Илко Анадолов: „В кино и фотоклуба на Дома на културата имаше интерес и ентусиазъм” Автор на материала Вела Лазарова Фотограф Вела Лазарова Дата на публикуване 30.05.2014 00:00:00 Дата на обновяване 30.05.2014 00:00:00 Брой прочитания : 1233 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Илко Анадолов: „В кино и фоток „Още като ученик Димитър Червенаков, един комшия в кв. Любово, ме запозна в тайнството на фотографията. А тя като ти влезе веднъж в кръвта, излизане няма. Първата ми „лаборатория“ бе в един килер. Първият ми фотоапарат бе „Смяна“, която тогава се продава Вела Лазарова В ония години фотографията бе дълъг процес. След заснимане се минава през обработка на филма - проявяване, копиране, сушене... С дигиталните техники и компютъра нещата се опростиха, но я няма тръпката. Тогава като снимаш, не знаеш дали ще стане... Винаги съм бил фотолюбител. Още като ученик се запознах с Анатолий Александров Лаптев, известен учител и общественик. Неговата история е цяла сага. Роден е в Санкт Петербург, Русия. До 1917 г. живее в Харков и Ташкент. Белоемигрант от 1921 г. в България. Чертожник. Завършил е технически курсове в София. Работи в Техническото училище „Д-р Никола Василиади“ в Габрово (1925-1929). Тук през 1928 г. прави и първата у нас 35-милиметрова прожекционна киномашина за онагледяване на учебния материал. После работи в заводите „Рено“ във Франция. През 1934 г. се връща в Габрово и до пенсионирането си (1963) отново работи в Механотехникума като чертожник, техник, инструктор, фотограф и художник. Създава и води училищно кино. Три години по-късно обзавежда в Техникума цяло кино и фотолаборатория. С дарения набавя киномашина и кинокамери. Анатолий Лаптев е един от основателите и активен участник в кино и фотоклуба към Дома на културата. Организира първите кръжоци за изучаване основите на киното и фотографията. Организира първия любителски снимачен колектив в Габрово (Пенчо Шандурков, Цоньо Цонев, Христо Серафимов и др.). Обучил е десетки младежи на операторско майсторство, заснемане на филми за важни събития от живота на града. На 19 юли 1963 г. е учреден любителски кино и фотоклуб при Дома на културата като секция на Клуба на дейците на културата в Габрово и поделение на Съюза на кинодейците в България. Той е един от първите в страната. Основатели са Марин Маринов, Цоньо Цонев, Анатолий Лаптев, Велчо Велчев, Стефан Обликов, Любен Казасов, Георги Хинков, Всеволод Пурел, Георги Парасков, Досьо Столаров, Арсени Степанов, Ненчо Андреев, Евтим Килифарев, Белчо Пехливанов, Ганчо Папазов, Ангел Велчев, Кирил Георгиев, Димитър Мошков, Стефан Моров, Илия Хаджиев (главен счетоводител на Дома на културата). Първата проява на фотолюбителите е изложба през есента на 1964 г., в която участват 30 автори, от които 1/3 са професионалисти. Тя е била непосредствен разказ за живота, запечатала всички по-значими събития. Наричат я „незаличима летопис“, която любителите са създали, пътувайки с фотоапарат по пътищата в Габровски окръг. Иван Софрониев от ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), с когото работих известно време в Радиоклуба, ми каза, че в Дома на културата се търси човек за Кино и фотоклуба. В годините се явявах на курсове за правоспособност (Пловдив) за художествен ръководител на такъв клуб. От края на 1970 г. постъпих на новата месторабота. Отначало кино и фотоклубът е бил в мазата на Дома (клуб „Поколение“). При откриването на Дома (1964 г.) сградата е действаща до третия етаж. Нагоре са таванските помещения, ползвани от различни институти и организации. Именно там с отиването ми директорът Христо Тауков ни предостави площ за кино и фотолаборатория, кинозала с кинокабина, впоследствие и музейна сбирка, уредена от учредителя Марин Маринов. Марин Маринов бе личност с разностранни интереси, дълбоко свързан с краезнанието. Отдаваше му се да работи с хора. Марин Петков Маринов (1926-1996) е роден в с. Капиново, Великотърновско. Участник е в Отечествената война. Завършил е икономика във Варна. Журналист, кореспондент на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“, „Земеделско знаме“ за Великотърновски окръг. Архивист в Държавен архив - Габрово (1959-1966, 1968-1972), журналист във в. „Балканско знаме“ (1972-1977). Член на СБЖ. Учредител и председател на кино и фотоклуб при Дома на културата (1963-1972). Филателист, нумизмат. Автор на книгата „Гласове край Синкевица“ (1996) и др. Марин Маринов бе човек, който от всичко правеше история. Като се захващаше с нещо, го довеждаше докрай. Документираше с фотоапарат началото и финала на ново строителство, събарянето на стари сгради в града. Въобще различните промени в градския пейзаж. Преди години в Националния музей на образованието му бе направена възпоминателна документална изложба. Първият филм на киноклуба е „Светлини“, сниман от Цоньо Цонев Това е филм-импресия, който още тогава взема награда. В миналото се работеше на три формата кинолента: любителският бе 8 мм, телевизията работеше на 16 мм, кинолюбителски - 16 мм (черно-бял и цветен). Професионалното кино работеше на лента 35 мм. За един филм най-напред се тръгва от сценария. За да излезе на екран, се преработва в киносценарий. Много важни по-нататък са техническите умения. В клуба, за усъвършенстване на любителите, се канеха специалисти от София. При нас са идвали почти всички големи оператори - Димо Коларов, Емануил Пангелов, Стоян Дуков от аниматорите, Христо Бойчев и др. От клуба в средата на 70-те години сме ходили на обмяна на опит във фирмата „Орво“ в гр. Волфен, Германия. Характерни за началния период на клуба са кинохрониките за обществения и културен живот на града, за съставите на Дома на културата. В дейността си на ръководител на клуба (до 1976 г.) бяха подготвени фотоизложби на известните габровски професионалисти Стефан Обликов, Велчо Велчев, Цоньо Цонев, Любен Казасов. По-късно и на по-младите автори Минко Щърбанов, Пенчо Тихов и др. В работата си бях ангажиран повече в киноклуба. Бяха направени някои документални филми за известни габровци - „Отколешният резец“ за Лазар Донков, създателят на АЕК „Етър“, за Анатолий Лаптев, „Ловецът на вълнуващи мигове“ за Цоньо Цонев (Цонката), първият художник-фотограф в Габрово. По сценарий на Марин Маринов бе и „Любородец“, филмов очерк за краеведа Илия Габровски, и др. През 1976 г. бе направен опит кино-фотоклубът при ПДК да издава „Информационен бюлетин“. Тогава в окръга действаха 22 фото и киноклуба. Непрекъснато научавахме и за новоткрити. Кино-фотоклубът при Профсъюзния дом на културата в Габрово бе един от най-рано основаните, с натрупан опит и добри традиции. Той организираше много от окръжните и градски прояви, участие на фото и кинолюбителите в републиканските и международни изложби и фестивали. Нашият клуб се явяваше методически център за окръга. За по-добър контакт и осведоменост издаването на този бюлетин бе навременно и оправдано. Излязоха само два броя в началото на годината. През 1978 г. кино и фотоклубът се разделя на две секции Обособените киноклуб и фотоклуб бяха с общ художествен ръководител Илко Анадолов (до 1984 г.) и двама помощник-ръководители. Сбирките се водеха два пъти в седмицата. Дейността бе в няколко направления. Учебно-възпитателната работа се водеше от лектори и по-опитни курсисти и включваше оперативна работа, кинорежисура, монтаж, музикално оформление, лабораторна обработка и пр. Художествено-творческата дейност бе свързана с участие в изложби и фестивали. В двата клуба са се обучавали по около 100 души, от които активни са били 25-30 души. Фотоклуб „Рефлекс“ Той обединяваше майсторите на светлописа. Задачата му бе да печели нови и нови почитатели на фотографията. Художествен ръководител бе Илия Найденов. Организирани бяха разменни фотоизложби с клубове в страната, побратимените градове Могильов, Ческе Будейовице и др. Като професионалисти фотограф-художници израснаха Илко Немцов, Минко Щърбанов, Николай Гостилов, за което се изискваше сериозна творческа работа, участия в изложби. Двамата с Николай Гостилов започнахме първи да правим цветна фотография в Габрово. С новите технологии изчезна тайнствеността на тъмната стаичка с Аладиновите фенери, стоенето с часове за нагласяне времената на часовника... Любовта към работата бе водеща и при нас. Участие в национални и международни кинофестивали. Най-големият бе в Бургас - „Строители на развито социалистическо общество“. На историческа тематика бе в Шумен, в Трявна - стари занаяти, във Велико Търново - туристически, Хисаря - червенокръстки, и др. Участие сме имали на международни фестивали във Франция, Австрия, Унгария, Чехословакия и др. Направен бе филм за Могильов, Бобруйск. Носители сме на многобройни награди и орден „Кирил и Методий“ - III степен, за цялостна дейност. Членове на клуба от „втората вълна“ са Георги Георгиев, Минко Щърбанов, Пенчо Тихов, Илко Немцов, Николай Гостилов, Здравка Шиварова, Румяна Денчева, Симеон Алексиев и др. Възпитаници на киноклуба са двама бъдещи професионалисти - проф. Николай Лазаров (автор на любителския филм „Двойката“, с който влезе студент. Завършил е ГИК в Москва) и Иво Пейчев (с „Вик“, екофилм, с който влезе във ВИТИЗ. Филмът е с награда на Московската телевизия). За 25 години киноклубът създава над 120 филма с голямо тематично разнообразие. От тях 32 са носители на отличия от наши и международни фестивали на любителското кино, а „Вик“ (1976) и „Барабани“ (1982) - и на златни медали от фестивали в Москва и Одеса, трета награда в комплексно представяне на Четвъртия национален кинофестивал на историческите филми в Шумен (1981). Тогава за реализирането на филмите „Барабани“, „И стана мисълта дело“, „Моят учител“ ръководството на киноклуба отличава членовете Марин Маринов, Ангел Велчев, Георги Георгиев, Илко Анадолов, Григор Кукудов, Анелия Иванова, Георги Кадиев и Димитър Карауланов. За съжаление, част от създадения киноархив е похабен (пострадал при отнесения покрив на Дома от бурята през пролетта на 2013 г.). С една поредица филми Киноклубът стана представителен - „Метаморфози“ (за миграцията от селото към града. Филмът е сниман в с. Скорците), „Антракт“ - импресия, „Жилави корени“ (цветен, за Батошевския мъжки манастир), „Барабани“ (за Малкия Сталинград - с. Крушево) и др. Кино и фотоклубът действат до средата на 90-те години. Много важно бе човек с интереси да попадне на точното място и точните хора. Времето, свързано с клубната дейност, бе за мен едно приятно занимание. За фотографията се искаше не само лента и хартия, интуиция, а и усет за композиция, графично и цветово изграждане, улавяне на това, което е незабележимо на пръв поглед. Не липсваше ентусиазъм, подплатен с компетентност и професионализъм. Фотографията ме е интересувала преди всичко в репортажа, в стойността на уловения миг. При киното изявата е колективна. Като художествен ръководител трябваше да осигурявам творческа атмосфера на заниманията. Колегите ми от Дома на културата Маргарита Досева, Григор Кукудов, Кольо Дойнов, Веселина Недевска, Таня Димитрова, Димка Стоева и др. винаги бяха насреща, готови да помогнат. Тях също ги броя като членове на клуба. Кино и фотоизкуството зависят от човека. Както за художника са важни четката и боите, така за нашего брата са фотоапарата и камерата.“ Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара