го виждал в предишните карнавали с представянето на различните актуални политически фигури. 
В предния карнавал видях например Путин, който е изключително актуален и в момента и ще присъства пак. Ще участват и други световни величия, като Обама например, който ще носи българското знаме, ще се снима с публиката и ще обещае падането на визите за българи. Разбира се, ще видим и нашите национални герои, които шестват по нашата политическа сцена, както и нещата, които се случват в родния ни град.
Още от средните векове хората правят карнавали с вещици, дракони, караконджули – фигури, които са хиперболизирани. Това са били герои, от които са се страхували и по този начин са изразявали отношението към тях и желанието да прогонят тези зли сили, които им пречат да живеят добре. По същия начин в един карнавал трябва да присъстват всички неща, от които искаме да се отърсим, да осмеем и бичуваме, за да можем да се чувстваме по-добре. Така че всичко се прави с една голяма усмивка, защото в развитието на нашето общество като цяло доста неща има за усмиване, доста неща са смешни и даже тъжно-смешни.
- Темата на тазгодишния карнавал „О, времена, о, нрави!“ е много широка. Тя дава свобода за разгръщане на идеи и фантазия, но има опасност и нещата да се разводнят и да се загуби обединяващата нишка.
- Както е известно, темата „О, времена, о, нрави“ е една сентенция на един римски сенатор от трети век. Тя е останала във времето с по-обобщено значение и хората винаги са се оправдавали с времето и нравите. И тъй като мотото на карнавала е римска сентенция, габровската котка – символът на карнавала, този път ще е котарак, облечен като патриций с римска тога и венец на главата. Тъй като тази година е Годината на Дървения кон според китайската митология, която доста сме прегърнали през последните години, в карнавала ще присъства и Троянският кон. Той също е един емблематичен пример за отношенията между хората. Той може да бъде използван в исторически план като в една война между две държави, но може да си го представим и в по-малък обем. Някой може да каже: „В нашия колектив имаме Троянски кон, който е работил против нас“ и т. н. Затова той ще присъства в карнавала заедно с аргонавтите и Одисей. 
В карнавалната работилница вече работят по коня, който ще върви преди котката. 
В подкрепа на сентенцията и мотото на карнавала „О, времена, о, нрави“ имаме една картина за Бай Ганьо от знаменития роман на Алеко Константинов. Във вестника, който издават, алековите герои пишат една прокламация, която започва с „О, времена, о, нрави!“. Затова ще има картина с Алеко на портрет и героите от книгата му покрай него като Гуньо Адвокатина, Гочоолу и Дочоолу, които досущ приличат на днешните наши депутати, или Данко Харсъзина, който директно можем да сравним с Бисер Миланов – Петното. Ето и днешният такъв образ, който даже влезе в парламента. Алековите герои ще бъдат облечени съвременно и ще носят баджове с надписи като „Данко Харсъзина – обикновен бандит“, Гочоолу и Дочоолу – вечни депутати, и т. н. 
Аз съм нарекъл България държавата на триумвиратите. В карнавала ще има картина, в която непрекъснато ще ни следят по три портрета като Димитров, Живков, Брежнев, а в по-нови времена - Станишев, Доган, царя, или като днес – Станишев, Местан, Сидеров, а преди Костов – триумвират сам за себе си – с три портрета на Костов един до друг. Бойко ще бъде с неговите любимци Чък Норис и Шварценегер - герои, които мислят, че могат да управляват дори целия свят. 
Освен това ние успяхме „да уредим“ преди концерта си в София „Аеросмит“ да минат с един камион през Габрово в 18 часа и да изпеят няколко песни...
- Аз си спомням един от карнавалите по времето на социализма, когато за режисьор беше поканен Хачо Бояджиев. Карнавалът беше много мащабен, с най-големите, невиждани дотогава макети с глави на заклеймяваните представители на световния империализъм. Така шоуто се превърна в една безинтересна и самоцелна политическа „сатира“, в която се загуби габровският привкус на хумора. Доколко габровски ще бъде тазгодишният карнавал?
- Разбира се, в карнавала има голям акцент върху нещата, които се случват и в Габрово. За да бъде жив, хубав, харесван, той трябва да се прави от габровци. Инициативата на габровци е най-важна. 
Знаем, че нашият град е олекнал откъм жители. Знаем, че ние като нация сме свикнали да гледаме сеир отстрани, а не да сме участници. А всички карнавали по света се правят спонтанно, с доброволното участие на много хора, като се почне от най-блестящия - в Рио. Този карнавал се прави от клубовете по салса - всеки се подготвя цяла година, шият се костюми, избират се танци и т. н. Затова става интересно, защото е неподправено, истинско. 
Карнавалът във Венеция възражда нещата от разцвета на Ренесанса с онези пищни костюми и маските, характерни за комедия дел арте и т. н. Ще имаме и в Габрово такъв акцент тази година. 
Бях при ректора на габровския Технически университет. Студентите не са участвали в карнавала изобщо, а сега имам обещанието, че ще се включат. Искам те да бъдат ранобудните студенти, които ще играят различните форми на протест, станали през последната година.
- В Габрово не можем да разчитаме на спонтанно желание за участие в карнавала. По времето на социализма се нареждаше и задължаваха всички фабрики и учебни заведения да участват. А сега?
- Много е важно във всяко място с голяма общност от хора да има лидери, които имат отношение към карнавала, към хумора. Така наречените зевзеци. Едно време в предприятията е имало такива ядра, които всяка година са успявали да направят карнавална картина. Аз сега съм готов да предложа какво да направят, а не само да чакам идеи, но важното е да има ядро с отношение. 
Сега например ми се обади директорката на детската градина в Трендафила, че са готови с картината и да отида да я видя. Ще ходя и в Математическата гимназия, където пък има театрална трупа, която ще направи картина на тема музика. Ще бъдат представени по-ярко любимите стилове, като почнем от поп фолк, минем през рап и стигнем до рейв. Априловската гимназия ще се включи в сенатската картина... 
Карнавалът трябва да се прави от габровци, в него трябва да има много музика и танци, освен пищност на костюми. Затова сега ще направим този карнавал за първи път с участието на Камерния оркестър, който ще свири на живо. Ще имаме тази година осем духови оркестъра и два мажоретни състава. Музиката е много важно нещо във веселието на хората.
- За изгонване на злите сили обикновено разчитаме на гостуващи кукерски групи. Ще има ли и тази година кукери?
- Ще гостуват две кукерски групи. Слави - вечна му памет, е искал да има кукери в началото и в края и по този начин да бъде пречистено цялото празненство, цялото карнавално шествие. Ще има участие на клоунада и пантомима от студенти в НАТФИЗ, ще има хора с кокили, ще има комедия дел арте като улично зрелище.
- Слави Бонев винаги искаше публиката да бъде повече участник в карнавала, а не само зрител. Ще има ли закачки с публиката от участниците в шествието?
- Ще се опитаме да направим различни закачки с публиката. В някои от картините има такива моменти. Ще посипваме хората с конфети, клоуните ще се закачат с тях, ще ги черпим с бонбони, с ракия... Това също е част от карнавала. Но всички зрелища по света имат публика. Целта е като свърши карнавалът, тя да дойде на площада и да се весели, да танцува, да пие бира. Знаете, че площадът и градинките наоколо са пълни с компании вечерта. 
По света карнавалните веселия продължават няколко дни. Кръчмите работят нон стоп, докато има хора. Даже в Белгия слагат специални капаци на обществените сгради и паметниците, за да не би като пийнат повече, хората да ги поругаят в пиянството си. И му се отпуска краят, както се казва. Тази неподправена веселба, която ние искаме да се постигне, трудно се получава при нас, защото сме повече сеирджии.
- В този карнавал по улиците ще шества и фигурата на Вашия предшественик – „бащата на карнавала“ Слави Бонев. Как ще го представите?
- Той много често е ходил в Белгия и има там много приятели. В момента има двама художника от побратимения град Аалст, които са поели изцяло ангажимента с тяхно финансиране да направят шаржирана фигурата на Слави в стила на карнавала. Той ще бъде представен с неговото жълто сако, карнавалното шалче и бялата шапка, както го помнят габровци. Ще го возим в началото на карнавала в един открит ретро пикап от 1928 година на фона на песента „Шоуто трябва да продължи“. Това беше темата на последния карнавал на Слави, който знаеше вече, че си заминава и затова избра тази тема, като ни завеща: „Шоуто трябва да продължи“.
- Вие сте били приятели със Слави Бонев...
- Да, израсли сме заедно, познавахме се от ученическите години. Двамата бяхме от основателите на Мим театъра в Габрово. С него сме правили различни скечове по студентските бригади, когато аз учех в Русия и си идвах тук през лятото. Пътували сме заедно зад границата с неговия „Москвич“. Ходили сме до Чехия, до Унгария. Семействата ни бяха близки и много дълбока дружба ни свързваше със Слави. 
С един негов колега - Бинти, правеха интересен номер с антифокуси, скечове на двама фокусници – много смешно беше. Канил съм ги в София, където са изнесли 50-60 представления... Бяхме много близки със Слави.
- Сигурно е притеснително след Слави Бонев да поемете карнавала. Какво трябва да стане, за да си кажете, че карнавалът е бил успешен?
- Ще мога да отговоря на този въпрос в 20 часа на 17 май, когато ще е свършил карнавалът. Най-важното е да не вали дъжд. 
- Казват, че хубавите неща стават с много пари. Да помечтаем малко – какъв карнавал бихте направили, ако освен ентусиазъм, имаше много пари?
- Ако имаше много пари, БНТ, която ще бъде медиен партньор на карнавала, щеше да излъчи на живо шествието и да го гледа цяла България. Това обаче струва много пари. Само една минута телевизионно време струва 3500 лева. 
Ако имахме много пари, може би и костюмите щяха да станат по-пищни. Не ми се иска карнавала да го правят хора отвън. Например да поканим Дейвид Копърфийлд, който да скрие часовниковата кула на площад „Първи май“. Това е зрелище, което може да се състои в седмицата преди карнавала. 
Тази седмица може да стане още по-пищна, като например Горан Брегович направи концерт на стадиона в Габрово. Аз съм сигурен, че тогава той ще се напълни, ще дойдат хора от цяла Северна България. Или пък Райна Кабаиванска да направи концерт в Габрово, както се е случило някога. Тогава един мой приятел казваше: „Времето в Габрово се дели на преди Райна Кабаиванска и след нея“. 
Така че с много пари може да се направи такова многообразие на празника на Габрово, на който да станат съпричастни и много хора от цяла България, че и от съседните държави. Но тогава пък започваш да си задаваш въпроси като имаме ли инфраструктура, достатъчно места в хотелите, заведения, които могат да изхранят толкова много хора, имаме ли място за къмпингуване и т. н. Всичко това може да допълни габровския карнавал, да го направи събитие от национално значение.
- Какъв ще бъде карнавалът тази година?
- Карнавалът тази година ще бъде весел, празничен и многообхватен.

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни