Адриан Новаков: „Културата е част от националната сигурност на всяка държава“

Талантът на двама габровски творци – скулпторът Андриан Новаков и художникът Станимир Минчев-Панса, напълниха фоайето на Стопанската камара с приятели и любители на изкуството от града във вторник вечерта. Всеки от тях показа своите любими творби, върху които са работили в различни периоди от време. И които запазват своята актуалност в годините. Всеки от двамата е имал изложби не само в Габрово, но и в страната и чужбина.

Известно е, че дори кметството в италианският град Брунате, където е приютен в последните свои дни големият Пенчо Славейков и намира своята кончина там, прави поръчка именно на габровския скулптор да изработи фигурата на поета в негова памет. Негова скулптурна композиция посреща непрекъснато гостите на Трявна и пред къщата на Славейков в родния град на поета. Подобна на тревненската скулптура – на Пенчо Славейков, седнал на пейка, се намира и в Милано.

Адриан Новаков е експонирал свои скулптури в немалко държави от Европа. Изключителен ерудит, с творбите си предизвиква човешката мисъл непрекъснато да търси нови хоризонти, както самият той го прави. И неслучайно при откриването на изложбата в Стопанската камара скулптурът сподели болката си от факта, че днес у нас изкуството се неглижира, че се счита за нещо несериозно и незначително и разказа за една своя мечта:

„Някой ден в нашата хилядолетна култура отношението на обществото към хората, които се занимават с изкуство да бъда подобно на това, което се случва в Китай. Пожелавам го на нашето общество, защото наистина споделям мисълта, че културата на една държава е част от нейната национална сигурност. И припомни думите на големия Уинстън Чърчил, когато Обединеното кралство банкрутира по време на Втората световна война и първият държавен мъж събира Министерския съвет да решат как да продължат. Министърът на културата обявил, че парите, заделени за култура трябва да бъдат пренасочени за военни цели. Тогава Чърчил заявил: „Господа, ако това нещо се случи, защо ние изобщо трябва да ходим на война?! Ако унищожим културата на Обединеното кралство, има ли смисъл да воюваме за нещо“. В този ред на мисли смятам, че всяка нация трябва да брани своята култура така, както брани границите си. Тъй като тя е част от националната сигурност на всяка държава. Това са сериозни неща, макар обществото ни в много случаи да смята изкуството за нещо извън общоприетите норми и за фриволна част от човешката дейност. Но не е така. Уверявам ви, че всяко едно произведение, което създаваме е изградено с много дръзновение, много труд, много творчество и много изстрадани моменти. Затова Ви благодаря, че всички тук присъстващи сте част от това, тъй като едно изкуство без своята публика е абсолютно нищо“.

Станимир Минчев-Панса, който се занимава с живопис повече от 30 години, често е споделял пред своите приятели, че рисува сънищата си. И, че когато се събуди нощем бърза да вземе четката и да покрие очакващото го платно с онова, което го е събудило. Не го ли направи – по-късно той не може да си спомни вълненията, които е трябвало да нанесе върху платното. Затова понякога прави своеобразни натрупвания, разбираеми само за него в различен цветови спектър.

И типично за всеки творец и той често будува, за да не разреши на внезапно сполетялата го идея да отлети нанякъде, където не може да я достигне. Повече от 30 години той не само рисува, но се занимава и с интериорен дизайн. В Габрово и в областта той има няколко самостоятелни изложби, участвал е съвместни прояви със свои колеги не само в региона, но и в различни градове на страната. А негови творби са притежание на частни колекции в страната и чужбина.