Христак Момерин е родоначалник на габровската трикотажна индустрия

 Добрите му търговски връзки му помагат още от самото начало да започне работа с най-реномираните плетачни машини на европейско равнище. Виждайки увеличаващото се търсене на внасяните от него изделия, той решава да започне и собствено производство. За тази цел отива в Букурещ при голямата фирма „Жак Блумбърг”, която има генерално представителство за английски и германски фабрики за плетачни машини, и чрез нея купува първите три машини, система „Харисон”. В тази своя дейност Христак Момерин е подпомогнат финансово от своя роднина Цанко В. Дюстабанов и така създадената фирма „Цанко В. Дюстабанов и Хр. Хр. Момерин“ през 1890 г. поставя началото на една нова индустрия. 

Първото производство е горни дамски жакети, които се търсят много. Поради еластичността си те стоят добре на всяка женска фигура. Общото първоначално капиталовложение за откриване на фабриката се оценява на около 6000 златни лева. Само няколко години по-късно годишното производство на фирмата е вече 60 000 лева. Качествената продукция на фабриката получава редица наши и международни отличия. На Първото българско изложение в Пловдив (1892 г.) производството им е наградено с почетен диплом. Следват наградите от Парижкото изложение – Почетен златен кръст (1900 г.), Лондонското световно изложение – златен медал (1907 г.), и др. Голямото търсене на трикотажни стоки насърчава собствениците към по-нататъшно усъвършенстване на производството. От фирмата „Ж. Ф. Гросер” - гр. Маркесдорф, близо до Лайпциг, и от Едуард Дубие - гр. Митвайда, са доставени най-нови големи жакарадови плетачни машини, шевни и сглобавачни оверлози „Сингер”, спомагателни шпул машини, кардир машини и други. Разширява се бързо и асортиментът на производството – фини фланели, чорапи, дамски шапки, женски и мъжки долни облекла, детски костюмчета и др. Освен за вътрешния пазар фирмата работи изключително много и за износ, като през 1892 г. една четвърт от нейното производство е пласирана в Турция, най-вече за Одрин и Цариград. 

Първото производствено помещение на фабриката е разположено в центъра на града в сутерена на жилищна сграда с обща площ от около 120 кв. м, където са монтирани 12 плетачни машини. След оттеглянето на Цанко В. Дюстабанов Христак Момерин взема за съдружник Георги Хр. Селвелиев и първото трикотажно предприятие продължава дейността си. През 1910 г. е приключено и това съдружие и Христак Момерин започва самостоятелна дейност. На булевард "Априлов" той изкупува съществуващите там градини в местностите Сиргиевото и Паскалевото и започва строеж на нова модерна фабрична сграда. Докарани са три нови автоматични плетачни машини, които са монтирани в още недозавършената сграда. В работата на първата габровска трикотажна фабрика започват да вземат участие и синовете на Христак Момерин. Най-големият му син - Христо, става съдружник и съуправител на фабриката и взема дейно участие в монтирането и пускането в действие на автоматичните плетачни машини и новодоставения двигател „Перкинс”, който обаче твърде скоро се оказва недостатъчен да захранва производството и се налага купуването на още два електромотора с мощност от по 15 к. с. 

Водеща в трикотажното производство в Габрово, фабриката на Момерин участва още отпреди започването на войните за национално обединение в търгове за военни поръчки. Шият се голаци, раници, сухарни торби и платнища за войската. С обявяването на Първата Балканска война - 1912/1913 г., предприятието е граждански мобилизирано и Христо Хр. Момерин е назначен за административен и технически директор, комендант е Минчо Топузанов. Изработват се военни наряди за вълнени долни фланели, качулки, шапчета, чорапи и ръкавици за войниците. 

Христо Хр. Момерин е изключително надарен човек. Поради здравословни проблеми той не успява да завърши висшето си образование в чужбина. След смъртта на Христак Момерин през 1918 г. до своята смърт през 1921 г. той е фактически ръководител на фирмата. Продължител на делото им става по-малкият син - Андрей Момерин. Той започва да работи във фабриката на баща си още от малък. Ученик в гимназията, на него му се налага да прекъсне образованието си и да учи тримесечни курсове в частната търговска академия „Мусевич-Бериков” и да поеме още ненавършил 20 години цялата външнотърговска и административна работа на фирмата. Участник във войните за национално обединение - 1912/1913 г. и 1915/1918 г., за проявена храброст е награден с войнишкия кръст на Ордена за храброст със синя лента. След смъртта на баща си и брат си поема изцяло ръководството на Първа българска фабрика за фино трикотажно производство. Андрей Момерин е акционер и подпредседател на Индустриална банка „Габрово”, член на Търговско-индустриалната камара във Варна и председател на секцията „Трикотажна индустрия“ към Съюза на българските индустриалци в София. По случай 100-годишнината от началото на българската индустрия за заслугите си той е награден и с орден „Св. Александър” - І степен. През 20-те години на ХХ век Андрей Момерин започва цялостно преустройство на наследеното от баща си. Необходимостта от електрическа енергия за задвижване на машините го принуждава през 1927 г. да достави от Германия вертикален дизелов мотор с мощност от 50 к. с., система „Юнкерс”. Моторът е доставен заедно с генератор за електрическо осветление на фабриката и жилищните постройки. За монтирането и пускането му в действие идва от Германия инженер-специалист, като цялото капиталовложение се оценява на 600 000 лева. 

Целият терен около фабриката е облагороден с декоративни цветя и храсти по препоръка на директора на двореца в Евксиноград Шипарев. Изградено е и собствено независимо напояване. Подобно на много други габровски индустриалци и Андрей Момерин се грижи за своите работници, изгражда работническо общежитие към предприятието, работническа кухня със столова и баня. Изгражда се и парен котел за отопление на фабриката и жилищата на работниците. 

През 1929 г. фабриката „Андрей Хр. Момерин“ вече произвежда 13 570 кг най-различни фини плетени артикули от местни и вносни вълнени прежди на обща стойност от над 11 млн. лева. Предприятието непрекъснато модернизира машинния си парк, като в края на 30-те години на ХХ век вложените средства в машини надхвърлят 5 млн. лева. Това са най-вече високопроизводителни машини като три рашел машини, платинен рашел, кентщул, кентерашел с жакардова преса, 2 жакардрундщрика, 12 плетачни машини „Гросер“, 34 шевни машини „Сингер“ и др. По време на Втората световна война фабриката още повече разширява асортимента си като започва производство и на памучен трикотаж. Годишният капацитет на предприятието достига до 65 000 кг вълнен трикотаж и 25 000 кг памучен трикотаж. Основният капитал на фабриката достига 9 млн. лева в машини и съоръжения. През 1941-1942 г. Андрей Момерин предприема още едно разширение на работните помещения, строейки нова фабрична сграда. 

До 1947 г. фабрика „Андрей Момерин“ остава водещо предприятие в трикотажния бранш. След национализацията собственикът Андрей Момерин, подобно на много други български индустриалци, извървява трудния път на заточен в лагерите в Ножарево и Белене, а създаденото с толкова труд и любов предприятие се влива в новосъздадения завод „Добри Карталов“.