Андрей Андреев: „Обичам да помагам на хората, мечтая да уча Социални дейности”

Андрей Андреев: „Обичам да пом

Двайсетгодишният Андрей Андреев е един от тримата габровски абитуриенти, които обитават наблюдаваното жилище в Поповци и имаха честта да бъдат сред поканените на приема на президента и бала на зрелостниците от социалните домове в страната в резиденция „Б

Какво планира да прави с живота си занапред момчето, прекарало досегашните си години в домове и социални институции? Какви са мечтите му, какво не му достига и с какво е по-добър от младите хора, които имат семейства? По тези и по други теми разговаряхме с Андрей.

- Откога живееш в наблюдаваното жилище в Поповци, наричано още „Дом възможност“?

- От януари на тази година. Преди това бях в защитеното жилище, където има непрекъснато социални работници, педагози, психолози. А още преди това бях в Дома за деца, лишени от родителска грижа, в Габрово. Постъпил съм в него, когато съм бил 8-годишен. Преди това съм бил в дом в Шумен, но кога са ме дали там, не знам, не помня, явно съм бил много малък.

- Имаш ли родители? Защо си попаднал в социален дом, каква е твоята история?

- Миналата година получих писмо, в което ми съобщават, че баща ми е починал от недохранване. А от майка си, честно казано, и грам спомен нямам. Не знам изобщо какво представлява, защото никога не съм я виждал. Не знам нищо и за баща си.

- Става ли ти мъчно понякога за това, че нямаш семейство?

- Не ми пречи. Знам, че има хора, които ще ми помагат. Знам, че и в другите институции, в които съм бил, а и сега има хора, които се грижат добре за нас и ни помагат. Не ми е мъчно за родителите ми, защото не съм ги виждал, но ми е трудно.

- Като дойдат ваканции, празници?

- Тогава наистина е трудно. Всеки нормален човек иска да е в семейство, в някаква семейна среда. Но докато бях в Дома, нищо не ми е липсвало. Страшно много подаръци получавахме, много спонсори имаше. Обиколихме много градове, ходихме много пъти на море и на лагери с различни институции и от други градове. За много деца семействата им не могат да им предложат всичко това. Но като излезеш от Дома, става много трудно – за работа, за квартира и да се справиш сам с другия живот, който ти предстои.

- Как се чувствате в наблюдаваното жилище в Поповци?

- По принцип този дом е за работещи хора, които дават малък процент от заплатата си за издръжката, но за нас направиха изключение като ученици. Имаш право да останеш тук до две години, докато си намериш място, където да живееш. В наблюдаването жилище ти помагат да си намериш работа, квартира и т. н.

- Какво училище завършваш?

- Аз завършвам за ресторантьор, барман, сервитьор и готвач в Професионалната гимназия по туризъм.

- Какво научи там, подготвен ли си да работиш?

- Имах много практика по готвене, барманство и сервиране, но все още не съм напълно готов да работя. Причината е, че готварството не ме привлича. Исках да стана готвач като бях по-малък. В дома „Христо Райков“ се врях непрекъснато в кухнята, но сега ме влекат социалните дейности. Не знам точно защо, но обичам много да помагам на другите. Даже съм доброволец на две места – в Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ и в Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово. А училището сам си го избрах, защото исках да имам някаква професия, някаква диплома. Дипломите ще ги вземем през септември, защото ни предстоят държавни зрелостни квалификационни изпити по специалните предмети.

- Заедно с останалите абитуриенти от наблюдаваното жилище – Мехмед Илязов и Тодор Василев, както и Явор Георгиев, който не е габровец, беше на приема на президента в резиденция „Бояна“ и на подготвения за зрелостниците от социални домове бал. Как прекара там? Кое те впечатли най-много?

- Балът, който се организира от президентството по програма „Подкрепи една мечта“, беше на 28 май в резиденция „Бояна“. В Националния исторически музей в София президентът ни поздрави за завършването заедно със зам.-министъра и председателя на УНИЦЕФ и други специални гости. Каза колко ученици мислят да кандидатстват във висши учебни заведения, защо другите искат първо да работят и т. н. И ни пожела „На добър час“. За пръв път ходя в резиденция „Бояна“ - страхотно беше, незабравимо, както и балната вечер. Бяхме на специални маси, организирани от самия хотел, имахме дискотека, в която се представиха много известни личности и певци като Рафи, Ангел и Мойсей и други, както и водещите Мария Игнатова и Алекс Раева. Диджеят след 10 часа пускаше предимно хора и народни песни, защото децата това му поръчваха, нямаше друг стил музика, но танцувахме много български танци. Аз също танцувах. Всъщност аз винаги участвам във всичко, което се прави в училище и извън него. Участвал съм в много и най-различни кампании, не се срамувам, мога да говоря с всеки и го правя.

- В наблюдаваното жилище трябва да се справяте сами с всичко. Така ли е?

- Да. Сами се перем, готвим си. Има възпитатели, които ни наблюдават и помагат. Като при всяко нормално семейство – каквото правят те, почти това правим и ние.

Аз мисля, че се справям с почти всички домакински работи. Не обичам много да готвя, но се справям добре с чистене, пране, гладене и т. н.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Винаги следя сайта на габровската Община и Дарик радио какви събития предстоят. На всички концерти съм онлайн и много обичам да се разхождам. А любимото ми хоби е да помагам на другите винаги с каквото мога и както мога. Аз и Мехмед например бяхме доброволци и ходихме във Финландия по един проект. Помагахме на възрастни хора с болестта на Алцхаймер в продължение на два месеца. Целта ни беше да организираме малките деца да ходят да си играят с тях, да им пеят песни, да танцуват с тях. Беше много хубаво, а в последните дни успяхме да отидем и на Октобър фест, който се провежда в Германия, както и в Коледния град, който беше уникален.

- Сега накъде? Как искаш да продължи животът ти?

- Аз мисля, след като си взема държавните изпити в училище, да кандидатствам „Социални дейности“ в нашия Технически университет.

Мисля и да работя. Работил съм един месец като барман и беше добре. Ще видим. Но ще остана в наблюдаваното жилище, докато успея да си намеря наистина хубава работа и мога да се издържам сам. Не обичам да живея сам. Затова имам планове да наемем квартира с още едно момче и едно момиче от дом „Христо Райков“, които са настанени в общежитието на училището, но ще трябва да го напуснат. Сега ще търсим квартира с Надя и Стилян и ще опитаме да живеем заедно.