Д-р Йовчев: „Държавата се е оттеглила от здравеопазването“

Д-р Йовчев: „Държавата се е от

Д-р Тотьо Йовчев – началник на Отделението по нефрология и хемодиализа, беше отличен за работата си тази година от Регионалната лекарска колегия и получи знака на Лекарския съюз за „Лекар на годината“ от Габрово. По повод 7 април – Международния ден на з

ги има много пациенти от региона, които идват за процедури по три пъти в седмицата. Увеличават ли се много пациентите ви?

- В момента имаме 76 пациенти от цялата област. Имаме свободни само 2-3 места. Габровска област не е голяма и това е оптималният брой пациенти. Работим на трисменен режим – до 1,30 часа през нощта. Това е вид лечение, което помага за удължаване живота на пациентите, които нямат друг шанс за живот освен хемодиализата. За 2013 година в нашия диализен център са извършени 12 050 процедури, което показва, че е било доста натоварено. Ресурсът на апаратите максимум до една година ще бъде изчерпан. По медицински стандарт като направят 30 хиляди часа, трябва да бъдат бракувани. След около една година 12 от апаратите трябва да се бракуват и да се купят нови апарати. До този момент от Министерството не са казали, че има заделени някакви пари за смяната.

- Много са проблемите в здравеопазването. Според неправителствени пациентски организации вече доста голяма част от здравните услуги се плащат от самите пациенти и здравеопазването става все по-скъпо. Защо става така?

- Зависи за кое отделение става въпрос. В хирургичните отделения, в ортопедията малка част от консумативите се заплаща от Здравната каса. Останалото трябва да бъде поето от пациентите. Например стави за ортопедията, както и други консумативи не се покриват от Здравната каса. Цената на най-малкия пирон е над 1000 лева, а ставите стигат до над 4000 лева. В Хирургия не се заплащат от Касата платната, които се поставят при хернии, не се плащат съшивателите при големи коремни операции. В Очно отделение не се плащат лещите и т. н.

- Според Вас кои са най-важните за решаване проблеми в здравеопазването?

- Проблемът е, че все повече съсловието ни застарява. Например в нашето отделение работят четирима пенсионери – един лекар и три сестри. Нови за техните места просто няма. При сестрите положението е най-зле, а в близките 1-2 години ще стане същото и при лекарите, защото нови колеги пристигат по един-двама на година, а се пенсионират много повече. За да стане по-атрактивна професията, трябва да има и атрактивно заплащане. Не може иначе младите хора да се задържат в България.

- Лекарите и сестрите са недоволни, пациентите – също.

- Пациентите са недоволни, защото трябва да доплащат за лечението си в здравните заведения, лекарите и медицинските специалисти са недоволни от възнагражденията си и така общо взето всички са недоволни от здравеопазването. Държавата някак си се е оттеглила от отговорността си за него и в близките години не се очертава промяна. Не може например да се работи в XXI век с рентгенов апарат отпреди 60-70 години. Пари за здравеопазване има, но... Не може в една нормална страна като Швейцария да има 70 болници, сключили договор с тяхната здравноосигурителна каса, а в България те да са над 400 и всяка година да увеличават броя си. По закон има ли разрешение за дейност дадено здравно заведение, Касата няма право да откаже да сключи договор с него. По тази причина се сключват договори с ред частни болници, в които обикновено се лекуват много по-леки случаи с по-малко разходи. Всички по-тежки случаи от областта обикновено идват в областната болница.

- Ако трябва да се почва сега реформата в здравеопазването, откъде трябва да почне?

- Задължително трябва да се започне от болничното лечение, а не обратното, както беше направено. Първо стартира реформата в доболничната помощ с личните лекари. Най-важната част е, разбира се, финансирането. Голяма част от клиничните пътеки са недофинансирани. Например за възпаление на отделителната система клиничната пътека е от три дни. А пациент, постъпил с 40 градуса температура, е невъзможно да бъде излекуван за три дни. Иска се 7-10 дни антибиотично лечение. В същото време цената на пътеката е 400 лева – те не стигат в някои случаи само за антибиотика.